Тираничен шеф - подходи за комуникация

[Човек_88]

Здравейте. Имам проблем с комуникацията с моя началник. Ще опиша по-подробно какъв е проблемът и съответно какъв тип характер е началникът, за да разберете по-ясно какви са и последствията от тази ситуация. 

Когато възникне някакъв казус - както в служебно, така и в междуличностното ми общуване с колегите, началникът ме привиква в стаята му и веднага започва да ме обвинява, без изобщо да се интересува от моята гледна точка и без да изслуша моето обяснение и становище по темата. По този начин той не може да придобие ясна и обективна представа за случилото се и си съставя мнение единствено по това, което е чул от своите информатори. Това не само че не изяснява въпроса, но има и по-тежки последствия - без да е разбрал истината, той директно обвинява мен и по този начин аз се чувствам засегнат, обиден и несправедливо обвинен. Ясно е че моите чувства са моя работа и аз винаги мога да избера как точно да се чувствам, но тук проблемът не опира толкова до моите възприятия на случващото се, колкото до служебните последствия от това, а те са че той позволява моите врагове да го настройват срещу мен и съответният резултат е че ми няма доверие, мисли че съм недискретен и неспособен да се справям пълноценно с работата си. Често ме подценява и неглижира. Това разбира се не е вярно. Когато аз се изправя пред него със здраво отстояване и себеизразяване, често пъти ми казва че се имам за безгрешен и че не го интересува мнението ми и че гледа само крайния резултат и т.н. Да, крайният резултат е такъв, но има конкретни причини, които са довели до случването му.

Що за човек е той - на първо място маниакален перфекционист. С обсебващо чувство на контрол във всяко отношение. Обсебен от властта и влиянието. Емоционален изнудвач. Насилник - психически, а в личния му живот и физически. Избягва да гледа човек в очите, винаги е намръщен, стерилен и сух. Злопаметен и много агресивен. Афектен. Плюсовете са му че е интелигентен, културен, добър стратег и отличен предприемач. Лошото е че използва личностните си качества за негативни цели.

Какво направих по въпроса аз? След 2-3 привиквания му заявих че разбирам напълно че той вижда нещата по този начин, но аз не съм съгласен с тези обвинения и държа да получа възможност да предоставя моите обяснения. След като видях че по този начин няма да се получи, го помолих съвсем човешки да изслуша моята гледна точка, защото монетата винаги има две страни и това ще му помогне да си изясни истината. Това също не даде резултат. Предложих му и още нещо - тъй като е емоционален и афектен, аз да пиша моите обяснения в писмена форма и когато той прецени да си ги прочете и да ме повика отново да ги обсъдим. Отказа и това под претекст че нямал време да чете такива неща. Обича само той да крещи и да укорява, но да не му се отвръща. Ако човек отвръща, често пъти е заплашван с уволнение.

Как да намеря подход към такъв тип "човек" и да изляза от тази ситуация? От една страна не ми е приятно да има такова мнение за мен, но от друга осъзнавам че моето мнение за мен е по-важно и че неговото мнение си е негова работа. От друга страна обаче, той не ми е просто някакъв познат, а началник и трябва да намерим някакъв подход за комуникация, защото проблемите се задълбочават и ми се приписват недоизяснени неща, които са несправедливи. Ако тази ситуация хронифицира, може да се стигне и до уволнението ми от работа.

По принцип аз се уважавам и в друга ситуация не бих търпял подобно отношение, но позицията ми харесва и не искам да я губя така лесно. Отделно че много други шефове са същите. Искам да намеря някакъв баланс - хем да продължа да работя там, хем да не съм обвиняван за всичко, хем да се държат с мен нормално и уважително. Моля за вашите съвети и насоки.

Редактирано Март 17, 2016 от Student_21

[Guest Кермит]

преди 2 часа, Student_21 каза:

Насилник - психически, а в личния му живот и физически. ... Как да намеря подход към такъв тип "човек" и да изляза от тази ситуация?

С насилници не се преговаря - ако нямаш за любопитна задача да предизвикаш себе си и да намериш комуникационен подход към него - обирай си багажа възможно най-скоро от там. Няма позиция, заплата и място, което да оправдават толерирането на каквото и да е било насилие в едно мирно време като цяло.

