Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Неолексан


Recommended Posts

  • Отговори 51
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Триптофанът е предисесор на серотонина. Теоретично би трябвало да помага при депресивни състояния.

Но пък се усвоява при определена диета и физическо натоварване. Физическо натоварване в смисъл не просто ходене, а спорт, например.

Но, ако включите диета и физическо натоварване, те сами по себе си ще повлияят депресивното състояния и според мен по-добре от неолексана.

Линк към коментар
Share on other sites

Става дума за паническо разстройство и фобия,нз дали да го нарека така,но имам силен страх от получаване на инсулт.Спорта ми е включен в живота,но не ми помага напълно....може неолексан да ми подобри състоянието в този случай?

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

Няма да навреди... Това, което препоръчвам, е този от 150 мг. , с удължено освобождаване... Но, споменавам го само, когато човекът сам ме попита. Защото действието му е повече плацебо, отколкото действително. Това е реалното ми заключение след наблюдение на употребата му при наистина голяма извадка от хора. Собствените ми заключения ме навеждат на размисли и други заключения - дали не действа, защото хапчето не е добро или защото хипотезата за серотонинов недостиг при неврозите е въздух под налягане?! 

Това, което истински може да ви помогне, е ефективната психотерапия!

Линк към коментар
Share on other sites

Ако сте ходила на принципа "Да се махне гадното състояние...", е действително невъзможно да се направи каквото и да е, освен да пиете хапчета! Това, което работи, е "Готова съм да бъде милион пъти по-силно и ако е нужно, да продължи още милион години, ако е рекъл Господ, докато с благодарност си уча уроците по характерова хармонизация, вложени в преживяванията ми!". Засега споделяте за психотерапията като за механично хапче, което видите ли, трябва да махне "гадните" симптоми. Но, това е абсурд. Симптомите са израз на тревожност, връчена ви триумфално като благословия от мъдростта на живота. Симптомите са само проява на вълшебството на тревожността. А е такова, защото присъства, докато ви направи смела, обичаща, дълбоко сърдечна и човечна, докато изглади ръбовете ви и ви хармонизира с Бога и Живота! 

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

не тръгнах на терапия с цел да се науча да приемам страховете си,не съм си и мисла че това за 2 месеца ще се оправи и повече няма да го има.но терапията почна с деанксид по препоръка на терепевта ми,което замаза справянето и в един момент когато ги спрях и терапията спря,беше страшно.....

Линк към коментар
Share on other sites

Не си била на психотерапия. Не е възможно вещ в професията си терапевт да постъпи така - едновременно спиране и на хапчета и на терапията, оставяйки те в недоумение какво точно ти е помогнало - хапчетата или работата върху личностната ти промяна.

Не ми се отваря дума за това, че една терапия е почти абсурдно да започне с деанксит. В много редки случай, по съвсем друг повод, различен от фармакологичния, може да се започне с някакъв медикамент, но само с цел да бъде скоро спрян и продължи работата по тренирането на смелостта и увереността в собствените сили. Но това, както казвам, е по-скоро изключение.

Линк към коментар
Share on other sites

Може би и аз имам вина че неправих стъпките които ми се казваха че трябва да направя,да започна работа,беше една от тях,но как да започна ,след като аз едвам излизах от нас и ходих до близкия магазин.....и очаквах да ми се помогне с някакви насоки кка да се справя с паниката и агорафобията ми......но когато задавах въпроса,ми с еказваше само нищо няма да ти стане не се притеснявай,но аз това го знам,но как да постигна приемането на страха.Относно приемането ми се казваше,не може ти да си мислиш че умираш и да си викаш оо аз приемам........Казваше ми се в момент на страх и паника да взимам и четвъртинка  Зопилкон.И така акто цяло не се научих какво да правя с мислите,симптомите и всичко останало в главата ми........Сега когато всичко се връща,аз просто нз какво трябва да направя.....

Линк към коментар
Share on other sites

преди 5 часа, anitaaa каза:

Може би и аз имам вина

Нямаш ни най-малка вина! Просто терапевтът ти не знае какво прави. Психотерапията не е процес, в който научаваш, че нищо ти няма - то това е ясно. В терапията се учиш как да си по-смела, уверена в себе си, на доверие и люботворене в живота. Все неща, които когато са малко, се настанява страха.

В процеса на терапия става промяната в убеждението, че животът ти е резултат от разни фактори, събития и личности, като разбирайки, че ти си решението на всеки твой проблем, можеш да поемеш отговорността за случващото се, включително и на промяната си.

 

преди 5 часа, anitaaa каза:

.Казваше ми се в момент на страх и паника да взимам и четвъртинка  Зопилкон.

Цитат от листовката му: "1.  КАКВО Е ЗОПИКЛОН И ЗА КАКВО СЕ ИЗПОЛЗВА

Фармакотерапевтична група:

Сънотворно средство Зопиклон е бързо и краткотрайно действащо сънотворно средство (средство, предизвикващо сън) с химическа структура, различна от тази на използваните досега сънотворни средства (клас циклопиролони)."

Пак кротко е действал терапевта ти. Ако беше моя клиентка, бих ти предписал поне 3 сънотворни и 2 транквиланта, за да съм сигурен, че добре упоена, ще си се отървала от страховете си сравнително бързо и без грам да положиш усилие. Защото ако положиш усилие сама току виж си се отървала от страха, станала си смела и независима и... губя те като клиент. Иначе, упоявайки те ще отчета успех в терапията и докато все още си в медикаментозен ступор ще ми се отвори в програмата свободни часове да приема и други, склонни към бързо приспиване и дрогиране... Думи нямам!

