388.Аз съм - Неделна Беседа, 2 февруари 1930 г. София – Изгрев.

[Розалина]

Молитвен наряд за начало:

Махар Бену Аба 

Изгрев молитва

Пътят на живота

 

 Беседа:Аз съм - 2 февруари 1930 г. София – Изгрев.

 

Молитвен наряд за край:

Господнята молитва

„В изпълнение Волята на Бога е силата на човешката душа.“

(три пъти)

Цитат

 

Христос казва: „ Аз съм, не бойте се.“ Като се видят в трудно положение, хората казват, че вярват в Бога, че имат любов към Него. Добре е това, но те трябва да знаят каква е степента на тяхната любов. Всяко яйце, турено под квачката, е замътено вече, но трябва да се знае, в кой ден на замътването се намира: в първия, във втория, в третия или в последния. Докато не дойде до 21-ия ден, не може да се говори за нов живот, за живот на любовта. Всеки стопанин се радва на своите пилци, излезли вече от яйцата и тръгнали след майка си. Той се радва, че вижда пиленцата, излезли на свобода, вън от ограничителните условия на яйцето. Да излезе човек вън от ограничителните условия на живота, това значи да живее в Божествения живот. Всички добри, праведни и свети хора трябва да излязат вън от ограниченията. Излязат ли от ограниченията, всеки трябва да се стреми към една и съща цел – към Бога. Ако всички хора тръгнат към различни пътища, те ще мязат на малките юрдечета, патенца, пиленца, излюпени от една и съща майка. Българите често правят такива опити. Те насаждат кокошка с различни яйца: от кокошка, от патка, от юрдечка. Като се излюпят малките, всички тръгват по свой път: патенцата и юрдечетата във водата, пиленцата остават на брега с кокошката, която се чуди как да събере малките си на едно место. Този опит не е за препоръчване. Това присаждане е неестествено и не може да изведе работите на добър край. Всяко нещо трябва да бъде на своето място: гъшите яйца под гъската, пачите – под патката, кокошите – под кокошката и т. н. Същото се отнася и до човека: всеки човек трябва да бъде на своето место.

Сега, стремете се да изявявате Божественото в себе си, да бъдете добри, разумни. Дойдете ли до изпълнение волята Божия, не отлагайте. Каквото ви се каже да направите, направете го. Само така ще бъдете здрави, ще се ползвате от Божието благословение. Като живеете по този начин, вие всеки ден ще се подмладявате. В Бога всичко се подмладява. Подмладяването, обновяването е отличителното качество на Божествения живот. Когато повярва в Бога, човек започва да се подмладява. Казано е в Писанието: „Които очакват Господа, силата им ще се увеличи.“ Христос казва: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие.“ Ако ученият, философът, музикантът, поетът, художникът не станат като малките деца, те никога няма да влязат в Царството Божие. Христос каза това нещо на Никодима, но той не можа да разбере как е възможно стар човек да влезе в утробата на майка си и да се роди изново. След дълги обяснения от страна на Христа, той най-после разбра, че, наистина и старият човек може да се подмлади, т. е. да се новороди. Да се подмлади и обнови човек, това е било задача на старите алхимици, това е задача и на съвременните учени.

Желая ви сега да живеете в Божественото, което може да ви обнови, да ви освободи от всичко старо и нечисто, за да чуете в себе си гласа: „Аз съм.“ Чуете ли този глас, свободно можете да започнете работата си. Този глас е гласът на Божественото, което внася радост и оживяване. Този глас обновява човека.

 

„Аз съм, не бойте се.“

23. Беседа от Учителя, държана на 2 февруари, 1930 год. София. – Изгрев.

Редактирано Март 27, 2016 от Донка

[Рассвет]

Благодаря за беседата!

Цитат

 

Всички хора, които са дошли на земята, неизбежно трябва да минат през един страшен мост. Този мост, именно, представя връзка между два свята, т. е. между материалния и идейния, или Божествения свят. Той е тънък като паяжина. Който минава през него, трябва да пази равновесие. Всеки сам ще мине през този мост, без никаква подкрепа. Може ли да го минете, ще влезете в онзи свят. Не можете ли, ще останете за далечното бъдеще. Задачата на всеки човек е да придобие нужното равновесие, да мине свободно през страшния мост.

Какво трябва да прави човек, за да придобие това равновесие? Той трябва да се упражнява, както правят акробатите. Добре е всеки човек да има в двора си въже, дълго около 4 – 5 метра, добре обтегнато, поставено на известна височина и да се упражнява, да ходи по него. Когато жената е недоволна нещо, нека мине по това въже, от единия до другия му край. Направи ли това упражнение, недоволството й ще изчезне. И мъжът, и децата, и учителите, и учениците, и писателите, и музикантите трябва да правят същото упражнение. По този начин работите им ще се нареждат добре. Това упражнение представя добър метод при самовъзпитанието на човека. Първоначално въжето ще бъде поставено на един метър височина и постепенно ще се повдига, докато стигне 30 метра височина. Може ли човек да върви по въже на 30 метра височина, той е достигнал вече много нещо. Той може да се радва на известен прогрес в живота си. Природата е поставила естествени препятствия на пътя ви, като това въже, с цел да развие във вас нещо мощно. Засега човек е развил своето физическо тяло, но не и духовното. За да се развие духовното, т. е. Божественото начало в човека, невидимият свят му създава ред изпитания. Не е ли пробудено Божественото начало в човека, той е изложен на изпитания, които внасят в него страх и ужас. Той се страхува от самотията в живота и се чуди как ще прекара на земята сам, изоставен от своите близки. Колкото да е велик, човек изпитва известен страх от самотията, но свързан ли е с Бога, той по-лесно се справя с нея. Затова, именно, е казано, че човек не трябва да се отделя от Извора, от който за пръв път е пил вода, както и от дървото, от което е ял първия плод. Съвременните хора са далеч от Истината, от която някога са излезли. Те мислят, не могат да живеят само с истина. Значи че ще излезе, че без лъжа не може. Какво става с човек, който лъже? Той изгубва доверието на окръжаващите, които го изолират от средата си.

