Майкъл Добавено Декември 28, 2006 Автор Доклад Share Добавено Декември 28, 2006 Как разбирате група хора да бъдат организирани, но да не бъдат организация? Много уместен въпрос Аз не съм от екипа на сайта и ще ти кажа личното ми мнение. Дейността на големите организации се координира /обикновено/ от група от 8-12 човека - различни по специалност.Те не се месят в оперативната дейност на поделенията,не задават конкретни задачи.Основните им цели са да "прочистват пътя напред",да комуникират с властта и другите организации по глобалните проблеми-на работата и др,да анализират бъдещето и не на последно място-да препятстват "братоубийствената" конкуренция между поделения на организация. В бизнеса този екип е някаква организация -фирма,или "Централно ръководство".Там това е наложително - става въпрос за много пари,за много власт / и при синдикатите/.И съответно - ръководния екип е най-облагодетелстван. Тук за организация не би следвало да става и дума - и заради изкушенията на парите,властта. Ако нашите цели са от обществено-полезно значение,то тук идеята, ноу-хоу -то са важни.Предлагаме на организациите да им съдействаме. Ако успеем ,и действително "вършим работа",то ние ще продължаваме да го правим. Ако някой работи по-добре,или оптимизира процеса,или по съвсем различен начин постига по-голям обществен ефект и т.н. - или се променяме, или изчезваме.А ако сме организация - и трудно се променя дейността,и трудно се сменят хората и т.н..-ненужни усложнения. Вярно - този екип трябва да има лице,идентификация - като екип.Може и като гражданско дружество по Закона за задълженията и договорите. То не е юридическо лице /като фирми,фондации,синдикати/.А един вид- всеки човек в групата ОБЕЩАВА да прави еди-какво си.Могат да се уговорят конкретни задължения,и отговорности - но НЕ Е задължително,а е въпрос на конкретна договорка.Не е задължително:-да има управител;-да не извършваш и самостоятелна и "конкурентна"дейност и т.н...Разбира се - могат да се договорят.Но не са задължителни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Декември 28, 2006 Доклад Share Добавено Декември 28, 2006 (edited) Когато посетих сайта за първи път си помислих, че някой с много любов и желание го прави. Нямах представа, че са само трима. И наистина се справят страхотно! Всеки ден има нещо ново, полезно и интересно. Това е към екипа. И това не се постига нито с организация, нито със задължение да свършиш нещо, камо ли пък с написани планове. Постига се с много желание и отдаденост на една идея. Вместо ‘организация’, бих употребила ‘съидейници’ или 'съмишленици'. Когато общата идея ни е грабнала, тогава се намира начин и да се организират нещата, и да се комуникира с властите, и да се решават всички проблеми, а правилата се установяват от самосебе си, тъй като хората водени от една обща идея, според мен, ще бъдат толерантни един към друг и няма да има нужда от писани разпоредби. Всеки ще дава знания и идеи според възможностите си и ще се учи от опита на другите. Какво по-хубаво от това? Редактирано Декември 28, 2006 от AIM Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 1, 2008 Доклад Share Добавено Септември 1, 2008 Мен най ме е страх когато някой реши, че трябва да съм толкова щастлива колкото е и той/тя. Историята е дала "велики" примери за налагане на по-добър живот, на по-праведен, на по-щастлив. А примерите за правата вяра? дали е необходимо да описвам надълго и широко и с исторически факти? Не си ли се замисляла че има агресия в думата "искам" Еси! Най-много удари получавах в личния си живот точно докато се чувствах нещастна, че друг е нещастен смятах, че не мога да съм щастлива докато не направя така, че и той да е щастлив. Какво самочувствие и гордост! Каква слепота - чак смешно ми става сега, но тогава много страдах и плаках. Аз съм щастлива сега, че минах през този ад, защото без него сега нямаше да ми е толкова светло, леко и свободно. Сега вече знам - всеки сам върви по пътя към своето лично щастие. Всеки сам си определя нещастието - то е неговият урок. Никого не правя щастлива и от никого не чакам да ме направи мен щастлива. И всички сме много щастливи - защото сме свободни и се обичаме каквито сме. Никой не се чувства длъжен на никого с нищо и никой не му е длъжен. А и как бих могла аз да преценя какво ще направи щастлив дори най-близкия ми човек? Мога да кажа това само за себе си. На времето моята 18 годишна дъщеря ми каза - "не искам твоето щастие да зависи от моето - така като направя грешка ще се чувствам много нещастна, че съм наранила и теб - моя най-скъп човек на този свят. А аз имам право да греша и да ме боли и да се уча също, нали? " Сега всички мои близки ми казват - ние сме щастливи до теб, защото няма нужда да правим каквото и да било, за да си щастлива. А щастието ти е просто заразно. А как ли би се чувствал един човек, ако неговото лично щастие му е подарено от някого - този някой винаги може да си го вземе или най-малко да очаква някаква отплата... дори и да не го казва. Нима не сте чували често: Аз толкова направих за него да е добре, а той...." