Съсипващи мисли

[thessa]

Здравейте, господин Баев!  Пиша ви с много мъка на сърцето. Има ли по-лош човек на света от мен, възможно ли е такива мисли, да минават през главата на една майка? Съсипана съм.

Преди година родих второто си детенце. Бях много щастлива. Появи се умората, някои пререкания в семейството ми, появи се чувството за вина в мен с причина и без, започнах да се страхувам за щастието си. Месец-два след раждането, бях обезпокоена за здравето си ( дядо ми е починал от рак ), но след консултация с доктор оставих това настрана. Като цяло, обаче тревожността беше в мен, започнаха мисли, че нещо лошо може да се случи с по-голямото ми детенце.  Съветвайки се с генеколога ми, той препоръча консултация  с психотерапевт, но заради по-добрата комуникация, да е в родната ми страна ( аз живея в чужбина, но често пътуваме до България ) .Бях решена да го направя, съпругът ми каза, че едва ли е необходимо, че всеки има страхове и ще отминат. Седем месеца по-късно, те не отминаха, а от близо 2 месеца изригнаха като вулкан. Страхувам се постоянно, че най-лошото, може да се случи на детенцето ми. Страхувам се, да не се разболее от лоша болест, страхувам се даже да пиша за това. Представях си какви ли не ужаси, които биха могли да се случат и да го наранят. Това продължи около месец, промених се, не се радвах на нищо, а имам най-голямото щастие – дечицата ми. Съпругът ми е добър, прекрасен човек. Срам ме е, страх ме е да му споделя какво ме измъчва. Незнаех какво да правя, опитвах се да не мисля, опитвах се да практикувам техники за положително мислене, молех се постоянно, повтарях неща, които да обезсилят негативните мисли, но те все са в мен. Един ден изпитах силна прерязваща болка в стомаха и си помислих  “ страхувам се за детенцето си, измъчвам се от мисли, а ако аз имам нелечимото ?“ И тогава през ума ми мина мисълта “ по-добре да ме измъчват просто мисли за детето ми, отколкото реално да имам нещо аз ”. Всичко в мен се обърна от ужас! “Какво си помислих, как можах? Дали не си помислих, че е по-добре детето ми да е болно, вместо аз, или имах предвид, че е по-добре само да се измъчвам от мисли, но в действителност всичко да е наред с детенцето ми …” Припомнях си мисълта отново , и отново, и отново, исках да докажа на себе си, че не съм помислила нищо лошо. То е най-прекрасното нещо в живота ми, за него бих дала всичко. Терзаех се, премислях и сякаш постепенно се успокоих. Но плашещите мисли за здравето на детето ми не спираха. Тревожността ми растеше, обвинявах се постоянно, изникваха стари спомени, за които чувствах вина, плачех и се молех за прошка, и само за едно - детенцето ми да е здраво. Когато една вечер, излизайки на разходка, по настояване  на съпругът ми, отново изпълнена с тревога и страх, си помислих просто от нищото, как връщайки се от поредното ни пътуване до България, ще съм с диагноза “рак” и в следващия момент мина през главата ми мисълта “по-добре детенцето ми”. Рухнах! Краката ми буквално се подкосиха. Наистина ли това си помислих? Как е възможно човек изобщо да помисли такова нещо? Нима обичам себе си повече, отколкото детето си, нима съм такъв егоист? Та аз давам животът си за него. Съсипана съм. Искам да умра. Не ми се живее. Не се храня, изглеждам ужасно. Най-много от всичко искам детенцето ми да е здраво, нищо друго не ме интересува, нищо друго не ми трябва. А какви са тези ужасни мисли? След около 5 дни тази мисъл се повтори. Смазана съм. Четох много от написаното от вас и ваши колеги, в един момент сякаш излъгах себе си, че това са натрапчиви мисли и всъщност аз никога не бих ги пожелала, но много се страхувам, че е възможно да не съм права и това ме съсипва. Не се храня. Будя се с ужас. Само за това мисля. Каква майка съм аз? Не мога да си простя. Всеки път щом погледна детенцето си се раздирам от угризения и мъка. Моля се само да ми е здраво, нищо друго не искам. Какво се случи с мен? Mоля ви за помощ, господин Баев!

 

[д-р Тодор Първанов]

Това наистина са натрапливи мисли.Прочетете въпросите на хората които питат за ОКР.В отговорите ни ще намерите доста полезни съвети.

И най-важното това не са ваши мисли, за това и се наричат натрапливи-натрапват се от вашето ОКР.Не бива да изпитвате никаква вина по отношение на тях.

[thessa]

Благодаря ви, доктор Първанов! Не знаете какво предизвика в мен отговора ви! Благодаря ви много! Искам да се променя, ще потърся професионална помощ. Благодаря ви!