holyvalentine Добавено Март 16, 2016 Доклад Share Добавено Март 16, 2016 (edited) Такааа, незнам откъде да започна и дали ще хванете нишката, но да започнем отнякъде.... Да започнем от там, че току що имах разговор с човек (приятел) от моята зодия, родени сме на една и съща дата и двамата имаме силно изразена сексуалност, с която понякога не знаем какво да правим. И двамата сме сексуално разкрепостени, но и двамата се озовахме във връзки, където емоционално сме обвързани, но чувстваме, че трябва да правим жертви със сексуалността си, защото партньорът ни не може да отговори на нея по начина, по който това би ни удовлетворило. Ще продължа с това, че отдавана не бях имала връзка и бях свикнала да ходя и да правя каквото си поискам, да не говорим, че имаш енда връзка обожатели, които много ме зареждаха със своята сексуална и друга енергия, кои отдалеч, кои по-отблизо. Абе чувствах се желана жена, но със сигурност не обичана. Ето тук това се промени. Намерих човек, когото изкарвам извън релси , и който е луд по мен, и виждам , че освен сексуалното има и чуства, и това ме кара и аз да полудявам по него. Но понеже аз трудно се привързвам , го има момента на оценката, анализа и в един момент несигурността. Тук до голяма степен роля играе и психологията, затова ще помоля хора с професионални познания в тази област да коментират. Някой ми беше казал мъдрата приказка, че между мъжът и жената има 3 до пирни точки, които трябва да резонират, една ако не пасва, значи не са един за друг . Това са точките на ума, сърцето и сексуалността. При мен сърцето и сексуалността определено са в пълен синхорн във връзката ми в момента. Притеснява ме умът. Не че партньорът ми е малоумен или слабо интелигентен, просто не е толкова напорист и кариерист колкото съм аз, не го виждам да е много предприемчив, но и аз не съм. Може би затова си търся такъв човек, в тази област. Освен това имам непредприемчив и мързелив баща, к оето винаги ме е дразнело и със сигурност не искам да попадам на същия партньор. Как всичко това го свързвам със сексуалността? Ами много просто за жените и мъжете, успелият индивид от противополжен пол (под успял, нямам само предвид финансово), действа много сексуално на половинката си. Той е обожаван. А ние всички имаме нужда от ролеви модел в живота си, и какво по-хубаво от това, ако се окаже половинката ни. Аз бих искала да бъда ролеви модел за него, но искам и той да бъде за мен, поне в някои аспекти. Той също да ме учи на нещо. За да ги пиша тези неща, з начи тук нещо му куца или му липсва, но аз съм такъв голям перфекционист, че в момента се притеснявам дали просто не се вторачвам в нещо малко и безобидно на фона да другата идилия, или всъщност това е важно нещо, без което не можем, и то би могло да сложи край на връзката ми. Бих искала всички аспекти на връзката ми да са прекрасни, за да може да чувствам сексуално и личностно привличане към партньора ми, защото в такъв случай аз няма да имам база за сравнение за други мъже, т.е . всичките ми сетива ще се задоволени, и аз няма да се разводнявам желаейки други. Теоретично това е the best. Дали един такъв партньор би могъл да замени цялото разнообразие на мъже в света, или дори поне за малко... Но ако нещо все пак куца, и те кара да ти липсва тази мотивация, част от която е и сексуална, при мен се получава така, че за да не се разсейвам в мом ента аз режа старите си любовници, но в същото време го приемам като жертва, защото те са ми давали н ещо, хранили са ме с нещо през времето, в което съм била сама, а сега това е ролята на моя партньор, но ако той не може да ме нахрани, а аз се октазвам от другите, з начи правя липса в себе си, която във времето би ставала все по-голяма. Разбира се, има го и момента с търпението. Търпение, все още сме в началото. Опознаваме се. Нещата може и да се променят. Човекът има мегдан за развитие, от мен зависи да си го моделирам, но в същото време ме е страх колко време и чувства мога да вложа и дали ще постигна това, което искам. Дали ще се привържа прекалено много и после ще страдам, или от сега бих могла да проникна във всичко и да спра нещата преди са са се развили прекалено много. Не искам да се самозалъгвам, че