относно "болково тяло"

[марсин]

Здравейте :)....

...Прочетох книгата на Е.Толе" Нова Земя"  и там описанието на т. нар.  от него  "болково тяло" ме прониза като стрела, защото много отчетливо  намерих себе си в това описание,особено в отношението на "другите"   към хората със силно болково тяло ..при мен то е подчертано...и усещам как "някои " хора ме избягват категорично,без да съм предизвикала аз /съзнателно / някакъв негативизъм около мен...и от това ме боли /вече много,много /,защото се стремя всячески да се "влея" в обществото около мен , но то сякаш ме отблъсква...навсякъде около мен е така- и в службата , и по местоживеене..и приятелите ми се отдалечават някак от мен..Струва ми се ,че съм обект на интриги, но никой не ми казва нищо...когато сме заедно Х и аз са любезн ии уважителни към мен,но когато са в група няколко ,и ако мина край тях-всички се правят,че не ме забелязват...и като попитам защо е така- всяка ми казва : "не,няма нищо..може би така ти се струва" и кой знае какви ги бъбрят зад мен и се навиват една-друга.......и се чувствам сама....и от това ме боли...много...А съм стойностен човек,добър професионалист и обичана от сина ми  майка съм /да не дърпам дявола/...останаха ми 3 сравнително верни приятелки..на 45 съм..:)

Стремя се към здравословен живот, правя йога всеки ден , сутрин формулки и утвърждения ,които ме държатт "стегната " и ми дават самочувствие  и самоувереност ,но  още в първия контакт с колежка/или с който и да е/  ,като не "отговори" на поздрава /усмивката ми ,   се дръпвам назад и оставам там  до края на деня...Някои ми казват ,че тези неща се случват с мен,защото  се развивам духовно , но според мен причината е в наличието на едно красиво емоционално наситено болково тяло у мен , което не мога да овладея /и което ме кара да се занимавам с духовност , всъщност ,но резултатът спрямо него не ме удовлетворява/  

Нуждая се от помощ ,за да се справя някак с влиянието на това болково тяло / или поне то да не излъчва негативизъм.....

 

п.с: но пък не зная дали хората не ме приемат , и поради друга причина - може би  имам дълбоко в себе си негативна енергия, която те улавят...:)

[д-р Тодор Първанов]

Стремя се към здравословен живот, правя йога всеки ден , сутрин формулки и утвърждения ,които ме държатт "стегната " и ми дават самочувствие  и самоувереност ,

 

 

Когато един от най-великите гръцки философи, Питагор, оти­шъл в Египет, за да постъпи в едно училище - тайно езотерично училище по мистицизъм, него го отхвърлили. А Питагор бил един от най-значителните умове, раждани някога. Той не могъл да разбе­ре. Опитвал отново и отново, но му отговорили, че докато не преми­не през едно обучение, няма да му разрешат да посещава училището.

Твърди се, че Питагор казал: "Дошъл съм заради знанието, а не за какъвто и да е вид ученичество." Но училищните власти от­върнали: "Не можем да ти дадем знание, ако не се промениш. А всъщност нас изобщо не ни интересува знанието. Интересуваме се от действителния опит. И нито едно знание не е знание, ако не е из­живяно и изпитано. Затова ще трябва да преминеш през четиридесетдневно обучение

Нямало друг начин, затова Питагор трябвало да премине през това обучение. След четиридесет дни  той казал: "Вие не приемате Питагор. Аз съм друг човек. Аз съм роден отново. Вие бяхте прави, а аз грешах, защото преди цялата ми пози­ция се основаваше на ума. Чрез този процес на очистване се проме­ни моят център на съществуване. От ума той се премести надолу в сърцето. Сега мога да усещам нещата. Преди това обучение можех единствено да разбирам посредством ума, посредством главата. Сега мога да чувствувам. Сега за мен истината не е едно понятие, а жи­вот. Тя не е философия, а по-скоро едно изживяване ."

