Криза, депресия или глезотия

[Stanislava_Kv]

Здравейте,

аз съм жена на 27, родих преди година. След това живота ми стана ад. Помислих си, че съм изпаднала в депресия, защото преди да забременея бях на антидепресанти. още първият път като получих депресия причината не можа да бъде. установена. Просто вътрешно се чувствах нещастна и имах панически атаки. преодолях това състояние и след спиране на хапчетата забременях. последваха най-хубавите девет месеца от живота ми. ходех на работа, кипрех се, готвих и ходих на стадиона да се разхождаме заедно с мъжа ми. след едно нормално раждане се прибрахме вкъщи и адът започна. чувствах се странно не чувствах щастие, само напрежение, тревога, бяг гневна и раздразнителна. вманиачих се в кърменето, но неуспях да се справя. това ме съсипа. един ден казах че искам да умра и заплаших да се самоубия. започна се ходене по психиатри, клиники и опити за самоубийство. сега след идна година положението никак не се е променило. постоянно се местя ту при едни роднини, ту при други, защото не мога да се справя с нищо. нямам желание да предприемам каквото и да било и по цял ден мисля как дачси сложа край на живота. имам чувството че не изпитвам никаква обич към никого. постоянно говоря на всички как ще са по-добре без мен. но това на страна- за себе си разбрах че съм ужасен човек - нетърпелива, не изпитвам състрадание, не изпитвам удоволстие от нищо, меланхолична, пуста. не мога да изпълня желанията които имам.искам да се уча да готвя и да бъда майка, съпруга, домакиня, но задълженията които съпътстват това ми се виждат тривиални и не мога да се справя. два месеца. сецопитах да се грижа сама за детето и външно изглеждаше, чеуспявам,  но за мен беше ад. трудно ми беше да планирам кое как да се направи. а като дойде момент да играя с детето изпадах в паника. отделночда кажа, че нито телевизия ми се гледа, нито нещо друго. просто нямам никакви интереси и не знам преди да се случи това как съм прекарвала дните си. имам пропускицвъв всякацедна сфера на живота и това ме влудява, че не съм човека, който съм си. представяла. сега единственото, което правя е дгледам в пространството и да чета в интернет за самоубийството и за депресията. Измъчвам се, чувствам се като в клетка. Смъртта ме ужасява същевременно в главата ми не намирам начин да превъзмогна мързела и това че нямам интерес към никого и нищо. Не разбирам..... Пила съм различни антидепресанти, три месеца ходих на терапия, в клиника влезнах след опита за самоубийство. измъчвям се от вина за детето. Промяната трябва да дойде от мен, но както и да го мисля не става. Какво друго да опитам. Какво да направя за   да пробуда в мен желание за борба. Явно не обичам детето си, явно не харесвам и себе си.

Съжалявам, съжалявам себе си. Колкото и жалко да звуча, се надявам някой нещо да напише.

[Stanislava_Kv]

Буквално не мога да измисля с какво да се занимавам. Никакви идеи. Само се разхождам и пред телевизора, но гледам през него. И като ми се насеъбере изпадам в кризи и крещя и се държа неадекватно. В ума ми не се побира какво трябва да чувствам като майка и как да се държа с това дете. Просто го гледам, усмихвам му се и чат-пат някоя игра, но се напрягам и сякаш го правя насила. А като не го виждам известно време ми домъчнява. Толкова ли съм изперкала?!

[д-р Тодор Първанов]

Това не е мързел, депресия е.

Но лечението и не трябва да бъде само с медикаменти.Задължително трябва психотерапия.Съчетанието от двете ще ви помогне.

[bliss]

 Здравей!

Преминала съм през същото, така че имаш моето разбиране и подкрепа, макар и виртуални. Доктор Първанов ти е писал какъв е пътят, от теб остава да започнеш да го следваш. Не се отчайвай ако не попаднеш на правилния терапевт от първия път. При мен се случи така, че около два месеца посещавах един психотерапевт, преди да призная пред себе си, че просто няма "химия". Смених го и с психоложката, която започнах да работя нещата потръгнаха.

