alexa

[Alexa]

Как е редно да реагираме ?

Имам въпрос относно напрежението в работната среда , което е изкуствено създадено вследствие на избухливия характер на нашата ръководителка.

Нормално ли е при всяко взимане на решения  от страна на работник ,то автоматично да се обявява за погрешно и да бъдем грубо порицавани и обиждани.

Забелязвам че това започва да се отразява зле на самооценката ми , както и на тази на моите колеги , назрява един страх ,който ми пречи да поемам отговорност ,защото знам ,че каквото и да направя , тя ще каже ,че е правилно точно обратното.Притеснява ме това ,че аз положих доста усилия за собственото си развитие и започнах да си вярвам , постигнах своите ежедневни малки победи , постарах се да придобия нови знания , но това  отношение започва да пропуква стената на моята увереност . Как е редно да постъпя в отношенията с човек , който се храни с несигурността на подчинените си  и прави непоносима една сравнително спокойна  и приятна работа . 

В страни от това имам съмнения ,че прибира за себе си глобите , с които ни заплашва. Над нея е собственикът , който си няма  и понятие какво става , негова е само базата .Споменавам го ,защото смятам ,че това допринася за нейните своеволия  и за удобното положение никой да не следи за нейните грешки .

[Диляна Колева]

Най - силното оръжие в света е Знанието, информацията.

Имаш информацията, че твоята работодателка е с особен характер - гневна, избухлива и недоволна. Но имаш и знанието, че ти си качествен, развиващ се и способен човек. Това са две съвсем различни неща и нямат общо. Какво те кара да ги свързваш и да ги използваш като оръжие срещу собствената си личност?

Отношението на някой към нас ни влияе до толкова, доколкото ние го допуснем. Не е приятно да имаме такъв шеф, но не можем да промени хората така както на нас ни харесва. Остава да балансираме в ситуацията или да я напуснем. Ако решим да останем в нея и тя да не влияе на отношението ни към себе си, трябва да сме много на ясно с личните си граници и как ги поставяме. 

 

[Орлин Баев]

Това, което казва Диди, е много вярно - да видиш какво провокират в теб кривите изблици на шефката и така да ползваш работата си за преработка на страховете си! Дотук о'к! А в професионален поведенчески план - аз бих пробвал спокойно и искрено да поговоря с жената, очи в очи, насаме. Ако чуе, чудесно. Ако не, бих събрал подписка с мнения от колегите за отношението ѝ и бих написал добре обосновано писмо за вредата, която тя нанася на работния процес. Бих направил това невинно - тъй като работата си е работа, не е място за бърсане на неотработености в подчинените - това вреди на работния процес реално. Това писмо бих го пратил на собственика и когато предполагам, че го е прочел, но не повече от ден-два, бих изисквал да се видя с него и наживо да опиша ситуацията. Ако го е чел, о'к. Ако ли не, бих го насочил да го прочете и на хартиен носител бих му го дал също. Просто себезаявяване - бих поел ролята на неформален лидер. Ако собственикът цени бизнеса си и е умен човек, ще обърне внимание. Като старт, би трябвало да ви събере всички, заедно с въпросната особа и всеки да изкаже искрено мнение, порицание, отзив. Тогава, ако тя не е обърнала внимание на личния ви разговор, би чула и се поучила! 

 

[Alexa]

Аз избрах точно този подход -  да разбера защо се чувствам зле след подобни сцени , те провокират в мен отдавна забравени неща , по -скоро изтласкани в подсъзнанието .Спомням си , че така се чувствах като дете ,когато някой " по- силен " ми се подиграва , чувстваш се сякаш за нищо не ставаш и всеки друг го прави по- добре и така си доразвиваш лузърската визия и си се отчайваш . А истината е че можеш да се справиш , просто си правиш self - sabotage.Отново съм в такава ситуация , давам най - доброто от себе си , нещата малко се пооправиха , скандалите силно намаляха , защото се заявих пред всички.Само се чудя как да "израста " това гадно чувство , което идва след подобни сцени . Знам че е илюзия, но явно ми е някакъв дефицит ,който си го нося от дете . Как е възможно неугледни и необразовани хора да ми правят забележки за неща ,  за които самите те са некомпетентни , а аз да се сдухвам .Дразня се , когато позволявам на хората да се хранят с моята несигурност. Как да го преодолея ?