Страх или ?

[gotinihora]

Здравейте , имам няколко въпроса , които искам да задам.
1.Имам дереализация от използване на марихуана.Преди около 2 седмици почти не я усещах.Нашите заминаха без мен да работят в Дания и аз бях много притеснен как ще се справям само с баба ми.Постоянно си казвах ,че няма да се справим, че ще е ужасно, че няма да кой да звънна ако ми трябва нещо спешно.И от тогава пак почнаха да се потя за най-малкото , пак почнах да имам чувството ,че забравям.Възможно ли е да е от това ?
2.От малък имам мноооого странен страх.Страх ме е да гледам към небето , имам чувството ,че ще ме притегли на горе.Страха не е много силен ,но помня ,че като бях много малък винаги сънувах как гледам към небето и не виждах нищо друго.Споделих го с един приятел , и той ми каза ,че съм за психиатър , аз разбира се само се засмях , и не го взех на сериозно.Та от какво е това ? Възможно ли е да имам някакви последствия от този страх ? Като в началото ми се появи дерелизацията се плашех много от него , но сега много малко.Благодаря

[д-р Тодор Първанов]

При употреба на психоактивни вещества - марихуана, опиум, хашиш и тн., дереализацията е обичаен феномен, който  е търсен от тези които приемат веществото.Тя продължава само докато то се разгради - часове, а не дни.Това че ти си имал след употреба на марихуана дереализация по - дълъг период, означава само, че си по-страхлив и страхът ти дава дереализацията.Нищо повече.И, страхът който споделяш, показва същото-страхлив си.

[Орлин Баев]

Използвай дереализацията. Чудесна е - виж я като такава, наслаждавай ѝ се! Да, д-р Първанов ти каза, че имаш да работиш със страховете си. А зад дереализацията и подобното на нея усещане, докато гледаш небето, стоят страхове. Разбира се, разкарай ганджата и всякакви стимуланти! 

Забележи и че именно при заминаването на родителите ти започват по-силни страхове - има връзка. Ползвай и тази ситуация за преработването им. Страхове от самота, провал, несигурност в себе си, от самия страх, от изчезване и смърт. Преодоляват се като смело си в допир с тях, като ги осъзнаеш и знаейки, че са само страхове (няма никаква реалност в тях) предизвиквай си ги и се учи с обич и благодарност да присъстваш в тях - така се топят. Гледай умишлено небето, като през това време се отпускаш, дишаш бавно и спокойно - някои наричат подобен процес медитация. Когато отмине време от заминаването на родителите ти и живееш с благодарност към появилия се страх, постепенно той се преобразува, стапя се, получава се едно скъсване на "емоционална пъпна връв" - възмъжаваш! 

Ако се получава, супер. Ако срещаш трудности - разкажи на родителите си и с тяхната финансова помощ, се насочи към психотерапевт!