Розалина Добавено Февруари 27, 2016 Доклад Share Добавено Февруари 27, 2016 (edited) Молитвен наряд за начало: Добрата молитва 91 псалом Молитва на Царството В начало бе Словото Ще прочета 10 глава от Деянията на апостолите. Духът Божи Беседа :Горе на планината - Утринно Неделно Слово, държано на 13 ноември 1938 г., 5 ч. с., София, Изгрев. Молитвен наряд за край : Отче наш Цитат Всички страдания на хората произтичат от погрешните мисли, чувствания и постъпки. .. Без разлика как си мислил, на всяка погрешка остава един оттенък – ще усетиш една малка скръб. Колкото и да е малка погрешката, все ще се наруши твоето равновесие вътре. Ще усетиш една малка скръб. И не трябва дълго време да се спираме върху погрешките, защото те спадат към една особена област, към един свят неорганизиран. Този чужд свят пречи на областта на нашия свят. Пресича тази орбита, та влиза в орбитата на нашия живот. И някой път ние се окалваме, без да искаме. . Някой път не знаем откъде идат нещастията. Добре е по някой път да знаем откъде идат. Пък някой път не е добре да знаеш откъде иде. Защото, ако знаеш откъде иде тази спънка, ти трябва да премахнеш спънката. Пък ако не можеш тази спънка да я премахнеш, ти си върви по пътя и не се спирай на нещо, което не можеш. Представете си, че има такива зловредни работи, които са отровни. Усещаш някоя миризма, но ако се приближиш, ще умреш, ще се задушиш. Това е един задушлив газ. Не ти трябва да изследваш там откъде иде този газ. Ще се качиш по-нагоре. Колкото сме по-нагоре, на някой планински връх, толкова повече сме в безопасност. Да не влизаш в областта на този задушлив газ, понеже ще пострада дихателната ти система. Някой път ние искаме да знаем откъде иде една лоша мисъл. Само един свят човек може да се занимава с една лоша мисъл. Обикновеният, талантливият и гениалният човек – горе на планината! Или както сега тургат маски, трябва да имаш някоя маска, за да се спасиш. Във война маска трябва да имаш. Ако нямаш тази маска, ще пострадаш. Обикновеният, талантливият и гениалният човек – това означава външният живот, външните условия, при които човек живее. Всичко, което човек прави, е хубаво. Нищо не е излишно в живота. Всичко, каквото е допуснато, то не е най-разумното, но в пътя, в който минавате сега, това е допуснато. И един ден онзи разумният невидим свят ще се изяви. След като се завърши еволюцията на сегашните хора, земята ще се промени съвършено. Та казвам: Каква промяна трябва да произведем ний в себе си? Сега ви говоря не да се терзаете. Според мен не е наука човек да се терзае с миналото. Той даже не трябва да се спира там. Миналото е минало вече. Настоящето е настояще, а и бъдещето е бъдеще още. Миналото е една опитност придобита. Настоящето е една опитност сега, а бъдещето е едно постижение. Ако ти нямаш опитността на миналото, ако нямаш опитността на настоящето и ако нямаш постиженията на бъдещето, тогава не можеш да разбереш живота, защото тези три състояния са реални. Миналото е отляво, бъдещето е отдясно, а настоящето е пред тебе, което е. Минало и бъдеще, това са двете посоки. Миналото – това е пътят, който си изминал; бъдещето – това е пътят, който имаш да извървиш; а настоящето е място на почивка. Следователно настоящето е почивка, в която ти ще си дадеш отчет. След като си вървял, ще си починеш и в тази почивка ти ще извършиш известна работа. Ще си дадеш отчет за своето минало и за пътя, който имаш да вървиш. Та сега имаме да си дадем отчет като как трябва да служим на Бога. И ако ви се даде такъв въпрос: „Кой е най-добрият метод да се служи на Бога?“, вий трябва да го намерите. И ако намерите най-добрия път, пред вас ще се яви една голяма светлина и няма да имате тия противоречия, които сега съществуват. Има много начини за служене, но има един начин – аз го наричам начин на светията. Тъй, както обикновеният човек служи на Бога, той е добър; тъй, както талантливият служи на Бога и както гениалният служи на Бога, те са добри, но тъй, както светията служи, той е истинският път! Това е пътят на най-малките противоречия и на най-големите придобивки! Сега вий считате, че пътят на мъчнотиите е най-трудният път. Така се проповядва. И в едно отношение е така, но в друго отношение най-лесният път е пътят на светията, а най-мъчният път е пътят на обикновения човек. По-мъчен път от него няма. Не, има и от него по-мъчен – най-мъчният път е пътят на глупавия. Няма по-мъчен път от него. Там всичко е в анархия. Сега всички вий сте дошли до оная област, гдето трябва да употребите едно вътрешно лично усилие. Някой път някои са ми казвали: „Учителю, ний знаем ти кой си.“ На много мои приятели съм казвал: „Кой съм аз, не се произнасяйте. Това няма да ви ползва. Ако прилагате това, което говоря – Божественото Слово в света, то ще ви ползва.