Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Безизходно положение


Recommended Posts

На 20 години съм, студентка по психология. Не знам от къде да започна дори.Но се чувствам... даже не знам как се чувствам. Не знам какви думи да използвам. Просто не се чувствам че принадлежа на този свят. Нищо не ме мотивира да стана сутрин от леглото дори. Доскоро си мислех че съм в депресия поради това че се прекъсна връзката, в която бях, но не. Събрах се пак с човека но никакво подобрение. След самоанализиране стигам до извода че проявявам негативните симптоми на шизофрения. Изпитвам пълна апатия към всичко, не изпитвам емпатия към хората, дори не знам какво да си говоря с тях(което е мъчение за мен,)Към собствените си родители не изпитвам дори обич или привързване, а до преди те бяха всичко за мен.Единствените моменти когато се чувствам по-добре са когато съм с човекът, и от това ми става още по-зле че съм зависима, че ако той е с друг човек просто аз откачам, имам болезнена ревност. Изгубих себе си, не знам какво искам, какво ме влече, нямам мечти, нямам желание, на моменти става толкова тежко че просто искам да ме няма. Бях в депресия като бях по-малка, не знам всичко има ли общо или се е насъбирало.. Пуших трева, но не изпитвах еуфорията, която и другите, а голяма мнителност, тогава не обръщах внимание, но сега се замислям че ми се е засилвала параноидността, която по принцип съществува, съмнявам се доста в хората изглеждат ми изкуствени, фалшиви, че казват едно а мислят друго. Друсах се с амфетамини, не бях зависима, но мислех че и те са оказали някакво влияние. Ходих на психолог, след като ме остави гаджето, защото имах чувството че животът ми е свършил, той ми каза че не ми е зарастнала първата рана от изоставяне (забравих да спомена, че съм осиновена), и че съм поставила човекът на мястото на биологичната майка. Спрях да ходя при психолога защото не виждах напредък, казваше ми неща които знаех, че трябва да си намеря хоби, че трябва да се разсейвам, а не постоянно да мисля за гаджето. И аз си го казвам но не знам как да го направя.В града в който уча не успях да създам нови приятелства, защото чувствам бариера между мен и хората, не знам за какво да говоря, да не се изложа или не знам и как да го опиша. Когато се прибера в нас почти не контактувам с нашите, защото и с тях не знам за какво да си говоря. Филми не мога да гледам, защото не мога да се концентрирам, книги не мога да чета поради същата причина, чувствам че не чувствам нищо друго освен някакъв ужас.Забутах се в теориите за конспирация и езотериката и не знам, просто кое от всичкото ме докара до този ужас. Дните да минават покрай мен, всичко да се променя, а аз да не усещам нищо.Дали се побърквам или и аз не знам вече. Имам чувството че това ще остави траен отпечатък в мен и никога няма да се промени или просто ще превъртя, но не и да се чувствам нормален човек.. Дори не мога да структурирам, това което искам да напиша... Какво ми е според вас? Дали си самовнушавам тази шизофрения? Дали сама се докарах до това положение с моето свръханализиране? Или наистина ми има нещо сбъркано.

Линк към коментар
Share on other sites

Психоложка си и знаеш, че при шизофренията отсъства критичност за състоянието. А ти я имаш в прекомерна степен дори. Това, което аз виждам от прочетеното, е депресивна реакция, на фона на нерешена тревожност. Наблюдавам този процес от много години. Когато тревожността стане висока и не се решава, мозъкът реагира като депресира човека. Така, в тъгата, в анхедонията и изравнеността, колкото и да са неприятни, липсва високото тревожно напрежение. Някои колеги наричат такава депресия "опашката на тревожността". Какво да правиш?

1) Свържи се с наистина резултатен психотерапевт и започни терапия при него. 

2) Започни спорт - 4-5 уморителни и интензивни тренировки седмично. Уикендите никакво седене вкъщи - всред природата, в планината, на слънце - много ходене и задъхване. Сядай под силни дървета, чувствай как животът им тече през теб. Гледай за по десетина минути изгрева и залеза, докато слънцето е ниско, току що показало се. 

3) Изпълнявай дихателните и медитативни практики, които психологът ти препоръча ежедневно.

4) Работа с мисленето.

5) Малко по малко положението ще се подобри - върни секса и оргазмите във връзката си.

6) Пренеси медитативното, майндфул преживяване във всички житейски дейности и сфери! ...

Линк към коментар
Share on other sites

То хубаво да започна нещо, но не мога да се накарам да го направя, не се представям. Трябва някой да ме побутне. Всичко, което правя не знам и защо го правя. Не мога да си планирам деня. Освен с психолог дали има начин сама са стигна до извод? Мисля че нещо свързано със срама в детството, защото хем бях супер активна, хем супер срамежлива. Имам чувството че не знам коя съм, коя е моята идентичност, бях се и определила с гранично разтройство... Не знам вече какво да правя само знам че не искам това да продължава, но ме преследва мисълта че няма как да променя нищо, мисленето толкова ми се е ограничило, че не мога да възприемам нещата както трябва... всичко е безмислено. Някакви координати на психолог в търновско или плевенско, който би могъл да мо помогне ако сама продължавам да не успявам?

Линк към коментар
Share on other sites

В Търново: Валентина Христова - позитивен терапевт и Аксиния Цветанова - терапия на петте движения (неорахйианска). За самоопределянето ти на диагнози: знаеш за "синдрома на студента по медицина", "разболяващ" се от това, което е прочел и за което нагажда филтрирано през страха си хипотезата си. Е, има такъв синдром и при нас, психолозите... Сама може, но по-бавно и трудно. Ако в продължение на няколко месеца не успяваш сама, потърси терапевт!  

Линк към коментар
Share on other sites

А с Вас възможно ли е да проведем някакъв вид онлайн терапия или не знам как точно да го нарека? Понеже сама не се разбирам и не знам как точно да обясня на психолога (възможно е при предишния точно това, че не мога да обясня какво точно ми има, да е бил пробрлема), а ми се струва че вие разбирате нещата от половин дума. 

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря за доверието, оценявам го наистина. Но, само наживо работя. През нета се губят поне 30-на % от силата на общуването, които често са решаващи и затова не си позволявам този лукс. Успехи от сърце!

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

здравей, Еменуела!

Много от симптомите, за които говориш наблюдавам върху себе си. Ужасно точно назоваваш проблемите, които наблюдавам и при мен. Тотална неяснота относно инвидуалност, не знам какво ме вълнува. Имам диагноза, в процеса на терапия с хапчета загубих себе си. Това ми е 7-ма година на терапия с хапчета. Отдръпвам се от приятелите си, към по-голямата част от тях чувствам безразличие, все по-отдалечени ги намирам( може би защото всичките са в сериозни връзки, някои се женята, раждат деца, до като аз съм никъде).Изобщо не зная как да подходя към ситауцията, когато ходя на психиатър, всичко се свежда до това дали имам позитивни симптоми.Ако се оплача от негативни се изписва ново хапче, което не променя положението(последният път беше антидепресант). Провеждал съм среща с два психолога, като консултация. След срещите ни изгубваме връзка, ( те ттрябваше да ме насочат към подходяш техен колега). Честно казано нямам доверие, че терапия с психолог би променила нещо. Някои ако може да даде някаква насока, в подобна ситуация ако е бил или каквото и да било?

 

 

Благодаря за вниманието

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...