ако нещо не е наред, то ще бъде наред във времето, нито пък да прибързвам с изводи и да не съм дала шанс на човека да покаже какво умее или какво може да бъде. Ни така, ни така. Не обичам да попадам в безизходици. В крайна сметка ще разтурят хубавия момент, който имам. Иска ми се на базата, на това, което имам, да се отпусна и да разчитам на този човек напълно. Представям си с него бъдщето. Искам да си представя, че е Той, но някои аспекти все още ми се губят, така че трябва да съм будна и да анализирам ситуацията трезво, и ако трябва да взимам крути решения, така да бъде. Много е тънка границата тук с какво можем да се примирим и да напрвим компромис, и с какво не можем, и се бутаме надолу и се режем, защото някакъв аспект ни задоволява. А това че сме били сами и сме имали мнго по-голяма свобода на действие, не ни е правило нито по-щастливи, нито по-задоволени. В динамиката на нашата връзка аз съм лидер, а той - изпълнител. Това ме притеснява. Той има невероятните качества като изпълнител да те носи на ръце, но на мен ми липсва предизвикателство и мотивация, в дългосрочен план някой мен да ме бута нагоре и да ме зарежда, а не постяно да отговаря на команди. Това директно тук е свързано с сексуалната енергия и привличане. И разбира се по-алфа мъже биха ми влияли по този начин. За човек като мен, който дълги години е живял извън закостенялото българско общество, едни свободни отношения във връзката биха били съвсем уместни тук и биха решили всякакви проблеми. Като например да си каним различни партньори във връзката, с които да се забавляваме, да имаме отворена връзка и да се виждаме с други партньори, одобрени от нашия. Това са все примери, практикувани от мен и мои познати, прекрасни взаимоотношения. Но тук е България, и намирането на такъв партньор е като игла в купа сено, да не г о ворим, че трябва да пасне и в останалните аспекти. И тук за сексуално ограничаване ли става на въпрос или ограничаване в останалите аспекти? За мен те се припокриват. И дали става въпрос изобщо за ограничение или аз самата се отказвам то тях, защото искам да променя живота си и да имам сериозна връзка, над която да се съсредоточа. Вярам и съм чела, че колкото повече енергия изразходваме към повече хора, толкова по-малко имаме да дадем на правилния човек и връзката е непоълноценна. ОК. Но пък може ли да се вторачваме само в един човек и да сме се кастрирали от останлиля свят. За мен това е също неестствено. Има толкова много други хора, с толкова добри качества, които можем да опознаем и да научим нещо от тях. И да, можем да ги опознаем сексуално. Защо не? Това е част от красотата и предизвикателството на живота, на фона на любовта на нашата основна връзка. Дали трябва да следвам максимата да търся точно такъв партньор, (някои хора ги имат), или това е прекалено голям идеализъм и перфекционизъм и в крайна сметка ще си остана сама, както някои хора се опитват да ме сплашат. И какво решение да намеря, за да не се ограничавам и да бъда щастлива в една такава връзка? Редактирано Март 16, 2016 от holyvalentine Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ushna Добавено Март 17, 2016 Доклад Share Добавено Март 17, 2016 (edited) Съвсем простичко като съвсем обикновен човек бих ти казала - търси отношения, които биха те правили щастлива. Отвореният тип връзки изобщо не са екзотика в България. Това, че не се обсъждат открито, не ги прави несъществуващи и повече неприемливи от който и да е друг вид от стандарта брак между мъж и жена. Евентуално може да има "обсъждания" зад гърба на двойката, но нищо кой знае колко страшно и травмиращо за хора, уверени в себе си. И макар да няма да е лесна задача, защо не търсиш такъв партньор? Така би било най-коректно и за двете страни. Ако човекът до теб иска друга форма на съжителство, и двамата в крайна сметка ще сте нещастни. От друга страна щом отсега толкова съществени неща те притесняват в партньора ти, нали не очакваш да се промени с времето? Описаното от теб е изграден тип характер, човекът такъв е бил и ще си остане. А и не е честно дори да те обожава, да очакваш генерални промени. Редактирано Март 17, 2016 от Ushna Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.