anitaaa Добавено Март 24, 2016 Доклад Share Добавено Март 24, 2016 Здравейте на всички.Имам нужда от мнението и съвета на специалист.Ще започна с това че от 3-4 години имам паническо разстройство.Бях на психотерапия и работихме с холотропно дишане,това ми помагаше да вадя напрежението което трупам всяка секунда в тялото си,това е така защото аз живея с дразнители(родителите на моя годеник),които ме напрягат много и се ядосвам с тях всяка секунда.Тялото ми е стегнат хем във вкъщи,хем и на вън.На вън,защото се боря с страх да не ми се случи нещо лошо,а в къщи същото,да не ми се случи нещо лошо,а моя приятел е на работа и няма кой да ми помогне.Това е моя страх,натрапливи мисъл или фобия нз,моля вие да ми кажете какво е.Често идва мисъл нещо ще ми стане,главно първо беше инсулт,защото баща ми почина от това и си казах ето някой ден и аз ще получа ще падна на земята и до там,а моят сигурен човек,моя приятел го няма.От това ме обзема силен страх,симптоми стягаме глава,гадене,потене.На скоро се преборих с агорафобията,не мога да кажа че нямам изобщо напрежение на вън,но вече излизам и не се ограничавам,започнах да спортувам.Тревожи ме и нещо друго и нз кск да си помогна и със него.Когато приятелят ми е на работа,аз се събуждам супер депресирана,тъжна със купчината страхове,ставам отново зле,не мога да заспа от мисълта че на др ден ше отворя очи и ще съм сама,изпадам в депресия.Когато е тук,сякаш ставам др човек,приемам симптоми ,когато ги имам,но 80% от времето аз се чувствам супер,без симптоми,без мисли и страхове. Защо се получава така?Наясно съм ,че това че нямам работа,ми предизвиква тази дерпресия,аз нямам ангажименти,нямам дете,нямам нищо за което да се хвана,затова съм се хванала за приятеля ми.И съм като зависима от него.Когато е с мен съм добре,когато не е падам в дупка.Мислим за дете от доста време,но не правя крачката защото ме е страх как ще се грижа за него в това състояние?Как ще ми се отрази едно дете,дали ще спре вкопчването в приятеля ми и депредията че съм сама,това ще даде ли смисъл на живота ми,защото сега го нямам.Моля ви дайте ми съвет,какво да правя. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
anitaaa Добавено Март 24, 2016 Автор Доклад Share Добавено Март 24, 2016 Исках да допълня,че когато съм с него живота ми има смисъл,когато го няма не виждам смисъла,нз какво да правя,с какво да се заема,коя съм,какво искам.Грешка ли е това че първо вместо да променя себе си акто характер гледам да променя страха,да го приема.Аз съм се вглъбила в тоя страх и само това ми е в главата.Как да приема страха д ане ми се случи нещо лошо,мисля постоянно,задълбавам,задълбавам,после започвам друго,ето депресия ,а сега какво да правя с нея,изпадам в паника,трябва да си помогна,знам че ще ми кажете,ок в депресия си остави се,ок страх те еостави се да те е страх но не е лесно.Създала съм си мисленето че сама без него не успявам да се справя Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Март 28, 2016 Доклад Share Добавено Март 28, 2016 А, защо не вземеш вместо да се занимаваш със страха да се съсредоточиш върху смелостта? Направи го, не мисли за страха, мисли за смелостта. Лина Коцева и anitaaa 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
anitaaa Добавено Март 28, 2016 Автор Доклад Share Добавено Март 28, 2016 как да мисля за смелоста в момент на паника и страх че умирам? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
anitaaa Добавено Март 29, 2016 Автор Доклад Share Добавено Март 29, 2016 имам още един въпрос,ще се радвам ако някой ми отговори,понеже започнах да спортувам отначало ми идваха мисли че ще ми стане зле и ще припадна,тогава започва едно потене,размазване на погледа и паниката че ей сега ще се срина на земята.Бяха спрели тези неща по едно време,сега отново запонаха.Почнали някакъв вид тренировка и ми става ено отмаляло сякаш ми пада захарта и веднага идва мисълта че ще припадна и страха ме обзема.Как да се справя с това?Мога ли при физическо натоварване да припадна? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Март 29, 2016 Доклад Share Добавено Март 29, 2016 ,,отначало ми идваха мисли че ще ми стане зле и ще припадна, ,,, Е, що мислиш така, така и ще бъде.Какво нерабираемо има. ,,как да мисля за смелоста в момент на паника и страх че умирам?,, Когато си в паника няма какво друго да мислиш, въпроса е какво мислиш извън моментите на паника. Лина Коцева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
