Павел

[millioni]

Здравейте,искам да се усмихвам,да бъда щастлив искам да бъда себе си.Ще започна от по рано преди 3 години разбрах,че ще ставам баща ,да бях щастлив разбира се,детето беше планувано,тогава аз бях в депресия,всъшност бях в депресия от няколко години,но тогава беше доста осезаемо,осъзнавах си проблема но все неможех да се реша да потърся помощ,тогава чувствах страх от живота,имах страшно много натрапчиви мисли,постоянно мислех лоши неща ,не исках да живея,постоянно си мислех че женами ми изневерява,имах си свой ритуали да не ми се слочи нещо лошо,като прескачане на шахти или да се настъпвам ако ми се наложи да се върна в къщи и подобни,но когато разбрах за детето ми се взех в ръце и потърсих помощ,ходих година и половина на психотерапевт и пих золофт,преди да продължа ще кажа малко за миналото ми,израстнах с в семейство на алкохолик,биеше майка,аз имам сестра,но на нас не е посягал,аз винаги съм се чуствал неуверен в себе си,когато пораснах исках да се махна,майка ми и сестра ми ме изпревариха,майка ми се разведе и с сестра ми се преместиха на квартира,аз реших да остана,но за кратко,впуснах се в неподходящи дълготраини връзки от които получих само разочарования и болка.Почнах терапията да помогна ми бях щастлив,благодаря на доктора ми ,но въпреки това не бях аз,сякаш и хубавото и лошото в мен си отиде,радвам се лошите мисли ги нямаше живеех спокойно,но си отиде и доброто в мен,аз бях много добър с всички,бях романтик,правих всичко за човека до мен,обичах да готвя ,да снимам ,но всичко това изчезна,но се чуствах добре,но не и жена ми тя не е щастлива от това което загубих/доброто/но аз бях добре ,чуставах се уверен,аз винаги съм знаел какво искам да постигна,лошото е че никога не го правя което е лошото и така малко преди да свърша лечението с жена ми решихме да заминем с сина ми за италия,там спрях хапчетата както си трябва постепенно,бяхме там 3 месеца но не се получи,аз все още си бях добре,решихме да пробваме в Малта и да сполучихме,за малко повече от година си имам добър живот,двамата работим детето ни е щатливо,живеем си тримата на квартира и в материална гледна точка сме си много добре,но проблема ми е  друг,пак моята депресия от няколко месеца взе да се завръща,аз не съм щастлив не се усмихвам,синът ми постоянно ме дърпа да играем но аз все съм уморен и не ми се прави нищо,постоянно ми се спи на работа,все нещо сякаш ми липсва,даже чуствам сърцето си сякаш се е свило в  буквалният смисъл,понякога пак се сещам че не ми се живее,но тогава си помислям за детето ми и това изчезва,още съм далеч от това което бях преди да почна да пия хапчетата но не искам дастигам до там,доста често съм изнервен и осещам че жена ми не е щастлива с мен страх ме е да не я изгубя,проблема ми е че нямам с кои да споделя какво ми е ,тя не ме разбира за това мисли си че депресията са глупости и сам си ги измислям,не мога да потърся и професионална помощ,защото още съм доста зле с езика,искам да бъда щастлив искам да почуствам живота си с цялото си същетвуване,знам че живота е твърде кратък за да го живея така,искам да постигна всичките си мечти ,моля ви дайте ми савет как да се преборя сам с това и да бъда щастлив отново,искам го знам че го мога но не знам как....

[Диляна Колева]

Аз не мога да разбера, след терапията състоянието се е подобрило или не. 

Какво означава - "  това което загубих/доброто/но аз бях добре ,чуставах се уверен,аз винаги съм знаел какво искам да постигна,лошото е че никога не го правя което е лошото " - ?

За да може да се даде съвет или насока какво да правиш, за да повлияеш благоприятно състоянието, трябва да се знае, какво си правил до сега. Как е повлияло. Какъв е личният ти ресурс за самопомощ и как го използваш. Доста важни уточнения, които не виждам как могат да се случат в тази форма на комуникация.

Това което наричаш депресия, от психиатър ли е поставена диагноза? До колко е депресия всъщност или е просто сложен етикет.