Не мислех, че края идва толкова ненадейно

[decibel]

Здравейте, нова съм тук и не знам дали проблема ми е точно за тази тема. С надежда и желание влязох в новата година, защото тя е много важна за мен и децата ми. Дъщеря ми ще е абитуриентка, а аз съм зачислена в докторантура, навършваме (ако ги дочакаме) 20 години съвместен живот, а аз ще стана на 40. Сякаш всичко стана ненадейно и от 3 февруари аз живея в кошмар. Разбрах, че съпругът ми има дете от друга на 22 години и мислех, че ще полудея. Плаках, трудно е да запълваш чужда празнина и да живееш в чужда сянка! Но това не било важно...Исках да разбера дали това дете се води на негово име в ЕСГРАОН. Но снощи и това загуби смисъл. Никога не съм предполагала, че точно на мен ще ми се случат такива нещо. След чудесна вечеря, хапване, пийване и страстен с.кс той изръси:"Не искам да те лъжа, но трябва, защото много се сърдиш". Аз започнах да настоявам да се доизкаже и разбрах, че става въпрос за жена. Това напълно ме съсипа, не мигнах до сутринта, само пуших на терасата. Каза ми да не се правя на обидена, нямало нищо. Но аз вече го чувствам. Не мога да работя, не мога да живея пълноценно. Започна да подмята да му събера багажа и да си тръгва ако го гоня. Усещам, че краят на една истинска любов от моя страна поне наближава, една над 20-годишна връзка се разпада. Но най-трудното е как ще кажа на децата си, че ние с тате вече няма да живеем като едно семейство. Не мога да го опиша толкова емоционално, колкото го чувствам, съжалявам. Моля Ви за съвет и ако в хода на разсъжденията възникнат въпроси съм готова да дам пояснения. Искрено се надявам да ми помогнете да взема правилното решение в името на децата и една угасваща любов.

[Ushna]

Извини ме, моля те, не разбрах съвсем нещо. Съпругът ти има дете, което се е родило преди 22 години? Преди началото на брака ви, на връзката ви?

[Alegria]

Мила, това е станало две години преди да се съберете. Той си е същият човек. Не съсипвай живота си, заради нещо такова. По-скоро въпросът е защо точно сега е споделил... Може това да е опит да се сближите още повече. Нищо не се е променило...

[Диляна Колева]

Аз също искам да изясним за дете на 22 години ли става въпрос или за дете от жена, която е на 22 години.

[decibel]

преди 19 часа, Ushna каза:

Извини ме, моля те, не разбрах съвсем нещо. Съпругът ти има дете, което се е родило преди 22 години? Преди началото на брака ви, на връзката ви?

Точно така, детето се е родило, когато е бил в казармата и твърди, че го е видял само веднъж и после са го скрили. Чудя се дали искам да разбера това дете има ли го на негово име или не, дали да дълбая в проблема.

[Alegria]

Заради евентуално наследство ли е от значение дали детето има неговото име и е признато? От правна гледна точка наистина е ок да изясните това. Но не го нападай, той ти е споделил може би защото това го измъчва и има нужда от твоята подкрепа и едва сега се е решил. Всъщност съпругът ти е потърпевш... детето също... не ти.

[АлександърТ.А.]

В 2/16/2016 at 16:38, decibel каза:

Точно така, детето се е родило, когато е бил в казармата и твърди, че го е видял само веднъж и после са го скрили. Чудя се дали искам да разбера това дете има ли го на негово име или не, дали да дълбая в проблема.

Зависи , какво разбираш ,, дълбая в проблема" . А по принцип отлагането не е решение .Отлага се само до като се успокоят страстите , с емоции не се решава нищо .

Хората , употребяваме израза моя любов , моя съпруг(а) . Не съм се интересувал от къде е дошло в речта ни , но е подвеждащо . В притежанието няма любов , има робство . Желанието за притежание е желание за контрол . Контролираме храната си . Контролираме мебелите си . Дори любовта към децата не може да е контрол , а подпомагане и напътствие за посоката на растеж ,според разбиранията ни .

И още нещо , според мен много важно .Разочароват ме хора и събития , разминаващи се с моите представи .Тогава винги , логично следва въпроса : На кое държа , кое обичам в същност ? Реалните хора или представите си за тях ? Задълбавайки се стигам до извода , че в основата на проблемите съм аз . Живота е движение , той се променя . И аз , ако желая да се движа в областа на любовта . Да преживявам по малко неприятности и загуби . Ще е добре да го следвам и се променям според него ...Това е просто посока за размисъл .