“ Един светия е проводник на Божествената Любов. Тебе свещта няма да те ползва, ако ти я признаваш, че е свещ, но ако ти при свещта можеш да четеш и да приложиш това, което си прочел в живота – това ще те ползва. Та казвам: Приложете в живота си онази динамическата – не статическата любов, но динамическата любов! Аз наричам Божествената Любов динамическа любов. Приложете Любовта към Бога и тази любов да огрява целия свят тъй, както слънцето огрява. Във всеки един живот, дето Любовта не оперира нормално, този живот е особен. Този живот не може да ти донесе полза. Във всеки живот, дето знанието, мъдростта не оперират тъй, както трябва, този живот е особен. И във всеки живот, дето Истината не оперира както трябва, той е особен. Любовта е първият подтик в света. Ако този подтик дойде във вас, аз разбирам специфично любовта. Ако ти в любовта не можеш да приемеш онзи правилния подтик, Божествения подтик, всичките ти работи ще вървят все наопаки. Да имаш правилната Любов, то значи [да бъдеш] като един трен. Стрелочникът е отворил пътя и тренът минава. И пътят ти от единия до другия край на линията ти е отворен. Като тръгнеш без любов, значи много пресичания има по тая линия и могат да се случат много катастрофи. Любовта е истинският път, по който човек може да тръгне, без да му се случи някакво препятствие и да завърши развитието на живота си тъй, както трябва. А да тръгне без любов, значи да се случат ред препятствия в живота, нещастия, катастрофи, изключения. Това е животът на безлюбието. Причината седи в това, че ти не си приел правилно подтика на онази Любов, която да ти даде този свободния ход. Та казвам: Ние ще се учим от опитността на другите. Когато ние тръгнем по пътя на този подтик на истинската Любов, ние ще се учим от опитността на другите хора, без ние да минаваме в тяхната опитност. А ние имаме другата, красивата опитност на Любовта, която ще допълни туй, което другите хора нямат. Има три вида любов. Едната любов ще те направи обикновен, другата ще те направи талантлив, третата любов ще те направи гениален, но и в трите случаи ти трябва да се откажеш от нещо, за да се повдигнеш. За да станеш светия, ти трябва да се откажеш от обикновения живот. За да станеш светия, ти трябва да се откажеш от талантливия живот. И за да станеш светия, ти трябва да се откажеш от гениалния си живот, за да влезеш в живота на светията. Три отричания трябва да имаш. Не че тия животи не са хубави. Този, който има Любовта, той търси само онова голямото богатство, което вече усеща, че е вложено в него. Усеща той и търси къде да вложи своя Божествен капитал, и да бъде вече полезен на своя ближен. Редактирано Февруари 27, 2016 от Розалина Донка и Рассвет 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Февруари 27, 2016 Доклад Share Добавено Февруари 27, 2016 (edited) Благодаря! И на мен ми е трудно да "отрежа" в по--малък откъс! Всичко е свързано органично в тази беседа! И съветите - хубаво би било да ги държим на "стената" на ежедневния си разум.... Цитат Сега да остане една основна мисъл. Понеже вашият живот е сега преплетен с обикновените хора, вашият живот е преплетен с талантливите хора, с гениалните хора, с живота на светиите, вие сега тия четирите реалности от вашия живот ще трябва да ги отделите една от друга. Да отделите онова, което е на обикновените настрана; което е на талантливите настрана, на гениалните и на светията. И да остане това, което е ваше. Върху това ще почнете да работите. Всичките тия акции, всяко нещо е важно на своето място. И във вас ще остане само вашето – туй, което вие сте придобили. В дадения случай ще остане само Любовта, която държите в сърцето си, и светлината, която възприемате във вашия ум. В дадения случай това, което за в бъдеще има да става, то е за в бъдеще, и което е станало, то са неща минали. В дадения случай реално е само това, което сега вие чувствате и мислите. То е реално – което не се мени, на което трябва да разчитате. А миналото и бъдещето са неща, които се менят. А пък настоящето, на което тургаме основа, не се мени. Миналото и бъдещето се менят. Трябва да има едно минало неизменно в човека. Защото нещата, като отиват при реалното, те се менят. Пък това, което се мени, показва, че то е дошло в съприкосновение с нещо, което не се мени. Неизменното, съвършеното образува измененията. А пък в дадения случай и като се промени нещо, трябва да знаете, че вие сте били в съприкосновение със съвършеното – вие трябва да се измените и промените, за да бъдете в съприкосновение със съвършеното. Ако не стане тази промяна, вие сте далеч от съвършения живот. Не може човекът да стане съвършен, ако Божествената Любов не засегне вашето сърце. Без това животът не може да добие смисъл. Аз не говоря за любовта на света. Божествената Любов осмисля живота. Че най-малките работи на земята се осмислят. Като работиш с Божествената Любов, можеш да се занимаваш с една малка мравя или едно малко растение. Тази работа е велика за тебе. Ти ще видиш, че растението е едно проявление на Бога. В тревата аз виждам проявяването на Великия Божи Дух и Живот! Малко ти трябва. Една капка вода, като я видя някой път, една росна капка, като я видя, че свети, спра се там и казвам: „Там Бог се проявява.“ И виждам колко е красива тя. Любовта е, която осмисля нещата. Говоря ви сега за Любовта, която осмисля и най-противоречивите неща в живота, за да видим хубавата, красивата страна. Защото грозотата на живота произтича от факта, че Божията Любов я няма проявена в тебе. Но щом нещата се озарят от Божията Любов и Божествената светлина, всичките неща стават красиви. Горе на планината Редактирано Февруари 27, 2016 от Донка Розалина и Рассвет 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.