Проблем

[Настя Иванова]

Здравейте! Имам нужда от вашата помощ и ще бъда благодарна, ако ми отговорите! Омъжих се преди 3 години. Съпругът ми беше извън страната в началото и след започването на нашата връзка отидох сама в родителите му да се запознаем. Като за първа среща горе-долу нещата минаха добре- казвам горе-долу, защото майка му 10000 пъти ми повтори, че с " Господ съм вечеряла, щом излизам с нейния син!"- това ми беше натрапено многократно! След срещата се чух със съпруга ми, който видимо беше много притеснен, как е минало запознанството и как се е държала майка му. Стори ми се странно, но просто го подминах, казах, че всичко е наред. В деня на подписването ни ми падна халката и коментарът от майката беше следният пред всички присъстващи " Тези халки май въобще не са за тук!" - отново се направих, че не чувам, но ми стана много неприятно. Обсъдих после със съпруга си и той ми каза, че най- вероятно нищо не е влагала в това изречение, просто така го е казала. И просто от началото на брака ни не престанаха злобните коменари и предизвикване по отношение на мен- " Не съм се била поддържала", " Защо съм ходила с вързана коса", " " Защо съм носила анцунг, който бил по мен, много прилепнал бил, да се съобразявам, как се обличам пред приятелите на мъжа ми!" Първият ден в тяхната къща свекърва ми ми извади хавлия и нощница, като ми ги поднесе така" Тези неща съм ги купила за снаха ми, заповядай, малко по- големи са, защото си представях, че синът ми ще се ожени за по-висока жена, ама ето на" . Следващ случай- пускам прахосмукачка в тях, която се оказва, че въобще не може да засмуква, водимо прахосмукачката е много стара и обеснявам на свекървата, че и трябва нова и отговорът е следният " Прахосмукачката работи много добре, ти я развали, какво я направи?" Още в деня на подписването я нарекох "майко" , а отговорът от нейна страна беше " Можеш да ме наричаш майко, когато ми родиш внуче, ясно ли ти е!".......и още много, много злобни подмятания и забележки, които са нетърпими. Казвам открито- чистя й, готвя й, пера й, една лоша дума не е чула от мен, многократно се правя, че не чувам, заради съпруга ми, но вече не издържам...Споделя съм много пъти със съпруга си и той се опитва да я оправдае, като ми казва, че се държи така, от възрастта или пък защото я боляло нещо....и да се съобразявам, какво говоря за майка му, той нямало да ми става съучастник да злостловим за нея. Родини се бебе, попитахме свекъра и свекървата как да го кръстим, а те казаха, че няма значение, само да е живо и здраво. Откакто се е родило детето 1 ден не го е гледала, каза " Който си има деца да си ги гледа". Кръстихме детето на свекъра. Търпях, търпях, търпях и един ден след поредната забележка, която се състоеше в това защо чистя, а не си обръщам внимание на мъжа, реших, че просто няма да търпя това положение повече. Спрях да чистя и пред всички на масата и казах, че не ми е приятно отношението й към мен.....казах й че усещам това отношение от самото начало....казах й в очите всички неща, които съм описала по-горе. Тя ми повдигна въпроса защо не я наричам "майко" , а аз й отговорих, защото тя пожела така. Започна да се кръсти, да кълне, да ме нарича лъжкиня и че не е вярно, тя никога не била изричала тези думи, аз съм играела игрички, искала съм да я скарам със сина й и мъжа й, не съм й била родила внуче на нея, а на свекър ми......Просто ужасна история..От този момент нататък аз не желая повече да контактувам с тази жена....лошо ми е...незнам какво да правя. Съпругът ми ми каза, че аз съм виновна, просто не съм трябвало да обръщам внимание, тя му била майка и иска от мен да разговарям лицемерно с нея, просто да поддържаме отношения, а аз не желая да имам никакъв допир с тази жена. Съпругът ми ме обвинява, че прекалено добре съм се държала с нея и затова се стигнало дотук, била съм я предразположила да ми се качи на главата...А въобще не желая да коментирам отношенията й със свекъра- постоянно го обижда.....Все е недоволна, много е мнима, всичко и всички и пречат, все е болна и недоволна (иначе пием всяка вечер ракия и пушим цигари като за последно- не и отива на годините 65 г.е), просто ме отвращава ....никаква тактичност, никаква култура, дава си мнението без никой да й го иска.......разваля настроението на всички....., забележки, подмятания, ния сме я били разболяли......И всеки в семейството се прави, че не я чува???????? Какво да правя незнам? Къде греша, как да постъпя от тук нататък? Искам да си запазя отношенията със съпруга ми. Тази жена защо се държи така? Орлин Баев ще Ви бъда благодарна, ако и Вие изкажете мнение! Треперям, не мога да спя....Да кажа само, че не живеем заедно, просто си ходим на гости и сме оставали няколко пъти да спим у тях. 

Редактирано Март 5, 2016 от Настя Иванова

[Орлин Баев]

Здравейте, Настя!

Сега виждам писмото ви. След технически промени във форума, не виждам директно някои теми ... Ако не бях специално кликнал, нямаше и да я видя...

Явно и синът и свекърът са ѝ свикнали на тази жена и това, което искат, е да свикнете и вие и като тях, да се държите примиренчески. Не мисля, че това е добър вариант. Както не е добър и да се карате постоянно или да я избягвате прекалено. Кой е подходящият? Според мен - заявявайте се спокойно, но твърдо, с усмивка, но решително. Сега мъжът ви е с вас, а не с мама и е добре и той и тя да го осъзнаят. Разбира се, когато така уравновесено, но твърдо си казвате и се заявявате, свекървата е вероятно да започне да говори неща зад гърба ви или дори директно пред вас. Ако го прави пред вас, е по-добрият вариант - тогава просто я оборвайте - с логика, с женска хитрост, със спокойствието си преди всичко. Ако прекалено говори против вас и настройва съпруга ви зле, не е проблем докато той осъзнава абсурда на думите ѝ. Все пак, спечелете го на ваша страна - прекарвайте повече време с него и изисквайте да сте заедно, а с родителите му се виждайте, но по-рядко. Съблазнявайте го често, грабнете и тялото и сърцето му всячески. Въобще, заявете се, научете се да се наслаждавате на трудността, нека ви вдъхновява, а негативизмът ѝ дори да ви храни - научете се да преобразувате енергията, която тя ви дава с нехаресването си във ваша собствена, както огънят превръща въглищата в пламък!