Реагирах женски и се комплексирах...

[stormsideee]

Здравейте.Лятото 2015-та ми се случи малко гадна случка...Вървя си на оживено място замислен и изведнъж бам тупаник в окото и давам назад....Усетих болка,но повече от адреналина се стреснах дадох крачка назад и се хванах за окото...Обръщам се назад гледам някакъв човек си продължава пътя надолу...Догоних го,но вътрешно бях много паниран и той се обръща разярен със стиснаи умруции...и аз назад давам крачка уплашен и го питам "познаваме ли" ама уплашен като мома...  това точно до много хора на спирка...и той "много добре знаеш кой съм не се прави,че не ме познаваш  престани да ме преследваш стой тука идвам с хора" и аз се панирах яката...и тоя си продължи надолу...И  беше с вратовръзка официално облечен и костум някъде към 30-така не да кажеш някой клошар или хулиганин...Така де след като тоя си продължи надолу аз мега паниран за първи път го виждам наистина без лъжа веднага първата ми реакция бе да защитя родителите си и сестрами не знам защо веднага ги видях пребити в кръв (в съзнанието си)целите много се шашнах...Веднага се уплаших и се обадих на нашите дали са добре....Веднага стреснат се прибирам в нас и почват едни страхове не можех да спя...Тоя бурсук пак го виждам бях с един мой приятел и тръгва да ме пита"какво правиш в тоя квартал" и си продължи надолу....На третия път след седмица до квартала  ми някой ми свири отзад и се обръщам тоя пак....Хвърля си куфарчето това сред оживено място и тръгва към мене да бяга и аз пак на**ан тръгвам да бягам като жена,че ме видя един съсед съвсем се комплексирах за какъв ли "страхливец" ме мисли сега... както и да е отървах боя...Едни депресиий,паранои страхове като почнаха...Мина месец тоя постояно ми се върти в главата загубих апетит чаках да ме пресрещне на всеки ъгъл...Не го знаех какъв е,ако е някой луд ненормалник ми скочи с нож в гръб не исках да скачам на бой от страх,но и за да не наливам масло в огъня просто не го знаех какъв е...После след една седмица стоя на една градинка с мой приятел и тоя навлек си яде дунера и ме видя и идва към мене пак с умруци и аз правя крачка назад и го питам"Познаваме ли се кажи ми името нали ме познаваш кой съм аз какво искаш от мене" и тоя спря и си продължи нагоре и му викам "Нали ме познаваш как се казвам" и пак това сред хора...и тоя нищо продължи си не да дойде кат мъж какъв му е проблема...И се стреснах още и накрая един авер ме посъветва да ида до районото...Отидох и тия бяха пичове отзоваха се,но казаха,че е късно вече попринцип било дребна телесна повреда и хулиганство...но вече синината я нямаше и няма доказателства...И след това много шашнат стоя си в нас комплексиран,че реагирах като "п***ка" и се моля да не са видели още съседи моята женска постъпка...Това много ме смачква....Може ли да се реши този проблем?Мина време поотихнаха нещата тоя почнах да го следя за малко да ме види,че го следя разбрах къде работи...но не знам искам попринцип да го смачкам,но няма смисъл...Просто не знам как да си върна самочувствието...

 

Редактирано Април 8, 2016 от stormsideee

[д-р Тодор Първанов]

Явно, никой от нас няма идея как да си помогнеш.А, може би, би могъл да разбереш,че всеки нормален човек на твое място би реагирал така. Е, това все пак зависи от това, дали се имаш за нормален или не.

Има в нета една много хубава книга, сякаш е писана за теб.Казва се ,, Воинът на светлината,, от Пауло Коельо.Прочети я, доста би научил от нея.