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Септември 1, 2008 Доклад Share Добавено Септември 1, 2008 А как ли би се чувствал един човек, ако неговото лично щастие му е подарено от някого - този някой винаги може да си го вземе или най-малко да очаква някаква отплата... дори и да не го казва. Нима не сте чували често: Аз толкова направих за него да е добре, а той...." Зависимостта е страшно бреме, а вменяването на вина създава много потиснати емоции които ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Септември 1, 2008 Доклад Share Добавено Септември 1, 2008 Златни думи на Шри Рави Шанкар са следните:" Истинското щастие изгрява когато се пренастроим от "какво мога да получа аз от живота" в "какво мога да дам аз, с какво мога да бъда полезен на света"." Тогава вече си надскочил егото, тогава вече си станал божественост. "Да станеш слуга на другите, да служиш на щастието на другите, да помагаш на другите и т.н." Все изрази, които звучат като лозунги, като високопарни фрази. Дотогава, докато разбрах какво се крие точно в тях. Дотогава, докато изживях своите моменти, в които се наложи да се грижа за другите, засега само мои близки роднини. Ще кажете на всеки се налага. Всеки човек със съвест го прави. Да, но разликата е какво изпитваш докато го правиш. Разликата е в твоята емоция. Защото можеш да се грижиш и това да ти е неприятно, т.е. да го правиш по задължение. Дори да не го показваш външно, на теб самия да ти тежи това, което вършиш за другите. А може и да изпитваш удоволствие, докато създаваш условия за щастието на друг. Просто да бъдеш полезен на някого. Да дадеш от своето време, грижи, средства и т.н. Просто ДА ДАДЕШ ОТ СЕБЕ СИ и това да ти достави радост, да те направи щастлив. Не е важно дали другите са ти признателни, дали са ти благодарили, дали заслужават и т.н. Не зная дали така надскачаш егото си, но поне надскачаш егоизма си. Не зная дали така ставаш по-божествен, но със сигурност ставаш по-човечен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 2, 2008 Доклад Share Добавено Септември 2, 2008 Роси! Бих продължила - такова даване не оставя у човека усещането, че дава, а че получава - и то нещо много по-ценно и по-голямо от това, което дава. Моя приятелка помага на дъщеря си при отглеждането на детето. Тя дава много от личното си време и сили, но често казва: "Аз не давам - аз получавам от Бог безценната възможност да бъда до детето на моето дете, да изживея още веднъж майчинството - вече в съвсем нов вид. Любовта, която ми дават двете деца - моето и нейното - това не може да се сравни с "ценността" на моето лично време. Бог ми е подарил това време, за да изживея своето щастие." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mdrya1953 Добавено Септември 2, 2008 Доклад Share Добавено Септември 2, 2008 Винаги ме е вълнувала тази тема. Безусловно човек трябва за достигне до това състояние, когато правейки добро за другите да се чувства щастлив. Въпроса е каква е мярката, защото наше задължение е и да не изпадаме в състояние на себеотрицание и пренебрегване на себе си. Човек трябва да придобие умението точно да преценя кога да направи добро, защото това е доста относително. Аз например съм изпадала в положение, когато след направено добре се оказва, че това не е най-правилното решение за дадения човек след време. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Септември 2, 2008 Доклад Share Добавено Септември 2, 2008 ... когато след направено добре се оказва, че това не е най-правилното решение за дадения човек след време. ... а поискана ли е била твоята помощ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Септември 2, 2008 Доклад Share Добавено Септември 2, 2008 Аз искам да правя хората ЩАСТЛИВИ. Искам думата "клошар" за изчезне от речника,"немотия", "необразованост". И ще го постигна чрез раздаване и на любов,и на сила,и на възпиране. Злото е слабо,то само очаква да се появи СИЛАТА за да си "подвие опашката". Тази сила ще се задейства в близките години и аз ще съм част от нея. Егоистично е да искаш "моето щастие".Аз се прекланям пред хората, осъществили буржоазните революции,хората - премахнали робството, тези - възпряли нацизма,пред вечно неудовлетворените откриватели на нови лекарства, машини, технологии. По "правилата" на ШАНКАР те не са били щастливи - мнозина не са доживяли резултата.Но те са създали възможност за щастие на цялото човечество, отворили са вратата. Ако се следват сляпо тези "правила" то и колелото още нямаше да е открито. А предполагам - и огъня. Шанкар,и хората като него говорят да нямаш желания,но съвсем спокойно се ползват от "материалното" създадено от "грешащите" - пътуват в коли и самолети,ползват телефон и интернет и т.н...И си палят печките със запалки. Успех, Майкъл, и дано силата бъде с теб! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mdrya1953 Добавено Септември 2, 2008 Доклад Share Добавено Септември 2, 2008 ... когато след направено добре се оказва, че това не е най-правилното решение за дадения човек след време. ... а поискана ли е била твоята помощ? И аз точно това мисля, че непременно трябва да е поискана. Дори и по отношение на децата ни, когато са по големи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Септември 2, 2008 Доклад Share Добавено Септември 2, 2008 Дори и по отношение на децата ни, когато са по големи. Задължително по отношение на децата! Дълго време се иживяваме като загрижени родители, а това води до "стерилитет" на детето (личен опит) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.