Другите вероятно ще се аргументират и в повече редове, но аз ти го споделям от опит - оправия с такива хора няма.

[д-р Тодор Първанов]

Не споделям мнението на Георги.Избери да го манипулираш и ти - съгласявай се за всичко с него.За абсолютно всичко.

Ако го направиш, те очаква огромен успех в тази фирма.

МАНИПУЛИРАЙ ГО - всеки обича да е прав, достави му това удоволствие и те очаква бляскава кариера.

Ти, не си ли чел Дейл Карнеги?

 

 

Редактирано Март 17, 2016 от д-р Тодор Първанов

[Човек_88]

Не съм го чел.

Ако се съгласявам с него за абсолютно всичко, това няма ли да доведе до моето самообезличаване? Къде ще отиде моят образ, позиция, утвърждения и личност? В неговите очи аз ще се превърна в едно слугуващо на неговата властова патология ехо.

Ако приемем че се съгласявам за всичко с него, възниква друг проблем. Какво се случва ако аз съм съгласен за всичко, но това всичко включва и неговите несправедливи обвинения? Така той ще ми каже: "ето, вече имаш 10-15 провинения, сам се съгласи с мен че си виновен, затова чао".

Нямам против да опитам тази стратегия, но ме е страх да не се влошат нещата. Можете ли да обясните малко по-подробно Вашата идея?

[д-р Тодор Първанов]

Ти, наистина ли мислиш,че ако се съгласяваш напълно с него, той щете обвинява за нещо?

Ако нямаш книгата на Карнеги ми пиши, да ти я дам в електронен вариант.

А, книгата ,,Психологично айкидо,, от Михаил Литвак ще си я купиш, нямам я електронна.

[Човек_88]

В "Спиралата.нет" открих електронния вариант на книгата на Литвак, тъй като в хартиен вариант е изчерпана във всичките електронни книжарници. Забелязах че е само 34 страници - толкова ли е по принцип, или е качена някаква непълна версия?

Открих също и електронни книги на Карнеги, но се недостъпни за сваляне, затова ще трябва да си ги купя. Коя точно от книгите му ми препоръчвате?

[д-р Тодор Първанов]

Аз на Карнеги съм я свалил преди да я махнат-пиши ми, да тия дам.Другата е стотина страници и като нищо е цялата.

[Guest Кермит]

д-р Първанов е прав. Аз споделих препоръка от личен опит, защото така съм си пазил ресурсите да си върша работата, вместо да укротявам опърничави

В реда на мисли на доктора, ето един любопитен исторически факт:

Едуард М. Стентън, военният министър на Линкълн, веднъж го нарекъл проклет глупак. Стентън бил възмутен от това, че Линкълн се намесвал в неговите работи.  За да угоди на един егоистичен политикан, Линкълн подписал заповед за преместване на някои полкове. Стентън не само отказал да изпълни заповедта на Линкълн, но се и заклел, че Линкълн е проклет глупак, щом подписва такива заповеди. Какво се случило? Когато на Линкълн му съобщили за това, което е казал Стентън, той спокойно отговорил:  - Ако Стентън е казал, че аз съм проклет глупак, значи това е така, защото той винаги е прав. Ще ми се наложи да си изясня това.

[Човек_88]

Благодаря за отговорите на всички. Д-р Първанов, писал съм Ви на лично съобщение за книгата.

Редактирано Март 18, 2016 от Student_21

[Орлин Баев]

Аз също искрено благодаря на д-р Първанов. В случая, за да се изпълни това условие на съгласяващо печелене на нарцисизма на шефа, за да стане човек част от него и така да придобие позиции във фирмата, се изисква известна работа по себе си. Защото, ако съгласяването е мазохистично примиренческо, се превръща в сервилна автоагресия, която мачка... Според мен, въпросът е да се осъществява на фона на смирено доверие в собствените качества, спокойно доверие в себе си. Тогава присъства приемане на различието на гледната точка - колкото и да е абсурдна. Защото да приемеш, не означава да си съгласен, а спокойно, на фона на стабилно самочувствие, да допуснеш съществуването на различието, нараняващото поведение и т.н. Когато това самочувствие присъства, гаднярското отношение няма за какво да се хване, липсват комплексите, за които да се закачи. Едно и също външно поведение, но на два различни фона: невротично самопотискане и здрава самоувереност. 

