Натрапливи, хипохондрични мисли при спортуване

[karat]

Здравейте!

Радвам се, че успях да попадна на този форум преди известно време. Чрез темите тук успях да разбера много относно тревожните разстройства и паническите атаки, което ми помогна да се справя до голяма степен и да облекчи и моето тревожно разстройство. Към момента, бих казал, се намирам на финалната права на преодоляването на тревожността и затварянето на тази страница от живота ми. 

Аз съм на 21 години, студент, програмист, който до скоро си мислише, че друго освен компютърни програми няма да се наложи да "дебъгва" в близко бъдеще... но ето, че от няколко месеца "дебъгва" себе си. За първи път преди около 10-11 месеца усетих пристъп на ирационална тревожност, но тогава не и обърнах много внимание и всичко преминаваше относително леко и успявах лесно да се разсея.... решавах, че за пореден път съм се притеснил и че ще отмине.. а държа да отбележа, че съм доста притеснителен и чувствителен човек, за когото всяко събитие около мен е преживяване. Това всичко започна да се случва в период, в който имах относително ограничени социални контакти, бях си изградил навик да отлагам (прокрастинация - нещо, с което все още не съм се справил на 100%), бях се стресирал от факта, че често отлагам и това забавя развитието ми, но и този стрес не винаги ме подтикваше към действие... а самото действие основно се изразяваше отново да прекарвам сам време пред компютъра, разучавайки как да го накарам да работи за мен. Цялото това ежедневие в продължителен период от време + факта, че съм си донякъде параноична натура и обичам да съм подготвен за всичко, което може да ме застраши/ми навреди по някакъв начин (например -  проверявам дали наистина съм заключил външната врата вкъщи по 1-2-3 пъти, докато карам кола се опитвам да предугадя и разиграя лош потенциален сценарии на пътя, преди да публикувам нещо или пратя мейл го прочитам 50 пъти и подобни) отключиха впоследствие тревожно разстройство.

 

По време на лятото на 2015-та започна по- сериозно да ме обвзема ирационална тревожност и тогава за пръв път започнах да се притеснявам защо става така... и ето така започна порочният кръг. Първоначално си живях просто с тревожността и си продължавах вече донякъде по- различното ежедневие все едно я нямаше и опитвайки се да я контрирам с отричане и игнориране. И така дойде декември месец, когато получих първата си паническа атака с цялата прекрасна картинка на бързане до спешното и опасенията, че получавам инфаркт или нещо подобно. Последваха няколко медицински изследвания и ходене до кардиолог (понеже понякога имах завишено кръвно налягане вероятно от стреса), които не установиха нищо нередно, което донякъде ме успокои.... 
 

Известно време бях доста по- спокоен, но след няколко седмици тревожността отново почна да се прокрадва... и тогава започнаха мислите "а ми ако някакво скрито заболяване причинява всичко това?". Това започна да се случва към края на януари и тогава, чрез проучване, успях да разбера какво точно се случва и в какво състояние съм изпаднал (тогава някъде попаднах и на този форум). Първоначално тази информация не ми помагаше много да се успокоя и през февруари месец получих още няколко панически атаки, в които обаче успях да се овладея и да приема случващото се и това ми вдъхна надежда, че съм на прав път. Започнах да спортувам активно и да се храня здравословно, да правя опити да излизам от зоната си на комфорт и да приемам неконтролируемото без притеснение и това всичко наистина подобри състоянието ми(макар че над последните 2 наистина имам още много да поработя..над спорта също.. ). За около месец вече генерализираната тревожност се минимализира, но останаха понякога натрапливите мисли "а ми ако наистина ти има нещо?". Едно клипче ми помогна да намаля ефекта от негативните мисли ( https://www.youtube.com/watch?v=kzh0WmhJ1VU ), но въпреки това те отново се прокрадват най- вече когато спортувам и сърцето ми работи на много високи обороти. Това ме възпира понякога да тренирам пълноценно и провокира тревожност, тялото ми започва да очаква нещо лошо да се случи (най- вече със сърцето) и да се чувства зле. Получава се парадоксът, че се чувствам енергичен и ми се спортува, но все едно не си вярам, че мога да спортувам без някакви фатални последствия... 

Въпросът ми е какво бихте ме посъветвали да направя в тази ситуация? Как точно да се доверя на 100% на тялото си? Как да събудя онази спортна злоба и увереност, която да ме тласне към едно по- силно, по- добро, по- смело Аз?

