Antonina

[Антонина]

Здравейте!

Проблемът ми е в отношенията с мъжа ми. Женени сме от около осем години имаме дете на седем. Сякаш всичко започна като се роди детето, аз започнах да го виждам в друга светлина, той започна да ме приема като даденост и обичайните битовизми след раждане на дете и може би заради това (но не съм убедена) спрях да изпитвам каквото и да е сексуално привличане към него. В редките случаи когато сме правили нещо е било като компромис от моя страна да не създавам проблеми, реших че е временно усещане от моя страна. Детето стана на около две годинки когато се върнах на работа и съответно усетих привличане към друг мъж и реших че всичко е защото нямам чувства към моя.  Казах му и се разделихме със заплахи към другия че той е виновен, че всичко дотогава е било наред, което ме учуди най-много защото аз обесних че това е мое решение и за да се стигне дотук проблема е наш, а не  третия човек. Ясно е че и родителите ни се намесиха искаха да ни убедят че за детето е най-важно да е с майка си и баща си и след около две години разпокъсано разделени (разделяния и събирания за кратки периоди) реших че се уморих да се боря със всички които са срещу мен, защото все пак аз бях причината за всичко, да склоня и да се върна. Така и направих. Всичко е идеално с изключение на секса. Аз приемам този човек като свой роднина и немога въобще да си помисля за интимна близост . Вече две години правя някакви жалки опити за секс не чувствам удовлетворение, гледам да мине по-бързо все едно съм на зъболекар. Най-много се дразня че той си мисли че всичко е наред докато не започна да му отказвам. И сега след като около четири месеца не сме правили нищо той започва да ми прави намеци че  проблемът е мой и да направя нещо по въпроса. Реших да се допитам до вас.

Мога ли да се пречупя по някакъв начин и да не правя секс по задължение, или е безнадежно и всичо е вследвие че нямам сексуално привличане към мъжа си?

[Guest Кермит]

преди 9 часа, Антонина каза:

Всичко е идеално с изключение на секса.

Здравей,

ако цитираното наистина е вярно, мисля, че има голяма опасност секса с мъжа ти отново да ти хареса (под всичко е идеално приемаме дори, че мъжът ти се е съгласявал да разговаряте и опитвате различни варианти за справяне, за които сте се сещали и мотивацията ти да поставиш въпросът си тук пред специалисти не е просто израз на поредния компромис). Разбира се, би било твърде неразумно на цялата идилия да започнете да имате и хубав секс и така да се лишиш от възможността да погледнеш към някой колега или кой да е друг трети. А ако ти се случи да имаш връзка с друг мъж трябва да внимаваш - секса е предпоставка за забременяване, а родиш ли... отново интимността може да стане битова и банална. Все пак, мъжете имаме това свойство - да приемаме жените си, когато родят за по-близки от обикновени любовници. Потресаващ проблем би станало, ако и след новата ситуация с другия мъж и новото дете, отново след няколко раздели и събирания по препоръка на други хора, стигнете до ситуация, в която всичко да е идеално. Тогава дилемата ти наистина ще е сложна - да избереш между двама идеални мъже, или да тръгнеш с трети (четвърти в тази сложна връзка) и така дилемата да стане трилема.

В случай, че мислиш, че проблемът ти е характерен само за теб, може би ще ти е интересно да разбереш, че значителен брой връзки са поставени на изпитание след раждане на първото дете - понякога мъжете поглеждат към други, по-привлекателни откъм визия жени, понякога е обратното, както в твоя случай. Бих искал обаче да подчертая стратегията за справяне в случая, за която лековато загатнах по-горе - съгласявайки се доброволно да правите семейство и да родите дете, с което отговорностите и взаимоотношенията ви ще се променят задължително, сте прескочили прага на отношенията на просто добрите любовници. Такива отново можете да бъдете, което обикновено и става, и детето хич не може да попречи за това. Напротив, заради наистина по-удачният вариант то да расте заедно с майка си и баща си, си заслужава да опитате различни неща, за да излезеш от рутината и компромиса. Важното е да отбележиш, че става въпрос за наистина различни неща. И веднага бих предложил нещо кардинално различно, а ако не ти се понрави, можете да опитате заедно с по-традиционните подходи.

Та на идеята ми - всеки път, преди да правите секс си науми следното: Или ще изпитам удоволствие и оргазъм от секса (нещо постижимо), Или от утре всички съкооператори ще излизат на пазар с червени панделки на носовете от домовете си (нещо непостижимо). И наблюдавай - наблюдавай както какво се случва по време на секс, така и какво се случва сутрин на излизане от кооперацията ти. Просто наблюдения, без каквито и да е било очаквания. Познай, постижимото, или непостижимото ще избере да прави мозъкът ти?

Редактирано Март 28, 2016 от Кермит

[Антонина]

Благодаря за съвета и мнението определено ме накара да погледна от друга гледна точка. Гадното е че постоянно  чувствам дискомфорт, защото от една страна знам че бракът ми да се запази зависи от мен и справянето ми със секса, а от друга се ядосвам на себе си че допускам да правя неща против волята си. По този начин се чувствам притисната и сама. За мъжа ми единствения проблем в нашите отношения съм аз и нежеланието ми да правим секс, това също ме кара да се чувствам подтисната. Ние не коментираме начини за справяне на проблема, а аз да намеря начин да се справя, защото проблемът не е негов а мой.

[д-р Тодор Първанов]

,,,Ние не коментираме начини за справяне на проблема, а аз да намеря начин да се справя, защото проблемът не ,е негов а мой. ,,

Докато мислите така, нищо няма да се промени.Секса е нещо, което се прави и от двамата и когато той не върви, проблема не е в единия от двойката, а в двамата.С две думи-ако не заместите израза ,, ти / аз имам проблем със секса,, с , ,, ние имаме проблем със секса,, , нищо няма да постигнете.

[Диляна Колева]

В 28.03.2016 г. at 13:44, Антонина каза:

Ясно е че и родителите ни се намесиха искаха да ни убедят че за детето е най-важно да е с майка си и баща си и след около две години разпокъсано разделени (разделяния и събирания за кратки периоди) реших че се уморих да се боря със всички които са срещу мен, защото все пак аз бях причината за всичко, да склоня и да се върна. Така и направих.

Ти при кого се върна? При съпруга, любовника, бащата, партньора или при умореното си чувство за вина? Ако е при първия вариант, всички общи усилия за справяне с проблема може да бъдат успешни. Ако е при второто, не познавам човек, който да обича да прави секс с чувството си за вина.