преди 5 часа, anitaaa каза:

И така акто цяло не се научих какво да правя с мислите,симптомите и всичко останало в главата ми........Сега когато всичко се връща,аз просто нз какво трябва да направя...

Дали интуитивно, дали вече си научила, но това е - точно това е разковничето - да знаеш какво да правиш с мислите в главата си. Трябвало е да изискаш от терапевта си работа по тази тема, но може би е добре, че не си го направила, защото е могло да ти боцне някой диазепам...

Решението - търси опитен в помагането при подобни състояния терапевт. Всичко е преодолимо!

Линк към коментар
Share on other sites

преди 19 часа, Георги Балджиев каза:

Психотерапията не е процес, в който научаваш, че нищо ти няма - то това е ясно. В терапията се учиш как да си по-смела, уверена в себе си, на доверие и люботворене в живота. Все неща, които когато са малко, се настанява страха.

Така е ...е аз на това не се научих.Четейки тук форума и контактуване  с хора минали през паническото разстройство ,разбрах че просто трябва да се оставя на страха в момент на паника.До скоро се опитвах да се боря със страха,да се стягам,да го отрека.Сега се опитвам,да приема всичко,всяка паника,всеки симптом,но не се получава.Трудно е да пусна контрола.

Линк към коментар
Share on other sites

Това учене на смирено доверие при пускане на контрола се учи в психотерапията на п.а. и агорафобия. Чрез хипнотерапия, дишане, през тялото, психотеатър, поведенчески техники и експерименти... 

Линк към коментар
Share on other sites

В Сливен си нямам идея...

Линк към коментар
Share on other sites

Как мога да си помогна да овладея малко положенито с паниките,от 2 дена са чести с постоянно заглъхване в ушите и странно чувство в главата,снощи не съм спала ,имах много силна тревожност........това ще отмине ли....от една година имах мн редки паники,сега изведнъж ме тръшна паническото на леглото.....

Линк към коментар
Share on other sites

Питаш, сякаш питаш във форум/ фейс група за оплакване, в която всяка втора пише: "Момичета, как да махна гадното нещо, ужасно е, симптомите са побъркващи, не мога повече...". Пита, за да получи внимание, но да увековечи състоянието с неразбирането си. Пълно е с такива групи/ форуми. Слава Богу, този не е такъв. В статиите си по темата насочвам към ключови отношения и методи, които биха отговорили на въпроса ти, стига да търсиш стратегическо решение и си готова да се довериш на ученето, дадено ти от Живота. Защото, надявам се, не мислиш, че си жертва на случайно и гадно случване, а знаеш, че с помощта на благословията на паниката, можеш с благодарност да утвърдиш сърцатото си щастие, смелост и истинна обич!?! 

Линк към коментар
Share on other sites

Така е прав сте, твърде много се оплаквам и осънзах, че това го правя съзнателно или не с цел да търся внимание,да не съм сама с тези чувства,внимание,защото все  още те ме плашат.Нямам доверието в себе си.Не се бях замисляла до вчера как постоянно говоря за страховете си,търся начини,методи,да премахна симптомите на паниките,като паника го имах за нещо много лошо,днес осъзнах,че паниката е просто един стрес,който съм натрупвала през това време,когато уж съм си мислила че съм добре,защото изпълнявах уж помагащите ми дишания,йоги,спорт..........Верно това всичко помага,но не и при мен когато го правя механично.Разбрах че за да нямам този стрес,който ще се появи в определен момент като паника,аз трябва да променя себе си,да се науча как да реагирам на този стрес,а до сега се мъчих да намеря начина да премахна самия симптом на паника или да я овладея.Интересното е че едва сега го разбирам.

Линк към коментар
Share on other sites

Силно осъзнаване!

Линк към коментар
Share on other sites

Искам да попитам още нещо ,при пристъп на паника,как е правилно да се диша,дълбоко и коремно или кевали дишане?Това дишане което споменавате тук http://orlinbaev.blogspot.bg/2012/04/blog-post_3006.html ?

Линк към коментар
Share on other sites

Коремно, 2:4:2 - 2 секунди вдишване, четири издишване, 2 без въздух... Фокусът в корема, ръцете и вниманието малко под пъпа. Тялото отпуснато в адреналина, в тревожността, позволяващо ѝ да се случва. Умът релаксирано наблюдаващ дъха, а ставащото - пълно позволяване, смирено приемане. 

Линк към коментар
Share on other sites

Да, отпускането е важно. Защото е телесен израз на емоционалното доверие и менталното приемане. 

Линк към коментар
Share on other sites

А колко пъти на ден мога да слушам нидрите ви ,в които пресъстват и дишания?Може ли да се прекали с дишанията,ако примерно слушам и правя по 3 пъти на ден?Понеже аз два пъти в седмицата дишам холотропно,но само 15-20 минути за да освободя малко напрежение.Може ли така да се каже да "предозирам" с дишанията и да има обратен ефект,да започнат да излзиат много емоции?

Линк към коментар
Share on other sites

Три пъти е твърде много... Веднъж до два пъти е о'к, на фона на психотерапията ви. За дишането - не е механично, а е психотелесна практика, която се специфицира за конкретния човек, според характеровата база, целевата посока и пр. Тоест, психотерапевтът ви може да ви каже колко, защо и как. 

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...