Помни, че светлина в края на тунела има. 2 години след излизането ми от депресията аз се грижа за двете си деца, мъжа си, ходя на работа - не само че водя пълноценен живот, но дори се чувствам по-щастлива и балансирана отколкото преди да изпадна в нея.

Ако ще ти помогне, ще споделя как са се развили нещата при мен.

Успех и всичко добро!

[Stanislava_Kv]

Аз ходих на психотерапия почти три месеца. Лекарствата ги пих една година различни видове. Сменяха ми ги. Но мисленето ми остана същото. Аз нямам интерес да се захвана с нещо. Сега се отказах да гледам малкото. Започнах работа. Но ми е трудно да разбирам какво трябва да върша. Засега лепя етикети и нареждам стоки. Започвам да мисля, че имам мозъчно увреждану. Не ме болиглава, но всяка информация, която влиза в мен аз не мога да я класифицирам. Не мога да се съсредоточа върху едно единствено нещо и да науча как се прави. Постоянно изпитвам напрежение и страх, че като ну го направя значи трябва да умра, защото от нищо не се интересувам и каквато и трудност да се появи пред мен аз не знам как да подходя за да реша проблема. 

Мога ли да се изследвам? Тези медиатори в мозъка могат ли да се проследят?

[Stanislava_Kv]

Благодаря и за отговорите!

[Stanislava_Kv]

Моля те bliss, разкажи какво се е случило с теб. Какви са били мислите ти и какво си вършела през деня? Как протече психотерапията при теб?

[Stanislava_Kv]

Постоянно проверявам дали някой няма да ми даде конкретна насока как да преодолея тези мисли. Техники,методи? Каква би трябвало да е успешната психотерапия? Аз не съм оочаквала, че пак ще ми се каже, че трябва да се свържа с психиатър и да започна терапия. Това го знам.

Аз от сутрин до вечер не знам с какво да се захвана. Започнах работа, за да може да ми се казва какво да правя. Не мога сама да си поставя цели и не мога нищичко да измисля. Ако е нещо просто ще го направя, но ако трябва да се мисли просто не намирам конкретни решения.

Каква е тази депресия. Аз съм оглупяла. Не просто не се чувствам щастлива, аз не знам как да прекарвам дните си. Нямам никакви интереси.

Четох за това че трябва да променя вътрешния си диалог. Как става това? 

Когато искам да се науча да правя конкретно нещо, аз влизам в интернет и чета. И това, което ме притеснява е, че не разбирам какво чета. И се отказвам. От там се отчайвам. Ако нещо се повреди или спре да работи, не знам как да реагирам. Паникьосвам се за всяко нещо, което не разбера. Изпитвам и страх. Особено като легна и започна да си мисля, че не знам как се преодолява товасъстояние и започвам да си мисля за самоубийство. Веднага ме стяга сърцето и започвам да изпитвам невероятен страх. Едвамциздържам, защото не желая да умра. 

Постоянно съм на телефона и чета за страх, паника, депресия,какво да правиш в свободното си време, самоубийства и звъня на близките си и плача по телефона и разказвам едно и също - какво да правя, какво да правя.

Омагьосан кръг. Моля ви обяснете ми какво е това състояние. Досега лекари и в болницата ми поставиха различни диагнози. Обречена ли съм да полудея или да се самоубия. 

Знаете ли какъв точно психотерапевт да търся. Аз както казах вече ходих три месеца. Преди това при друга ходих. Само търся някой който да ме измъкне от тези порочни мисли. Постоянно пътувам и не смея да стоя на една място, защото не знам с какво да се занимая за да не мисля. Нито книги, нито телевизия, нико не ме разсейва. 

Освен раждането, нищо специално или травмиращо не ми се е случило. Единствено, че още от малка съм притеснителна и неуверена. Имала съм идеи но не съм знаела как да ги осъществя и се сравнявам постоянно с другите и понеже не мога да реша каквода правя. Гледам тях и като . Не мога да направя това което те правят. Се паникьосвам.

