Измислям си истории

[mariqtodorova55]

Здравейте. Пиша тук относно мой проблем, с който не мога да се справя. Става дума за това, че имам адски силна и трудно контролируема мисъл. Забелязвам, че имам нещо като две състояния на ума - при първото всичко е наред, имам чиста и позитивна мисъл, но при второто ще кажеш, че нещо се вселява в мен и започвам да си набивам страшни филми. Склонна съм да изопачавам ситуации, да си ги украсявам по някакви невероятни начини и най-страшното да започвам да им вярвам до такава степен, че да съм напълно убедена, че те са реалност. Проблема на всичко това е, че на базата на тези мисли взимам супер неадекватни и нелогични решения, които направо ми провалят живота. Освен, че вредя на собствения си живот, вредя и на хората около мен и това още повече ме притеснява. Мисля, че баща ми също има същият проблем. Разделени са с майка ми от доста години и една от причините беше именно тази. Той си измисляше някакви неща, който тя е правила (да кажем му е изневерила) и след това се вижда как сяда, започва да умува и не след дълго изкача с някаква невероятна история, която никога, никъде не се е случвала, но той е толкова убеден в нея, дава някакви невероятни аргументи, които са толкова детайлни, че чак си склонен да му повярваш. Така тормозеше майка ми доста дълго време. Тя не знаеше как да се защити понеже аргументите му наистина бяха брутални и добре подплатени с факти. Не знам как го правеше. Сега забелязвам, че и аз го правя същото, но по-скоро върху себе си. Учих четири години в университета и понеже беше мое желание, а майка ми ме издържаше, започнах да си набивам филми, че и е трудно финансово, че не може да се справи, че си има ново семейство и не и е до мен, че съм и в тежест и буквално полудях. Започнаха да ми се въртят някакви такива мисли в главата. Питала съм я дали и тежи и тя ми казваше - не спокойно, справям се, ако има нещо ще ти кажа, но аз не спирах да си ги набивам, да се притеснявам, да говоря на приятелките си как майка ми е в трудно положение, как бизнеса не върви. Започнах да си търся работа, исках да стана 100% независима и накрая прекъснах понеже не можех да си правя проектите. Сега се виждам с едно момче, което доста харесвам и всичко беше ок. Аз криех, че съм прекъснала. Мислех си, че ще ме съди (понеже той е завършил същото и го работи) и си мислих, че ако разбере, че не уча ще ме зареже. Започнах да си го набивам яко. Един ден реших да му кажа и той го прие ок. Но аз продължих с драмата, като му написах някакво невероятно писмо, че един вид положението ми сега е мн. тежко и смятам, че той заслужава нещо по-добро от мен и сама си прецаках всичко. Направо взех решение вместо него. И сега естествено той се отдръпна понеже- то е ясно,че  аз като не обичам себе си  и като не се зачитам, няма как да очаквам, че някой друг ще го направи. Това са само няколко от примерите. Такива неща ми се случват постоянно и искам вече да спра да го правя. Но проблема е, че в тези ситуации, когато тези черни мисли дойдат, аз като цяло не разбирам, че са дошли. Аз просто си разсъждавам и как се появяват направо не знам, но докато се усетя те вече са ме завладели и съм предприела съответното действие. : (((( Това според вас има ли си име- прилича ми на паник атаки, но не съм сигурна. Моля за вашето съдействие за да мога да предприема мерки.Благодаря ви предварително. 

[АлександърТ.А.]

Знам , че вие тук не работите така . Но ми е интересно съвпадението на този цитат от вчерашната беседа , с текуштия въпрос .

 

Цитат

 

Има нещо в човека, което го спъва. Страхът е едно чувство, което спъва човека. И ако страхът не се впрегне на работа, създава се една голяма неприятност. Някой път това чувство така се развива в човека, че човекът го е страх да седи сам вкъщи. В тъмно му се привиждат видения. Или като пътува в гората, големите чукани му се привиждат хора, разбойници.

Страхът е свързан с лъжата. У децата и у другите всички бели и черни лъжи все се дължат на страха. 

Казвам: Страхът е едно особено чувство. Той кара човека да слезе от Божествената каруца и да уповава на себе си. И вследствие на това се раждат най-големите противоречия на света. Първото нещо е: в Писанието се проповядва, че човек трябва да бъде смел, решителен, трябва да се бори, да разсъждава.

Сега е настанало време, когато човек трябва да се справя със себе си. Няма по-мъчна работа в света от това да се справиш със себе си. За да бъдеш герой, трябва да знаеш, трябва да имаш светлина, да виждаш какво е истинското положение на човека.

 

 Основното правило