Много благодаря предварително за отделеното време!

Редактирано Март 24, 2016 от karat

[д-р Тодор Първанов]

Ограмоти се относно функцията на органите в тялото си.Помисли, ако един човек може за една минута да клекне 20 пъти, а друг 60, чии мускули на краката са по-здрави? Естествено на втория.Сърцето е мускул и колкото по- голяма честота на съкращение за една минута има, толкова по-здраво е то.Ти си на 20 години, твоето сърце, трябва при натоварване да може да се съкращава 200 пъти в минута.Аз съм на 55 години, моето сърце е по старо и трябва да може да достигне пулс 170 удара в минута.С две думи, колкото по-голяма честота на пулс може да постигнеш, толкова по здрав си.Питаш, как да развиеш спортна злоба която да те тласне към промяна.Не мисля, че само със спорт ще може да решиш проблема с ,,бъга,,.

Защото това не е бъг, а си е цяла програма.Съвета ми е да отидеш на специалист по програмиране-посети психотерапевт и започни работа с него.

[karat]

Здравейте, д-р Първанов! 

Разбирам "мащабността", която обхваща това състояние. Затова промяната, която съм предприел и за момента е оказала положително влияние, е в посока по- активен живот във всички сфери и личностно развитие (без отлагане..). Използвам спорта като опорна точка, понеже това винаги е било нещо, в което съм бил слаб и неуверен, което ме е демотивирало.

 
Играх баскетбол в училище. Въпреки че откъм издръжливост се справях добре, откъм физическа сила и увереност на полето се справях доста зле. Разбира се, тази неувереност и притеснението царяха и в другите аспекти на живота ми до момента, но като че ли в спортно отношение тяхното влияние наистина ме проваляше. Затова си мисля, че ако най- накрая вложа нужната дисциплина, постоянство и злоба в спорта и това започне да се отплаща, ще почувствам, че "моето тяло е моята крепост", което от своя страна ще направи чудеса с увереността ми и във всички други сфери на живота. 

 

"Забавното" е, че ако бях стигнал до това ниво на мотивация за промяна преди година, две години, 5 години... нямаше да е такова плашещо преживяване. Въобще нямаше да ми минават мисли, че едва ли не сърцето ми няма да издържи, че ще се сгромолясам или нещо подобно. Неувереността е намерила начин до толкова да си пробие път в мисленето ми, че дори да не вярвам на организма си.... но аз не възнамерявам за пореден път да и се дам и ще и докажа колко греши и е грешала преди. 

 

Разбирам, че най- разумното нещо за момента е да се обърна към психотерапевт... и въпреки това усещам, че това е нещо, с което бих могъл да се справя сам. Може би вмомента говори онази част от мен, която обича да отлага, особено понеже става въпрос за нещо изцяло ново за мен... но искам първо да знам, че съм направил всичко възможно за да се справя сам. Искам по този начин сам най- накрая да си докажа, че съм достатъчно силен да преодолявам препядствията пред себе си. 

 

Така представени нещата.. отново ли бихте ме посъветвали на момента да се обърна към психотерапевт? 
Отделно.. самият факт, че негативните мисли са провокирани най- често от спортуване.. според вас разумно ли е да засиля интензивността на спорта, което още повече да провокира тези мисли и усещания.. но и да ме предразположи към това по- добре да работя с тях, да ги разпознавам, да ги превъплъщавам в нещо, което ме тласка още повече към развитие? 

[д-р Тодор Първанов]

Във фигурното пързаляне, Татяна Тарасова е треньора подготвил най-много европейски, световни и олимпийски шампиони.Да се каже, че тя има силна воля, е малко, тя има желязна воля.Но, когато преди няколко години, решава да отслабне, защото вече едва се движи от многото си килограми, тя не решава да го направи сама, а си наема съветник-диетолог.

http://www.1tv.ru/prj/pustgovor/vypusk/6900

Както ще видиш, това е почти два пъти по-млада от нея жена, която я е накарала всеки ден да и дава  строг отчет, колко калории е погълнала.И, Тарасова го е правила, така успява да свали 40 килограма от теглото си.

В подобни на твоят случаи обичам да казвам-умните търсят помощ, глупавите се опитват да се справят сами.После, страданието ги кара да поумнеят и също търсят помощ-но понякога е доста късно.

[karat]

Благодаря Ви!