Пак питам насочени ме към добър психотерапевт. Аз съм от Димитровград. Дайте ми конкретни съвети. На някойцслучвало ли му се е същото нещо. 

От цяла година. и половина ще стане живея така всеки ден се будяцсъс страх и не зная как да го изкарам деня, за да дойде време да заспа. Това е ужасно съществуване. Сигурно ви досаждам, но понеже видях, че пише онлайн психотерапия и реших, че има шанс за нещо ново, което до сега не ми е хрумвало да направя. Кажете как да се насила да правя нещо, като не ми идва идеяцили ако има идея чета ицбуквално информацията не я схващам. Много съм затънала в себе си. Затова умолявам за някаква помощ!!!

[Диляна Колева]

Здравей, подобно състояние се случва на много хора. Психолозите и психиатрите работещи в тази сфера ежедневно се срещат с хора в депресивни, тревожно - депресивни и всякакви други неприятни състояния. Изходът за всички е различен. Важно, обаче е, човек попаднал в това състояние да повярва, че това НЕ Е нещо изключително, болест която му се случва само на него и никой не знае за какво става въпрос. Знаем. И вариантите за повлияване знаем. Но индивидуалността търси личността на която да повярва и да Чуе, че не някой друг, а той самият е човекът който може да си помогне. Специалистът е само водач. 

Айнщайн е казал: "Проблемът не може да се реши на нивото на което е създаден." А ти правиш точно това. Стоиш в къщи и чакаш да се случи нещо, като не променяш нищо от околната действителност. Това е равносилно на ситуацията с човек, който стои в басейна и чака да изсъхне. Не може. Да мислиш как да започнеш да мислиш е парадокс. А да измислиш цел в състояние на депресия е невъзможно. Хубаво си го усетила, някой трябва да ти даде посока. Но през форума в този случай не става.

Това което е важно да направиш е да промениш физическата си активност. Всеки ден поне час навън, бърза разходка, много движение. Повече време за нещата които ти харесват и доставят удоволствие, трудовата терапия тук е много полезна, ако е и навън още по - добре. Намери терапевт, дори и да не е точно в Димитровград, посещавай го колкото е необходимо, не си слагай очаквания, те разочароват. 

 

Редактирано Февруари 14, 2016 от Диляна Колева

[Stanislava_Kv]

Аз се опитвам да намеря нещо, което да ми харесва. Не намирам. Всичко ме затруднява. Сякаш има някаква бариера в мен и не ми дава да започна никаква дейност.

Започнах работа и се надявам това да ме промени, но там се чувствам по същия начин. Не знам дали ще се задържа, защото ми е трудно да разбирам какво искат от мен. Сякаш мозъкът ми е престанал да обработва информацията и тя само минава през канала.

А с детето съм събота и неделя. Не смея да готвя. Напрягам се, че не мога да измисля какво. Не знам какви съдове да използвам. Свекърва ми готви и го пере, аз само го храня, преобличам и изкарвам навън. През останалото време съм под напрежение и кърша ръце.

[bliss]

Здравей,

Ами моите мисли бяха много подобни на твоите всъщност И аз като теб се чувствах:

В 8.02.2016 г. at 16:02, Stanislava_Kv каза:

ужасен човек - нетърпелива, не изпитвам състрадание, не изпитвам удоволстие от нищо, меланхолична, пуста. не мога да изпълня желанията които имам

Но разбрах, че не съм. Нито пък ти си. Ти просто си болна, а всичко гореизброено са симптоми на болестта ти. А добрата новина е, че тя е напълно лечима.

Въпреки това, знам колко е мъчително тези мисли да се въртят нон-стоп в главата ти. Ще споделя какво ме посъветва моята психоложка, за да мога да се "отместя" от тези мисли, с уговорката, че това не е конфекция и това, че при мен е подействало, не е гаранция, че ще свърши работа и на теб.