 

 

но  още в първия контакт с колежка/или с който и да е/  ,като не "отговори" на поздрава /усмивката ми ,   се дръпвам назад и оставам там  до края на деня...Някои ми казват ,че тези неща се случват с мен,защото  се развивам духовно , но според мен причината е в наличието на едно красиво емоционално наситено болково тяло у мен , което не мога да овладея /и което ме кара да се занимавам с духовност , всъщност ,но резултатът спрямо него не ме удовлетворява/ 

 

Самооценката ти е ниска, защо не започнеш ,, обучение ,, с някой психотерапевт?

[bliss]

Здравей,

Не съм специалист, но си позволявам да пиша, защото и аз наскоро прочетох същата книга и ми се видя много смислена. Всъщност, това е единственото "духовно" четиво, на което съм попадала, което сякаш говори на "моя" език. Нищо не казваш за това как ти се е видяла книгата като цяло? И по-конкретно какво мислиш за предложената от автора стратегия за справяне с болковото тяло - а именно да спреш да се отъждествяваш с него (глава 6: Освобождението)?

От поста ти оставам с впечатлението, че ти искаш да продължиш да се идентифицираш с него - поне аз не бих искала да се разделя с нещо, което е толкова "красиво и емоционално наситено"? (Между другото определението на Толе доста се различава - той го нарича "психически паразит").

За финал един цитат от самата книга:

"Някои хора имат плътно болково тяло, което никога не заспива напълно. Възможно е да се усмихват и да водят любезни разговори, но не е нужно да си психотерапевт, за да усетиш нажежената топка от нещастни емоции, която се таи в тях, точно под повърхността, изчакваща следващото събитие, за да реагира, следващия човек, когото да обвини или с когото да се конфронтира, следващото нещо, за което да страда. Техните болкови тела никога не могат да получат достатъчно, винаги са гладни. И умножават потребността на егото от врагове.

Чрез тяхното реагиране незначителни неща се разрастват непропорционално, като с реакциите си те се стремят да привлекат и други хора да участват в драмата им....Поради пълна липса на осъзнатост те не могат да направят разлика между дадено събитие и своята реакция на това събитие. За тях нещастието и дори самата болка се съдържат в събитието или ситуацията."

Примерът, който ти си дала е много показателен според мен за горното:

Ситуация: Колежката не отвръща на поздрава ти

Твоята интерпретация: никой не ме харесва / приема

Действителност (вариант 1, който според мен е по-вероятен): колежката ти се е скарала с мъжа си/детето си, закъсняла е за работа заради кошмарния трафик и т.н. и т.н. и затова просто и е криво

Действителност (вариант 2): колежката ти наистина не те харесва. Но ако ти си вътрешно убедена, че си стойностен човек, тогава какво ти пука?

Тук също има подобен пример: Как действа когнитивно-поведенческата терапия? http://www.psyhoterapevt.info/kognitivno-povedencheska-psihoterapiq.php

И още за формулировките, не че знам как точно действат, но ти си повтаряш положителни послания колко време дневно: половин-един час. А през останалото време- ежеминутно - действа негативната ти нагласа - никой не ме харесва/уважава/приема, всички са ми врагове. По пътя на логиката - кое мислиш, че предопределя мирогледа ти, а оттам и света ти - първото или второто?

Всичко добро!

[марсин]

В 3.02.2016 г. at 16:30, bliss каза:

Здравей,

Не съм специалист, но си позволявам да пиша, защото и аз наскоро прочетох същата книга и ми се видя много смислена. Всъщност, това е единственото "духовно" четиво, на което съм попадала, което сякаш говори на "моя" език. Нищо не казваш за това как ти се е видяла книгата като цяло? И по-конкретно какво мислиш за предложената от автора стратегия за справяне с болковото тяло - а именно да спреш да се отъждествяваш с него (глава 6: Освобождението)?

