380.Да ида да го събудя -НБ, от Учителя

[Слънчева]

Молитвен наряд за начало:

Добрата молитва

Молитвен наряд за край:

В изпълнение Волята на Бога е силата на човешката душа.

В изпълнение Волята на Бога е силата на човешката душа. (три пъти) 

 

„Лазар, нашият приятел, заспа; но да ида да го събудя. (Йоана 11:11)

„Да го събудя". Това са най-важните думи в целия стих. Че някой е заспал, това е интересно за този, който спи. Обаче, да събудя заспалия, от това аз се интересувам. Който спи, той си почива, забравя дълговете си. Като заспи, човек отива в друга област на живота, там да разреши някои свои въпроси. Че щял да разреши някои въпроси, това е интересно за него. За мене, обаче, е важно неговото събуждане. Само като буден, той може да има отношения към мене...

...Сега, аз говоря за онези, които са свободни, които са наредили работите си. Само те могат да ме слушат. Само на тях мога да кажа какво представя живота на много от съвременните хора. Животът на тия хора е подобен на модата, на външното облекло. Модно е, запример, като умре някой ваш близък, да облечете черни дрехи. Когато умре мъжът, жената се облича с черни дрехи, на главата си туря гъст, черен воал, да покаже на хората, че скърби за мъжа си. Не се минава година, тя започва да поглежда към някой млад човек. Ако я хареса, той започва да се приближава към нея, да й казва, че не може да живее без нея. Вярно ли е, че той не може да живее без нея? – Не е вярно. Това е живот на сцената. Днес той й казва, че умира за нея, а утре ще й каже, че умира от нея. Такъв е животът на сцената. Щом е така, вие не трябва да съдите актьорите. Като гледате играта на актьорите, вие имате думата само за това, дали играят добре или не. Обаче, що се отнася за ролите, които изпълняват, вие нямате право да се произнасяте. Докато е на сцената, актьорът може да играе всякакви роли, достойни и недостойни, заради което не може да бъде съден. Ролите на актьорите могат да се сменят: един актьор играе в една пиеса роля на слуга, а в друга – роля на господар, на цар. От актьора се иска да играе ролята си добре, а каква роля играе, не е важно.

Съвременните хора говорят за добро и за зло, но ако това, което те наричат добро и зло, се пресее, какъв процент ще остане от него? Това, което хората наричат добро и зло, е в зависимост от техните състояния. Болният казва, че животът е лош, защото е болен. Здравият казва точно обратното, че животът е прекрасен. Богатият намира, че заслужава да се живее. Сиромахът пък се оплаква от сиромашията си. Той казва, че животът му е дотегнал, благодарение на сиромашията. Има случаи в живота, когато сиромашията е за предпочитане пред богатството. Запример, когато човек се дави, за предпочитане е да бъде сиромах, да няма никаква раница на гърба си с пари, отколкото да е богат и да потъне на дъното на морето заедно с парите си. Стане ли въпрос за отиване на концерт, да слуша някой виден артист, певец или музикант, човек трябва да бъде богат, за да си купи билет от първо място, да вижда и чува добре. Понеже богатството и сиромашията съществуват като явления в живота, те имат свой дълбок, вътрешен смисъл. Тези явления не могат да се разглеждат вън от техните причини, вследствие на което всички хора не могат да бъдат само богати, нито могат да бъдат само бедни. В живота всякога е имало и ще има и бедни, и богати. Всички хора не могат да бъдат богати, но и всички хора не могат да бъдат сиромаси. Всички хора не могат да бъдат здрави, но не могат да бъдат и болни. Всички хора не могат да бъдат учени, но не могат да бъдат и невежи. Всички хора не могат да се родят изведнъж, но не могат и да умрат изведнъж. Всяко явление става на точно определено за него време. За да дойде до вътрешния смисъл на живота, човек трябва да разполага с високо съзнание.

Какво представя съзнанието на човека? Съзнанието на човека е онова вътрешно начало в него, което определя съдбата му. Каквото е съзнанието на човека, такъв е неговият ум, такова е и неговото сърце. Съзнанието е нещо реално за хората. Те го признават в себе си. Зад съзнанието седи друга, по-възвишена област, върху която се гради Божествената наука. В тази област може да влезе само онзи, който живее според законите на абсолютната любов, мъдрост и истина. Това е една свещена област, в която обикновен човешки крак не може да стъпи. Никое човешко око не би могло да надзърне в тази област. Не само човек, но никой ангел, никой архангел, никое божество не би могло да надзърне в тази свещена област на Битието. Ако едно божество или един ангел надзърне там, той трябва да съблече дрехите, с които е облечен, да се откаже от положението, в което се намира и така да влезе. Какъвто човек да влезе в тази област – богат, сиромах, учен, невежа, праведен, грешен, красив или грозен, той непременно трябва да забрави положението си, в което се намира. Като прекара там известно време, той ще излезе и отново ще се върне между хората, но вече изменен, нов човек. Не е достатъчно да бъде човек красив, но на тази красота трябва да съответства красиво сърце, красив ум, красива душа и красив дух. Това значи истинска красота. Ще каже някой, че е истинолюбив човек, че всякога говори истината. Коя истина говори той: истината на мравките, на пчелите, на растенията или на минералите? Истината може да излиза от устата на различни същества и да се изказва по различни начини...

Да ида да го събудя

Редактирано Януари 31, 2016 от Слънчева

[Рассвет]

Благодаря за беседата!

Цитат

 

Трудните моменти в живота на човека имат за цел да събудят съзнанието му. Ако съзнанието му се събуди, той е спечелил нещо изключително.

Няма по-велико нещо за сина от това, да зърне отдалеч баща си, когото с години очаква. Няма по-велико нещо за дъщерята отдалеч да зърне майка си, която от години очаква. Няма по-велико нещо за човека отдалеч да зърне приятеля си на младини, когото от години очаква. Няма по-велико нещо за вярващия от това, да зърне отдалеч Великото Начало на живота, от Което светлината произтича. Да видиш източника, от който си излязъл, това значи според поета, да видиш възлюбения на своята душа. Това значи събуждане. Види ли това място, човек вече не е странник, не е пришълец на земята. Той не се смущава вече от дребнавостите на живота. Той се е осигурил, не мисли вече какво ще яде и ще пие. Той ще бъде извор, който ще блика, надалеч ще струи, ще полива цветя, треви и дървета, ще уталожва жаждата на всички отрудени пътници.

...

...събуждането на човешката душа подразбира срещата й с нейния възлюбен. Да срещне човек възлюбения си, това значи да осмисли живота си: да се чувства доволен и щастлив, че е господар на положението си. Той не е играчка вече на морските вълни, както никога е бил. Сега той плува по вълните на морето тихо и спокойно, от нищо не смущаван. Той знае, че параходът, на който се е качил, е здрав и сигурно ще го изведе на пристанището. Щом стигне на пристанището, ще влезе в обетованата земя, дето с нетърпение го очакват приятелите му, да го посрещнат.

Сега и на вас казвам: Параходът пристига на пристанището. Приятелите ви идат да ви посрещнат, всички заедно ще влезете в обетованата земя. Обетованата земя, това е раят за човешката душа.

„Да ида да го събудя". Желая ви и вас да събуди Христос. Като се събудите, желая ви да бъдете радостни и весели и така да ви посрещнат вашите приятели.

 

Да ида да го събудя