1. Прави нещо, което обичаш. Моето нещо беше четенето - четях във всяка една свободна минута. Но твоето може да е нещо съвсем друго. Какво си обичала да правиш като дете? Да рисуваш, да пееш, да оцветяваш, да пишеш? Дали би ти било приятно да плетеш, да шиеш, да бродираш гоблени, дори да правиш оригами или икебана пак е вариант, стига дейността да изисква цялото ти внимание.

2. Остани в настоящия момент - това беше едно от най-важните неща, които усвоих по време на депресията и което ми е полезно и до днес. Вложи цялата си мисъл в това, което се случва в момента. Примерът, който моята психоложка ми даде е с това как си правиш чай и мислиш само за това. Това, което аз направих е вместо да мисля, да се концентрирам върху усещанията си. Какъв чай да си направя - с какъв аромат - на лайка или мента (можеш да помиришеш пакетчетата, за да усетиш колко са дъхави билките). С какъв вкус - сладък или стипчив? Когато вземах топлата чаша в ръцете си се концентрирах върху това колко приятно се разнася топлината по ръцете ми, а след това и по цялото ми тяло. За мен това беше трудно за усвояване, иска упоритост и много повторения докато се автоматизира, но после се отблагодарява стократно.

Мила, има време да решиш какво да правиш с живота си и да станеш, човека който винаги си искала да бъдеш. За момента е нужно да се успокоиш и лека полека да започнеш да излизаш от дупката. Продължавай да търсиш правилния човек, който може да ти помогне това да се случи.

 

 

[Ushna]

Здравей!

Аз бях в подобно състояние след раждането. Ще си позволя да разкажа. Може би нещо от моята история ще ти даде насоки или отговори, които да приложиш в твоя случай.

Точно като при теб, още преди появата на детето, имах предпоставки за развитие на депресия (наследствено обусловени, начин на живот, характер, начин на мислене, емоционалност и т.н.). Самото раждане не беше травмиращо, по-скоро събитията след него. Първите два месеца спях по около два часа на денонощие. Детето ми беше изключително трудно и плачливо бебе. След това съм го гледала почти изцяло сама. Имало е и няколко месеца, в които живеех съвсем сама с него. Пълно физическо изтощение, никакво време за лични интереси.

Не исках да живея, не исках да бъда с детето си, исках просто да се махна от всичко, дори това да е с цената да не съществувам физически.

Имах щастието да посещавам в продължение на няколко месеца изключителен като човек и професионалист психотерапевт. За мен най-важното, с което ми помогна, беше да погледна честно към себе си.

Знам, че много често се препоръчва при следродилна депресия да има повече почивка за майката, време за това, което е важно за нея самата като личност. Тя, отделно от детето. Парадоксално при мен огромното претоварване ми помогна като за начало. Фактът, че трябваше на 100% да разчитам само и единствено на себе си. Да нося еднолична отговорност за всичко.

Сега детето ми наближава втората си година и от няколко месеца живеем пак с баща му, който ми помага поне по малко през седмицата. А понякога мога да изляза и за няколко часа сама. Това, за човек, който е бил с месеци, много, много месеци прикрепен към друго човешко същество, пък било и то неговото собствено дете, принуден да подтисне изцяло себе си, е нещо огромно. За затворника и няколко часа веднъж на седмица-две са огромна свобода, нали?

Искам просто да ти кажа. Не си насамонасаждай вина, която да бориш. Достатъчно тъмнина и болка носиш, за да я увеличаваш така. Причинявайки си допълнително болка, може и да подтиснеш другата, ала това е измамно. Реално я подхранваш.

Няма идеални майки, няма идеални съпруги, няма идеални жени. Всички носим своите демони и се борим с тях ежедневно. Може би много хора ще се втурнат да ти помагат с едно или друго нещо. Но единственият човек, който може да направи нещо си ТИ, само ти и никой друг. Може би звучи ужасно, но аз приемам депресията като дар. Да, тя е прекрасен урок за неуверените, нерешителните. За тези, които мислят, че за да са пълноценни емоционално им е нужна любов от някой друг. За да са пълноценни професионално - добри отношения с колеги, признание, успехи. Не. Нищо от това не те прави пълноценен. Само осъзнаването на собствените възможности и потенциал. Аз вярвам, че носиш достатъчно сила в себе си. Че имаш достатъчно какво да дадеш на този свят и да имаш чудесен осмислен жизнен път.