От поста ти оставам с впечатлението, че ти искаш да продължиш да се идентифицираш с него - поне аз не бих искала да се разделя с нещо, което е толкова "красиво и емоционално наситено"? (Между другото определението на Толе доста се различава - той го нарича "психически паразит").

================================================================================

Ситуация: Колежката не отвръща на поздрава ти

Твоята интерпретация: никой не ме харесва / приема

Действителност (вариант 1, който според мен е по-вероятен): колежката ти се е скарала с мъжа си/детето си, закъсняла е за работа заради кошмарния трафик и т.н. и т.н. и затова просто и е криво

Действителност (вариант 2): колежката ти наистина не те харесва. Но ако ти си вътрешно убедена, че си стойностен човек, тогава какво ти пука?

 

И още за формулировките, не че знам как точно действат, но ти си повтаряш положителни послания колко време дневно: половин-един час. А през останалото време- ежеминутно - действа негативната ти нагласа - никой не ме харесва/уважава/приема, всички са ми врагове. По пътя на логиката - кое мислиш, че предопределя мирогледа ти, а оттам и света ти - първото или второто?

Всичко добро!

Здравейте..:)..да , самооценката ми е ниска,или по-скоро съм твърде критична към себе си/астрологично  имам асцендент в дева:))  /  и според мен виренето на нослета не е нужно,принципно...и тази моя философия е нещо ,което ме приземява сигурно..

 

Отн болковото тяло- изключително съм щастлива,че прочетох тази книга:) ...авторът й ми допадна много много и разширих интереса си към него...обяснението на болковото тяло ме изуми с достоверността си при мен....а ,че е "красиво " и какво друго бешетам..е ирония,как иначе:) ..това е болка  на душата/и то каква! /....

Не мисля,че "никой не ме харесва" - това не е мое мислене..по-скоро забелязвам,че с нещо отдръпвам хората от мен,но не знам с какво...а пък си имам самочувствие умерено сякаш...мое мислене е че " всеки е някакъв-кой повече,кой по-малко", "един е силен в едно , друг в друго" -пиша тези неща ,за да подсиля някак описанието и мисленето си ..знам,че всичко тече и се променя и че всичко е временно , но ...много ми е трудно да спра да се отъждествявам с болката...когато съм в "остра" фаза ми е много трудно да се сетя,че в момента реагирам с егото си-може би точно тук е разковничето ...много емоция влагамм в обидата и пренебрежението- това искам да елиминирам от себе си и търся по-практична помощ и съм безкрайно благодарна на всички,които се включват тук.....:)

[bliss]

"Лектор стои пред група алкохолици, решен веднъж завинаги да им покаже, че няма нищо по-вредно от ал­кохола. Върху катедрата е поставил две еднакви стъкле­ници, пълни с прозрачна течност. Казва, че в едната има чиста вода, а в другата — неразреден алкохол. Пуска малък червей в първата стъкленица и всички наблюда­ват как червеят плува във водата, насочва се към стена­та на съда и изпълзява навън. После лекторът поставя същия червей в съда, пълен със спирт. Червеят се разла­га пред очите на всички присъствуващи. „Така — казва лекторът. — Каква е поуката?" От задните редици един глас отчетливо отговаря: „Ясно! Който пие спирт, нико­га няма да хване глисти."

Съгласна съм с автора, който цитирам, че не само неговата книга, а и по принцип книгите за самопомощ, духовно израстване и т.н. " са пълни с такива „червеи", т. е. ние чуваме и разбираме точно това, което желаем да чуем, като се ръководим от своите ценности, убеж­дения, предразсъдъци и личен опит." Съветите, които ще получиш чрез този форум са няколко идеи по-адекватни, тъй като вземат предвид твоята лична история, но (и това е голямо но) е много трудно отсрещната страна да те "усети" в това пространство (известно е, че при общуването на живо около 80% от информацията се предава през езика на тялото). Сама виждаш колко е тромава комуникацията - и двете пишем предълги постове, само за да уточним кой какво е имал предвид

В този смисъл, смятам че доктор Първанов, ти е дал най-добрия възможен съвет - обърни се към специалист, който ще може да види нещата отстрани (нещо, което ние рядко успяваме да направим сами) и да ти даде техники и съвети, съобразени с твоите разбирания и характер. Доколкото виждам, регистрацията ти в този форум е от 2010 (може и да греша, но да предположим, че оттогава се занимаваш с духовни търсения). Ако за пет години не си успяла да се справиш сама, не мислиш ли, че вече е време да опиташ нещо различно?