anitaaa Добавено Март 30, 2016 Автор Доклад Share Добавено Март 30, 2016 Тогава какво д анаправя с тези мисли,да ги оставя да се леят и да ги приемам че може да стане или да измествам фокуса върху друго.....да ги заменям с други? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Март 31, 2016 Доклад Share Добавено Март 31, 2016 Здравей, алтернативите, които споделяш в поста си все ще те държат в стреса. Да, необходимо е да приемеш мислите си, но не и че нещо "може да стане". Тук нюанса е много важен - да приемеш, означава да приемеш случващото се сега, без да правиш опити да ставаш ясновидец и да измисляш какво "може или не може да стане". Просто приемане, нищо друго. Това обаче е трудно занятие и често е по-добре да стане с външна помощ - работа с психотерапевт. За замяната на мислите логиката е същата - ако тръгнеш просто да заменяш мислите си рационално, ще го правиш, за да избягаш. А бягайки, страхът ти ще се увеличава - все пак никой не бяга от нещо, от което не го е страх. Започни работа. Каквато и да е, където и да е, за колкото и да е. Ангажираността с труд е благословия за хора в ситуации, подобни на твоята. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
anitaaa Добавено Март 31, 2016 Автор Доклад Share Добавено Март 31, 2016 За работат ме е страх да направя крачката с симптомите....знам че всеки един симптом се дължи на псотоянната ми тревожност,на постоянния ми контрол ,но въпреки това когато се появи някой,примерно сега съм с замаяност и стягане в главата,започвам да си мисля ами ако товавече е края,ако си остана така,сега по какъв начин да си помогна......... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Март 31, 2016 Доклад Share Добавено Март 31, 2016 (edited) преди 5 часа, anitaaa каза: ами ако товавече е края Ами... ще бъде прекрасно! Ще отпаднат всички грижи, притеснения, възможности да изживееш нещата, които би искала да изживееш. И... ще дойдат нови Така е устроена Вселената. Проблемът е, че вярваш в края. И по-точно, че все още не си проучила другите възможности освен тези, на които упорито ни учат от деца. Та край няма, по простата причина, че ние живеем в безкрай. На практика, в една безкрайност, нито едно нещо не може да има край в смисъла, който обикновено му придаваме. И понеже това нашето "природно Аз" (което е много повече от физическото ни тяло) добре го знае, се бунтува всеки път, когато съзнанието му представи серия от сапунката "Е това е края". На практика, за подсъзнанието този бунт си представлява вид игра, което то играе и не влага смисъла на страданието, което на съзнателно ниво преживяваш. Играта е забавна, защото едно от най-великите приключения в безкрая е да се умре (разбирай трансформацията от една форма на живот в друга). Тъй като реално смърт няма, но съзнанието това трудно го проумява, изиграването на "края" много пъти си е забавно. Страхът много помага тази игра да е истинска, затова и има една приказка, че "страхливия умира хиляди пъти, смелият само веднъж". Като започнеш работа няма да имаш време за игри, или поне игрите няма да са същите както сега. Съзнанието ти ще е ангажирано, ще си продуктивна, ще получиш възнаграждение. Може би дори ще попаднеш сред колеги, за които този род игри са безинтересни и щеш не щеш, ще разбереш, че има и други - такива каквито са приятни за всички равнища на съзнанието и можеш да им се насладиш. Опитай! Редактирано Март 31, 2016 от Кермит Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
anitaaa Добавено Април 1, 2016 Автор Доклад Share Добавено Април 1, 2016 Благодаря за отговорите ти!Но искам да попитам грешка ли е това че по цял ден мисля за тези страхове и паники,това че търся начини да се справя,това мислене сякаш ме затваря в един омагьосан кръг,но в същото време ако не мисля за начините как да се справя,това не е ли бягане от от състоянието? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Април 2, 2016 Доклад Share Добавено Април 2, 2016 (edited) В 1.04.2016 г. at 15:37, anitaaa каза: грешка ли е това че по цял ден мисля за тези страхове и паники Не бих го нарекъл грешка - просто избор. В 1.04.2016 г. at 15:37, anitaaa каза: това че търся начини да се справя Това е разумно. Който търси - намира! В 1.04.2016 г. at 15:37, anitaaa каза: това мислене сякаш ме затваря в един омагьосан кръг, Приложи проста Аристотелова логика - ще се изненадаш, че ако в центъра на един омагьосан кръг седи жив човек, то той е магьосник. Щом си такава - ползвай способностите си и направи магията по-прекрасна. В 1.04.2016 г. at 15:37, anitaaa каза: в същото време ако не мисля за начините как да се справя,това не е ли бягане от от състоянието? Не. Нарича се живот и обикновено това правят хората, които не стават роби на страховете си. Забележи, не казвам, че нямат страхове - имат, просто не са им роби. И още - ако много мислиш за мисленето по отношение на мислите, които се отнасят за мисленето... ще се оплетеш тотално. Просто действай. Направи нещо, каквото и да е. Редактирано Април 2, 2016 от Кермит Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
anitaaa Добавено Април 3, 2016 Автор Доклад Share Добавено Април 3, 2016 Благодаря! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.