Like me Добавено Март 19, 2016 Доклад Share Добавено Март 19, 2016 Здравейте, Като всеки човек си имам свои проблеми и страхове. От 3 години ходя на психолог - много положителни промени настъпиха в мен, много имам да оправям сама още - то си е цял живот (и това ми е ясно). Преди 10 месеца претърпях много силна - баща ми се самоуби. Лека полека излизам от ситуацията и се справям с това да вървя напред. Не, че се оправдавам и крия за това, пиша го, защото очаквам да ми отговорят специалисти и смятам, че това не е за пренебрегване като факт. Сега и конкретно и бързо към въпроса, който ме притеснява. От около месец , къде от скука, къде от желание за намиране на нещо различно, за което да се хвана си играех на телефона. Разглеждах си стари съобщения по вайбър. С психолога също бяхме контактували няколко пъти по вайбър и отворих и неговото - видях, че не е онлайн и започнах все по-често да проверявам дали е на линия или не е. Като беше, бях спокойна, когато не не бях. Незнанието ми за неговият личен живот ме теглеше все по-силно. Чувствам огромна вина, че допускам подобно нещо и някак си все едно навлизам в чуждия живот, което нямам право , но не знам как да го обясня и спра. Нормално ли е и допустимо ли е? Трябва ли да призная на специалиста и дали това би прекратило взаимоотношенията ни? Дали би загубил вярата в мен? Благодаря ви предварително за отделеното време и отговорът. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Март 19, 2016 Доклад Share Добавено Март 19, 2016 Ако искаш да ходиш при него с цел подобрение на състоянието ти, е нужно да поговориш изцяло искрено с него за това! Афектът, който изпитваш към него, е нормален, когато е в рамките на едно нормално и сърдечно взаимно доверие. Не и повече - никой уважаващ себе си психотерапевт не би минал границата на етичния кодекс, задължителен в тази професия. Когато му споделиш, с негова помощ ще осъзнаеш, че проектираш в него собствени очаквания и нужди, които обаче нямат нищо общо с неговата личност. Когато чувството ти бъде сведено до нормално доверие, то само би фасилитирало добрата терапия. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Like me Добавено Март 21, 2016 Автор Доклад Share Добавено Март 21, 2016 Благодаря за отговора г-н Баев. Не ми стана ясен смисълът на Вашият отговор. Аз както по-горе бях написала ходя от три години при един и същи психотерапевт, като не считам, че съм зависима от него (подлежало е в мен това ми изказване и на съмнение разбира се), но все пак мисля, че по-скоро е продуктивни срещите ни, относно състоянието ми. Никъде не споменавам, че смятам, искам, надявам се, че той ще премине етичният кодекс? Аз за три години доста съм минала и надраснала това чувство за проектиране - до толкова ме е научил и съм се научила, дори да го разпознавам. Благодаря за отговорът, че трябва да му кажа какво си мисля, въпреки чувството на срам и вина в мен. Аз това разбрах от Вашия отговор, другото ми остава мъгляво. Благодаря Ви за съдействието и отговорът. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Март 21, 2016 Доклад Share Добавено Март 21, 2016 (edited) О'к, достатъчно е разбрано. Говоря за това, което стои под външните споделени факти... Но, разбирането за искреност и споделяне стига. Редактирано Март 21, 2016 от Орлин Баев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.