И още нещо - моите уважения към Толе, книгата е чудесна, но за мен лично е наивно да се мисли, че мисловни модели и начини на реагиране, градени с години ще се разпаднат от само себе си, с едно "пляскане на крилете". Самият той е страдал доста дълго време от суицидна депресия преди да стигне до "просветление". А от личен опит знам, че там мотивацията да се промениш е съвсем различна поради най-малко две причини. От една страна се сблъскваш челно с това колко чудовищно неефективни са досегашните ти модели на мислене и поведение (щом си се докарал до това състояние, няма какви други да са). И от друга, защото, колкото и драматично да звучи, "залогът" е собствения ти живот.

Така че, независимо дали ще продължиш сама или ще потърсиш професионална помощ, въоръжи се с търпение, постоянство и упоритост - и в двата случая ще са ти необходими. Това е и по повод долното, няма как нещата да се получат от едно-две повторения:

      

В 4.02.2016 г. at 18:15, марсин каза:

но ...много ми е трудно да спра да се отъждествявам с болката...когато съм в "остра" фаза ми е много трудно да се сетя,че в момента реагирам с егото си-може би точно тук е разковничето

По повод обидата и пренебрежението - ако имаше стабилна самооценка, нямаше да ги изпитваш.

ПС. Книгата, от която е цитатът, с който започнах е "Вашите слаби места" от Уейн Дайър - може би ще ти е полезна. Има я в тази тема

Успех!

[д-р Тодор Първанов]

Хубав пост.Написан от човек, който мисли.

Поздравления!

[марсин]

В 6.02.2016 г. at 20:29, bliss каза:

......и двете пишем предълги постове, само за да уточним кой какво е имал предвид

 

В този смисъл, смятам че доктор Първанов, ти е дал най-добрия възможен съвет - обърни се към специалист, който ............ Ако за пет години не си успяла да се справиш сама, не мислиш ли, че вече е време да опиташ нещо различно?

И още нещо - моите уважения към Толе, книгата е чудесна, но за мен лично е наивно да се мисли, че мисловни модели и начини на реагиране, градени с години ще се разпаднат от само себе си, с едно "пляскане на крилете". Самият той е страдал доста дълго време от суицидна депресия преди да стигне до "просветление". А от личен опит знам, че там мотивацията да се промениш е съвсем различна поради най-малко две причини. От една страна се сблъскваш челно с това колко чудовищно неефективни са досегашните ти модели на мислене и поведение (щом си се докарал до това състояние, няма какви други да са). И от друга, защото, колкото и драматично да звучи, "залогът" е собствения ти живот.

 

ПС. Книгата, от която е цитатът, с който започнах е "Вашите слаби места" от Уейн Дайър - може би ще ти е полезна. Има я в тази тема

Успех!

Здравейте отново:)..отн психолог. помощ -миналата година се консултирах с психоложка , насочи ме към повишаване на самочувствието и самооценката ми , препоръча ми да влизам в себе си и да се свържа с вътрешния си глас/които неща споменах по-горе ,че правя/...срещнахме се два пъти ,може би е било недостатъчно.......намаля само напрежението вътре в мен и се изостриха всички явления,които ме притесняваха...и не се свързах с нея ..и сега отново екзацербира дискомфорта ми...може би е нужна промяна някъде:)

..отн Уейн Дайър - благодаря,ще намеря книгата...:)

[д-р Тодор Първанов]

Две сесии....са нищо.