Не съм чел "психологично айкидо" - добре ще е да го направя. При такова поведение, виждам принципа синхрон и водене от нлп. А през айкидо, ползване нападателната сила на противника в негов ущърб.

[Човек_88]

Мерси за включването, Орлине. Тук е мястото да допълня, че аз също като теб допуснах варианта, че въпросното съгласяване няма да е полезно, ако е осъществявано на фона на натрупвана пасивна автоагресия, пораженско примирение и перманентно негодувание. Но аз по-скоро мисля че правилният подход е да разглеждаме тази стратегия като съзнателен избор, който аз правя, за да овладея ситуацията.  

Т.е когато аз самият съм направил умишлен и съзнателен избор да изтърпя дадено нещо /например отношение/, в името на друго нещо /запазване на работата/, няма да се чувствам потиснат от отношението и мнението на въпросния психопатичен шеф. Вероятно лошите последствия биха дошли ако аз не искам да търпя това нещо, но продължавам да го търпя въпреки волята си и със същото отношение на активна и пасивна съпротива. Но решавайки да направя избор и да "манипулирам" шефа, вместо да си взема багажа и да си тръгна, ще бъде мой опит да погледна ситуацията под друга светлина и дори да извлека някакви ползи от нея.

От друга страна - алтернативата да напусна стои пред мен във всеки един момент и никой не може да ми я отнеме. Както се казва - утре решавам, утре напускам. Реално какво е най-лошото нещо, което може да стане? Да напусна или той да ме уволни, с което няма да свърши светът. Затова реших да опитам да приложа различно отношение към случващото се и да видя дали ще доведе до някакъв ефект. Знам че на теория звучи добре, но ще видя какво ще се случи чисто практически.

Разбира се, допускам варианта въпросният насилник да приеме моето ново и неотбранително отношение като мое поражение, като поле за отприщване на още по-арогантно отношение и обвинение, като обект, който според него може да "мачка". Дори може да си повярва че ме е убедил че не ставам за нищо и т.н и дори ако реши да ме уволни може да каже "ти си съгласен с всичко, което мисля и казах за теб, така че имам пълните основания да ти прекратя трудовия договор."

Но аз съм длъжен, заради самия себе си, да опитам всички възможни варианти, за да си кажа после "ето, уволниха ме, но направих всичко по силите си, натрупах опит, поучих се от грешките си и т.н"

Редактирано Март 19, 2016 от Student_21

[Диляна Колева]

Ако не се лъжа има тема, в която не можеш да се справиш с твоя колежка, която се държи неуважително към теб. Ако има проблем с колежката, а сега и с шефа, излизат два варианта: или ти се приемаш твърде на сериозно, или си в среда с онези 50% от хората в твоя живот, които не те харесват.

Да те критикуват, не е толкова страшно. Освен ако ти не решиш, че това е вярно. Има описано много добре в книгата на Дейл Карнеги "Как да се справим с безпокойството и да си живеем живота" .Ето една част от там.