Мисля , имаш някаква идея колко процента от младоженците , встъпвайки в това приключение , наречено семейно огнище , обещават вечна любов и вярност . И колко живеят заедно до края .Не са много разбиращите , смисъла на живота по начин , улесняващ самия живот .

Мила    decibel  

любовта не угасва .Променя се нашето отношение . И , ако намериш сили да поработиш и поизбършеш от праха , потъмнялата любов ? Ако потърсиш и извадиш напред хубавите страни на ...  съпруга , ........Това е пътя ...От тебе зависи да го пожелаеш . И от него също да се подкрепите взаимно . Сега е момента да видите как сте живели и как желаете да бъде за напред . А какво ще стане ??

[Донка]

Прочетох няколко пъти първия пост - дали аз съм не съвсем нормална.... на мястото на жената бих помагала по всякакъв начин на своя любим да преодолее проблема... Все пак 20 години сме живели с любов и (надявам се) сме освен любовници и съпрузи - ПРИЯТЕЛИ. 

[decibel]

В 17.02.2016 г. at 16:06, Alegria каза:

Заради евентуално наследство ли е от значение дали детето има неговото име и е признато? От правна гледна точка наистина е ок да изясните това. Но не го нападай, той ти е споделил може би защото това го измъчва и има нужда от твоята подкрепа и едва сега се е решил. Всъщност съпругът ти е потърпевш... детето също... не ти.

Не става въпрос за наследство, та ние нямаме почти нищо. Въпроса е в накърненото ми женски достойнство. Моята първородна дъщеря не е негова първородна дъщеря, той е дал късче от сърцето си някъде там...

[Диляна Колева]

Александър хубаво го е казал - в притежанието няма любов. Обслужвайки илюзията, че нечие сърце ти принадлежи, си забравила за любовта, съпричастността и споделянето. Вместо радост, че детето ви няма да е само един ден, а ще има роден брат, обслужваш ревността и обидата, които унищожават човешките взаимоотношения. Освен обидата от несподелената тайна, какво друго те притеснява?

[Ushna]

Бих искала да попитам авторката на темата - ти обичаш ли се? Истински - с недостатъците и дори именно, заради тях. 

Правилно ли разбирам, че се чувстваш като нечия заместничка? Все едно ти, бракът ви и семейството ви са компромис за съпруга ти, който не би приел, ако можеше да е с онази жена? И ако е така, защо виждаш нещата по този начин? Той казал ли е, направил ли е нещо, което те навежда на такива мисли?

[Alegria]

В 19.02.2016 г. at 13:33, decibel каза:

Не става въпрос за наследство, та ние нямаме почти нищо. Въпроса е в накърненото ми женски достойнство. Моята първородна дъщеря не е негова първородна дъщеря, той е дал късче от сърцето си някъде там...

Не знам, не споделям разбиранията ти за женско достойнство. Наистина ли има значение дали дъщеря ти е първородна и за него? На фона на всички тези години съвместен семеен живот? Замисли се... това, за което говориш, е по-скоро криворазбрана гордост и някакъв традиционализъм, отколкото достойнство.

[decibel]

Благодаря на всички за взетото отношение. Не се познаваме лично и затова ми е лесно да пиша. Не се чувствам истински щастлива, сякаш нещо ме възпира. Със съпруга и се познаваме от 1994 г. Той е първата и последната ми любов (засега).Оттогава до сега съм му простила много. Въпреки, че не ми е лесно, простих и за детето, прощавам пиянството му всяка вечер в продължение на повече от 10 години. Но едно не мога да преглътна - как няколко пъти вече ми казва, че иска и друга жена след мен, сякаш не му стигам. И винаги се случва след страстен секс, а аз винаги се съмнявам, че ми е изневерил или скоро ще го направи. Повече боли от думите, отколкото от самото действие. Толкова семейства са разрушени заради изневяра на една от страните. А той ми казва: "Ако ти падне случай направи го с друг мъж, опитай! Кой каквото успее да измъкне от живота".А това за мен означава буквално: "Аз го правя, направи го и ти!". 

Къде греша? Дала съм всичко за този мъж - любовта, две деца, дом, той е единственият мъж в живота ми...Нима не съм му достатъчна?! Разбирам, че на почти 42 години той изпада в т.нар. "криза на средната възраст", но на мен да не ми е лесно. Може би 10 години не съм изпитвала оргазъм, но не го смених с друг, а изчаках и този момент дойде след раждането на второто ни дете. Искам да живея с този човек, преоткрих го наново, дори се чувствам по-влюбена от преди, желая го повече. Но се чувствам объркана, защото той винаги разваля всичко - вечерта е вълшебна, на сутринта казва няколко думи, страдам цял ден и т.н.