Alexa Добавено Февруари 23, 2016 Доклад Share Добавено Февруари 23, 2016 Как е редно да реагираме ? Имам въпрос относно напрежението в работната среда , което е изкуствено създадено вследствие на избухливия характер на нашата ръководителка. Нормално ли е при всяко взимане на решения от страна на работник ,то автоматично да се обявява за погрешно и да бъдем грубо порицавани и обиждани. Забелязвам че това започва да се отразява зле на самооценката ми , както и на тази на моите колеги , назрява един страх ,който ми пречи да поемам отговорност ,защото знам ,че каквото и да направя , тя ще каже ,че е правилно точно обратното.Притеснява ме това ,че аз положих доста усилия за собственото си развитие и започнах да си вярвам , постигнах своите ежедневни малки победи , постарах се да придобия нови знания , но това отношение започва да пропуква стената на моята увереност . Как е редно да постъпя в отношенията с човек , който се храни с несигурността на подчинените си и прави непоносима една сравнително спокойна и приятна работа . В страни от това имам съмнения ,че прибира за себе си глобите , с които ни заплашва. Над нея е собственикът , който си няма и понятие какво става , негова е само базата .Споменавам го ,защото смятам ,че това допринася за нейните своеволия и за удобното положение никой да не следи за нейните грешки . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Февруари 24, 2016 Доклад Share Добавено Февруари 24, 2016 Най - силното оръжие в света е Знанието, информацията. Имаш информацията, че твоята работодателка е с особен характер - гневна, избухлива и недоволна. Но имаш и знанието, че ти си качествен, развиващ се и способен човек. Това са две съвсем различни неща и нямат общо. Какво те кара да ги свързваш и да ги използваш като оръжие срещу собствената си личност? Отношението на някой към нас ни влияе до толкова, доколкото ние го допуснем. Не е приятно да имаме такъв шеф, но не можем да промени хората така както на нас ни харесва. Остава да балансираме в ситуацията или да я напуснем. Ако решим да останем в нея и тя да не влияе на отношението ни към себе си, трябва да сме много на ясно с личните си граници и как ги поставяме. Орлин Баев и АлександърТ.А. 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Март 13, 2016 Доклад Share Добавено Март 13, 2016 Това, което казва Диди, е много вярно - да видиш какво провокират в теб кривите изблици на шефката и така да ползваш работата си за преработка на страховете си! Дотук о'к! А в професионален поведенчески план - аз бих пробвал спокойно и искрено да поговоря с жената, очи в очи, насаме. Ако чуе, чудесно. Ако не, бих събрал подписка с мнения от колегите за отношението ѝ и бих написал добре обосновано писмо за вредата, която тя нанася на работния процес. Бих направил това невинно - тъй като работата си е работа, не е място за бърсане на неотработености в подчинените - това вреди на работния процес реално. Това писмо бих го пратил на собственика и когато предполагам, че го е прочел, но не повече от ден-два, бих изисквал да се видя с него и наживо да опиша ситуацията. Ако го е чел, о'к. Ако ли не, бих го насочил да го прочете и на хартиен носител бих му го дал също. Просто себезаявяване - бих поел ролята на неформален лидер. Ако собственикът цени бизнеса си и е умен човек, ще обърне внимание. Като старт, би трябвало да ви събере всички, заедно с въпросната особа и всеки да изкаже искрено мнение, порицание, отзив. Тогава, ако тя не е обърнала внимание на личния ви разговор, би чула и се поучила! Лина Коцева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Alexa Добавено Април 14, 2016 Автор Доклад Share Добавено Април 14, 2016 Аз избрах точно този подход - да разбера защо се чувствам зле след подобни сцени , те провокират в мен отдавна забравени неща , по -скоро изтласкани в подсъзнанието .Спомням си , че така се чувствах като дете ,когато някой " по- силен " ми се подиграва , чувстваш се сякаш за нищо не ставаш и всеки друг го прави по- добре и така си доразвиваш лузърската визия и си се отчайваш . А истината е че можеш да се справиш , просто си правиш self - sabotage.Отново съм в такава ситуация , давам най - доброто от себе си , нещата малко се пооправиха , скандалите силно намаляха , защото се заявих пред всички.Само се чудя как да "израста " това гадно чувство , което идва след подобни сцени . Знам че е илюзия, но явно ми е някакъв дефицит ,който си го нося от дете . Как е възможно неугледни и необразовани хора да ми правят забележки за неща , за които самите те са некомпетентни , а аз да се сдухвам .Дразня се , когато позволявам на хората да се хранят с моята несигурност. Как да го преодолея ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.