"Ако сте склони да се безпокоите заради несправедливата критика, изпълнявайте правило първо: ПОМНЕТЕ, ЧЕ НЕСПРАВЕДЛИВАТА КРИТИКА ЧЕСТО СЕ ЯВЯВА ЗАМАСКИРАН КОМПЛИМЕНТ. НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ, ЧЕ НИКОЙ НИКОГА НЕ БИЕ МЪРТВО КУЧЕ. Глава XX ПОСТЪПВАЙТЕ ТАКА И КРИТИКАТА НЯМА ДА ВИ ДОНЕСЕ ОГОРЧЕНИЯ Веднъж беседвах с генерал-майор Смадел Батлър, когото наричаха Старецът Всевиждащото око. Казваха му още старият адски дявол Баттлър"! Помните ли го? Той беше най-колоритният и безгрижен генерал, който някога е командвал морската пехота на Съединените щати Той ми разказа, че на млади години страшно мечтаел за популярност. Искало му се на всички да прави приятно впечатление. В онези дни даже най безобидната критика причинявала дълбоки страдания. Но той ми призна, че тридесетгодишната служба го е направила дебелокож. Как ли само не ме оскърбяваха и хулеха, спомняше си Батлър. Наричаха ме нехранимайко, змия и мръсник. Оскърбяваха ме специалисти в тази работа. Наричаха ме с всички съчетания на непочтени ругатни, които съществуваха на английски език. Вие мислите, че съм обръщал внимание на това? Нищо подобно! Когато чувам, че някой ме ругае, аз даже не си обръщам главата, за да видя кой е той". Може би Батлър - старецът Всевиждащото око, е станал твърде безразличен към критиката, но е ясно едно: болшинството от нас приемат незначителните обиди и оскърбления твърде близко до сърцето си. Даже ако се окаже, че един от шест ваши най-близки приятели ви е 47 оклеветил, направил ви е за смях, излъгал ви е, забил ви е нож в гърба, не се опивайте от жалост към себе си. По-добре си спомнете, че именно това се случило с Исус Христос. Един от дванадесетте най-близки негови приятели го предал срещу подкуп, равен при съвременното парично изчисление приблизително на деветнадесет долара. Друг от дванадесетте му най-близки приятели открито се е отрекъл от Христос в онзи момент, когато той изпаднал в беда, и три пъти заявил, че никога него е познавал. Един от шест! Ето какво се случило на Христос. Защо вие и аз трябва да очакваме по-добър резултат? Ще ви кажа направо: аз не настоявам за това, че трябва да игнорираме всякаква критика. Далеч съм от това. Говоря да игнорираме само несправедливата критика. Когато покойният Матю С. Браш беше президент на американската международна корпорация на Уолстрийт 40, аз го попитах бил ли е той чувствителен към критиката. Ето какво каза той: „Да, на млади години аз много болезнено реагирах на нея. Това страстно желание всички сътрудници в нашата организация да ме считат за съвършенство, тревожех се, ако не го изразяваха. Обикновено се стараех да умилостивя онзи, който пръв се изказваше срещу мене, но самият факт, че съм подобрил отношенията си с него предизвикваше гняв от страна на друг сътрудник. С него аз също се опитвах да си подобря отношенията, което на свой ред предизвикваше недоволството на други недоброжелатели. Накрая се убедих: колкото повече се старая да умиротворявам и умилостивявам своите обидчии, за да избегна критика по свой адрес. толкова повече врагове придобивах. В края на краищата си казах: Ако ти се издигнеш над тълпата, теб ще те осъждат. И ти си длъжен да привикнеш към това. Това много ми помогна Оттогава спазвам правилото да правя всичко, което е по силите ми, а след това разтварях своя чадър, за да ме предпази от дъжда на несправедливата критика и дъждовните струи да не се оттичат във врата ми”. Изказвайки се пред група студенти в Пристън, Чарлз Шваб признал, че един от най-важните уроци в живата той получил от един стар немец работещ в неговия стоманодобивен завод. Веднъж немецът започнал разгорещен спор с други работници на военна тема и те го хвърлили в реката. Когато влезе в кабинета ми,- разказвал мистър Шваб,- той беше целият мокър и мръсен. Аз го попитах какво е казал на хората които са го хвърлили в реката, а той отговори: "Само се смеех". Мистър Шваб направил от думите на стария немец свой девиз "Само се смей"! 48 Този девиз е особено полезен, когато вие станете жертва на несправедливо осъждане. Може да се отговаря на човек, който ви нагрубява в отговор, но какво може да се каже на човек, който само се смее. Линкълн едва ли би издържал напрежението на гражданската война, ако не беше разбрал, че да се опитваш да отговаряш на своите яростни критици - това е безумие. Той накрая казал: "Ако бях се опитал да прочета всички нападки срещу мен без да говоря за това, да им отговарям, то с нищо друго не бих могъл да се занимавам . Аз правех всичко което беше по силите ми - абсолютно всичко, и имах намерение така да действам до края. Ако краят бъде благополучен, то всички нападки против мен няма да имат никакво значение. Ако ме чака поражение, то даже десет ангела да се закълнат, че съм бил прав. нищо няма да изменят. И така, ако вас и мен несправедливо ви осъждат. трябва да помним правило второ: ПРАВЕТЕ ВСИЧКО, КОЕТО Е ПО СИЛИТЕ ВИ, А СЛЕД ТОВА РАЗТВОРЕТЕ СВОЯ ЧАДЪР, ЗА ДА ВИ ЗАЩИТИ ОТ ДЪЖДА НА КРИТИКАТА И ТОГАВА СТУДЕНИТЕ ПРЪСКИ НЯМА ДА ПОПАДНАТ ПОД ЯКАТА ВИ.

