Зарина

[Zarina]

Здравейте, 

Пиша тук защото имам нужда от съвет тк съм в трудна ситуация. От близо две години имам връзка с мъж, който ми е колега.Много го обичам. Любовта ми  не пламна веднага, даже напротив първоначално бях негативно настроена към него. След като го опознах, разбрах колко добър човек е и го обикнах. Влюбих се и му казах какво чувствам. Малко по малко се сближихме и започнахме връзка. Стигаме до проблемите-той е женен, с деца. Знам че не трябва да бъда с него, но го обичам, нуждая се от него. Опитах да прекъсна всичко, карахме се постоянно, но в крайна сметка се сдобрихме. Той ми помага за много неща в живота- не материално, просто се опитва да ме направи щастлива. Измъчвам се и за друго, когато го попитам дали ме обича, не ми отговаря направо, не иска. Но в същото време не ме оставя, усещам че не може без мен. Чувствам се зле, не мога да спя, често имам сърцебиене, плаче ми се постоянно. Не реагирам нормално, прекалено емоционална съм. Искам да се почувствам по добре. Моля дайте съвет. 

[decibel]

Не те оправдавам! Толкаво ли се свършиха необвързаните мъже, че реши да разваляш чуждо семейство. Защо не си създаде свое собствено?! Постави се на мястото на жената, която той мами - добре ли ще се почустваш? Докато тя е заета с дома и децата, ти и отнемаш нещо, което е градила с години. Не че не може без теб, просто си разнообразява ежедневието. Ако жена му е силна жена той те използва, за да покаже своята мъжка сила. Този човек ако не обича жена си, обича поне децата си. С детската обич ли ще се съревноваваш?!

Гнус ме е от такива като теб и него!