И тъй, иска ли да запази своята сила и мощ, да се ползва от доверието на всички разумни същества, човек трябва да даде ход на Божественото в себе си. За да се прояви Божественото, човек трябва да бъде изоставен от всички хора, да не вижда светъл лъч в живота си. При това положение той ще чуе тихия глас на Бога в себе си, който му казва: Не бой се, върви напред! Ти не си сам в живота. Чуе ли този глас, човек веднага утихва. След малко той вижда, че каквото му е казал тихият глас, това става. Чуе ли този глас в себе си, човек може да разреши и най-трудните си задачи. Този глас е в сила да освободи човека от ръцете на смъртта.

Въпреки всичко това, съвременните хора търсят друга философия на живота. Много философии съществуват, но нито една от тях не е освободила човека от обятията на смъртта. Нито една човешка философия досега не е могла да освободи един народ от мъчнотиите и изпитанията му. Само една философия може да спаси човека. Божествената философия. Една вяра, една любов, една истина могат да повдигнат човека. Те са вяра в Единния Бог, любов към Бога и приложение на Божията истина в живота. ...Човек е дошъл до фазата на обединяването, когато човек за човека трябва да бъде брат. При това положение само той ще разбере копнежите на своята душа, както и тия на ближните си.

...

Силата на човешкия дух седи в изкуството на човека да се справя със страданията и мъчнотиите си. Ударите, страданията, мъчнотиите неизбежно ще дойдат, но човек трябва да знае как да се справя с тях. На всеки човек е определено да мине през пътя на Божественото възпитание, докато се пробуди висшето му съзнание, да придобие ценни опитности в живота. Не е въпрос човек да отрича едно верую, а да поддържа друго. В душата на всеки човек е написано истинското верую, което той трябва да поддържа и към което трябва да се стреми.

...

Да търси човек Бога вън и вътре в себе си, това значи да се е домогнал до идейния живот, който го освобождава от смъртта, от противоречието, от злото в света. Стреми ли се към идейния живот, човек трябва да влиза в положението на ония свои братя и сестри, паднали в калта и да им помага. Наистина, Бог помага на всички бедни, страдащи, унижени и оскърбени, но Той изпраща помощта си чрез хората. Следователно, всеки човек трябва да се стреми да бъде носител на великите, Божествени мисли и чувства. Всички родители, учители, свещеници, управници трябва да бъдат служители на Бога, да изпълняват волята Му. По този начин те могат да помагат на ближните си, както на себе си.

...

Желая ви сега да живеете в Божественото, което може да ви обнови, да ви освободи от всичко старо и нечисто, за да чуете в себе си гласа: „Аз съм.“ Чуете ли този глас, свободно можете да започнете работата си. Този глас е гласът на Божественото, което внася радост и оживяване. Този глас обновява човека.

 

Аз съм

[Донка]

Благодаря!

Цитат

Мнозина се запитват, с какво трябва да се занимават, какви науки да изучават. Много науки има за изучаване. Важно е, като учи, човек да вади правилни заключения. Например, ако изучава ботаника, човек трябва да дойде до същественото качество на растенията. Кое е отличителното качество на растенията? Растенията се отличават по това, че и при най-неблагоприятните условия, при които са поставени, заровени в земята, те извличат потребните за тях сокове и дават красиви и благоуханни цветове, сладки и полезни плодове. Значи, растенията се ползват именно от ония условия, от които човек нищо не може да извлече. И до днес още хората не са дошли до истинското предназначение на растенията. Те са създадени преди човека, да бъдат в негова услуга. Човек е създаден най-късно, което говори за неговия висок произход. Като изучава растителното царство в природата, човек трябва да спре вниманието си и върху растителното царство в своя организъм. Ако с растенията в своя организъм човек се отнася така небрежно, както се отнася с растенията в природата, той ще си създаде ред нещастия и мъчнотии. Рече ли да изсече дърветата в себе си, както изсича горите, той ще предизвика голяма анархия в живота си. Като не разбира законите, които управляват живота, човек се запитва, съществува ли Бог или не съществува. Да се задава такъв въпрос, това значи да се запитва човек има ли глава, има ли мозък, има ли мисъл в себе си. Човек не трябва да се съмнява в съществуването на Бога, както не се съмнява в съществуването на главата си, на мозъка, на своята мисъл.

 

Цитат

Външно човек може да минава през големи промени – да скърби и да се радва; важно е вътрешно да не се изменя, да остане тих и спокоен, за да запази своя вътрешен мир. Що се отнася до външните промени, които човек претърпява, невидимият свят не обръща никакво внимание. Колко е страдал и се радвал, колко е пял и скачал, и на това не се обръща внимание. Човек не се определя от външните положения, през които е минал, но от своя вътрешен живот, от любовта, която има в душата си. Степента на любовта в човека определя неговите приятелски отношения към хората. Истински приятел е онзи, който дълбоко в душата си желае за ближния си това, което желае и за себе си. Няма по-голямо щастие за човека от това, да живее в среда, в която всички хора му желаят доброто и всякога мислят за него добре. Това става само там дето, Бог присъства.

Аз съм

Редактирано Март 27, 2016 от Донка