[moridin]

Student_21, опитай да промениш себе си. Не шефа. Аз имам подобни висшестоящи и всичките ми проблеми възникнаха от това, че бях добричък, изпълнителен и прочие. 

Те са огледало в което виждаш себе си - какъв си. Промени това което си и сподели има ли ефект.

[Човек_88]

В 20.03.2016 г. at 23:38, Диляна Колева каза:

Ако не се лъжа има тема, в която не можеш да се справиш с твоя колежка, която се държи неуважително към теб. Ако има проблем с колежката, а сега и с шефа, излизат два варианта: или ти се приемаш твърде на сериозно, или си в среда с онези 50% от хората в твоя живот, които не те харесват.

 

Вярно е второто твърдение. А за да не ме харесват си има и конкретни причини. Колежката ми не ме харесва, защото изпитва силна професионална ревност.  Шефът не ме харесва, защото колежката стана "близка" с него /във всеки смисъл/, вследствие на което го настройва против мен /явно доста успешно/, откъдето идва цялата "сага". Не се приемам твърде насериозно. Ако се приемах така, нямаше да обвинявам хората че се държат с мен по този начин, а щях да знам конкретната причина и да си казвам че тяхната ответна реакция е нормална. Но както сама виждаш, не съм спрял да търся начини за справяне и овладяване на ситуацията. 

Доказателството за верността на твърдението ти за 50-те процента е именно в това, че имам проблем с 3-4 души от общо 20-30 души, т.е реално дори не е с половината, а с много по-малко. Отделно че един по-внимателен и задълбочен прочит на другата ми тема с колежката би дал ясна представа на всеки за моя подход и отношение и за пълното му противоречие с "вземането насериозно".

Редактирано Март 22, 2016 от Student_21

[Човек_88]

В 21.03.2016 г. at 15:06, moridin каза:

 Аз имам подобни висшестоящи и всичките ми проблеми възникнаха от това, че бях добричък, изпълнителен и прочие. 

 

Благодаря за съвета, но не успях да го разбера напълно. Сега неизпълнителен и недобричък ли си, за да имаш успех?

[Диляна Колева]

преди 15 часа, Student_21 каза:

Вярно е второто твърдение.

Ако беше вярно първото твърдение, че се приемаш твърде на сериозно и приемаш цялата ситуация прекалено сериозно, щеше да можем да нанесем корекции. Тогава нещата щяха да претърпят промяна, тъй като можеше да се промени гледната ти точка, ъгъла от който виждаш събитията. Малко поведенчески методи и промяна на отношенията да се случи. 

При положение, че припознаваш второто твърдение като вярно за теб, за съжаление нищо не може да се коригира. Тези хора просто не те харесват, а когато някой не харесва някого, той не се държи добре с него или най - малкото се стреми да го отдалечи от себе си. Т.е. в тази ситуация, каквото и да правиш тези хора, просто не те харесват и няма да те харесат, ти не си от техните 50%, нито те са от твоите 50%. 

Отново имаш два варианта, да реагираш креативно в неприятните за теб ситуации с ясното съзнание, че тези хора не те харесват и това няма да се промени. Избираш кое ти е по - важно работата или отношенията и оцеляваш. Втория вариант е да напуснеш ситуацията. Тук са ти дадени насоки и за двата варианта. Аз добавям само това, че ако избереш първия вариант, да го правиш без очаквания, че някой от тези хора ще те приеме и ще получиш някакво признание. Просто ще се приспособиш - ти към тях, не те към теб.

[moridin]

За да имаш успех, не е необходимо готово решение. Пробвай един път да си лош, а друг добър.

Разчупи навика да бъдеш себе си и подходи творчески в конкретната ситуация.

Когато попаднеш в нея забележи как сработват автоматично старите ти програми на действие. Те винаги вземат превес. По тази причина не се подготвяй чак толкова предварително.

[Човек_88]

Благодаря на всички. Започвам да действам по план и да прилагам предложените стратегии и подходи. Ще ви държа в течение как се развиват нещата.

Редактирано Март 26, 2016 от Student_21