Лесно е да ти кажем да правиш или работиш каквото ти е приятно. В малък град това е истинско предизвикателство.

Bliss ти е дала хубави насоки. И аз бих ти казала - обърни се към себе си, разрови се. В началото може и да не е приятно, ала в крайна сметка ще откриеш онези зрънца красота у себе си, които си заслужават да разцъфтят.

Бъди малко повече с детето си. По написаното от теб, разбирам, че е минало годинката. На тази възраст те са едни малки изследователи. Ако ги наблюдаваме внимателно, можем да си припомним как и ние да бъдем такива. Как да учим и откриваме.

Пиши как се развиват нещата при теб. Не съм психотерапевт, но поне мога да прочета, да опитам да намеря ключето в мислите ти.

[bliss]

преди 4 часа, Ushna каза:

Искам просто да ти кажа. Не си насамонасаждай вина, която да бориш. Достатъчно тъмнина и болка носиш, за да я увеличаваш така. Причинявайки си допълнително болка, може и да подтиснеш другата, ала това е измамно. Реално я подхранваш.

 

За вината съм абсолютно съгласна. Както вече казах, това е болест, а никой не избира съзнателно да се разболее, така че тя няма място в случая. Дали е можело да направиш нещо, за да не се стигне дотук? Дали ако беше взела различни решения по житейския си път можеше да си различен, по-силен човек, неуязвим за депресията? Никой не може да каже. А дори отговорът да е положителен - миналото си е минало и не можем да го променим, дори и да поемем цялата вина на света. Вината не прави нищо друго освен да изсмуква жизнените ни сили, които са ни много по-нужни, за да се справяме с предизвикателствата, които имаме в настоящето.

преди 4 часа, Ushna каза:

Няма идеални майки, няма идеални съпруги, няма идеални жени. Всички носим своите демони и се борим с тях ежедневно.

Да, да, да! Това беше един от най-ценните уроци, които научих. В един момент си казах: "Слушай, какво е по-важно за теб - да бъдеш перфектна или да бъдеш щастлива?" Защото двете неща съвсем не са равнозначни. Да, не живея в образцов дом (майка ми изпада в паника, като ми дойде на гости), децата ми вечерят пържени картофи, вместо домашно-приготвени манджи по-често отколкото ми се иска да призная, но познай какво - аз съм щастлива. И те и мъжът ми също. Защото щастлива майка = щастливо семейство. Разбрах, че моделът, който съм имала в моето семейство - майка, която е перфектна домакиня и готвачка - не е работещ при нас. Защото ние не сме родителите си.

преди 4 часа, Ushna каза:

Може би звучи ужасно, но аз приемам депресията като дар. Да, тя е прекрасен урок за неуверените, нерешителните. За тези, които мислят, че за да са пълноценни емоционално им е нужна любов от някой друг. За да са пълноценни професионално - добри отношения с колеги, признание, успехи. Не. Нищо от това не те прави пълноценен. Само осъзнаването на собствените възможности и потенциал. Аз вярвам, че носиш достатъчно сила в себе си. Че имаш достатъчно какво да дадеш на този свят и да имаш чудесен осмислен жизнен път.

И под това се подписвам с две ръце! Докато бях в депресия имах късмета да се запозная с една жена, която беше преминала през същото. Едно от първите неща, които тя ми каза беше: "Въобще не се притеснявай, ще видиш колко по-силна ще станеш след това." Моята първоначална реакция естествено беше да реша, че тя въобще не е трябвало да спира да си пие хапчетата. Та как можеше този ад, през който преминавах да е за добро? Трябваше да мине доста време преди да разбера колко е била права всъщност.

Поздрави!

Редактирано Февруари 14, 2016 от bliss