Задънена улица

[dentaldr]

Ще започна отдалеч.Имах 2 дълги и неуспешни връзки в годините.Макар че съм едва на 30 години бях решил да си живея живота и да не предприемам нищо сериозно.И  така допреди 9 месеца.Започнах да излизам с жена,която познавам от 9 години.Уж нашега,но тя ми завъртя главата-мила,добра,колежка,имаме еднакви хобита.5 месеца всяка вечер бяхме заедно,ходехме по почивки и екскурзии,накрая решихме да заживеемзаедно.В тези 5 месеца имаше някои неща-4-5 сериозни караници,предизвикани от нея(аз избягвам скандалите),разбрах,че е правила аборт,че има вагинален херпес,че не е вярваща(а аз съм силно вярващ),че е спала с доста мъже,включително с неин семеен приятел.Но имаше толкова хубави мигове,толкова дребни жестове от нейна страна,че си обещах да преглътна всичко.Заживяхме заедно и около месец всичко бе наред.Тогава баща ми(с родителите ме живеем близо един до друг,работя при тях и имаме много силна връзка) изпадна в нещо като депресия от това,че вече не съм вкъщи(до този момент съмживял с родителите си).С половинката ми се разбрахме да му помогнем.Аз ходех да го виждам,2-3 пъти в седмицата вечеряхме с родителите ми.Но така 2 седмици.После тя обяви,че се чувства на втори план,отначало беше тъжна и затворена,после започна да прави скандали,индиректно да ми забранява да ходя до родителите ми дори за 15 мин,обяви,че не ги иска да идват при нас(а жилището е тяхно),започна с нежелание да ходи при тях.Започнаха зверски скандали за всичко,започна да псува,да обижда мен и семейството ми,да ми налита на бой.Аз търпях доколкото е възможно само мир да има.Родителите ми усетиха какво става и опитаха да говорят с нея,пред тях тя миличко заявяваше,че няма проблем,а мен ме тровеше перманентно.Преди 2 седмици разбра,че е бременна,бяхме щастливи,но ден само.Заяви,че ще я отровиме,предизвика 2-3 скандала,събра си багажа иси тръгна.На мен ми олекна,но нещо ме глождеше,ходих да говоря с нея,но тя постави условие,че ще сме заедно ако не вижда родителите ми.Аз заявих,че не го приемам.В единмомент и нейните родители разбраха всичко,майка й започна да звъни на мен,на майка ми,да твърди,че не вярва,че дъщеря й прави тези неща,че ще се оправят нещата.В нов разговор,след като официално разбрахме,че е бременна(след преглед при гинеколог),тя започна да ме убеждава,че ще се поправи,ще се промени,само и само да сме заедно,че много ме обичала и т.н.Аз обаче й казах истината-че не искам да съм с нея,че не се радвам на това дете(а семейство и дете винаги са били най-голямата ми мечта),че не чувствам,че искам да съм с нея.Това стана преди седмица.Оттогава обаче се побърках.От една страна е мисълта,че не искам да съмс нея,от друга дали да не опитам заради детето.Говорих с приятели,колеги,психолози,родители(те казаха,че не искат да я виждат,дори с внуче,а и тяхната мечта винаги е била това),всеки ме съветва да забравя и за нея,и за детето и да продължа напред.Уж и аз така мисля,но има едно " но"...детето,моралът,дълга....Моля ви дайте ми съвет,защото само това мисля,не ям,не спя,не чувствам,нямам радости,спрях и да работя,а съм известен зъболекар,изгубих себе си.Усещам,че се побърквам,а не знам кое е правилното и къде и изходът.

[Lavie Enrose]

Ще се абстрахирам от множеството елементи в ситуацията, понеже те добавят нюанси. Семейство, дълг, отглеждане на дете, вярата, морала, родителите. Знаеш ли кое трябва да те води? Махни ги скандалите. Скандалите може да са били и по твоя вина, понеже си премълчавал и тя не си е давала изобщо сметка какво става в теб и в един момент с изненада да си й казал нещо, което да я е изкарала от релси, тоест ако тя е овен, а ти си примерно риби. Както и да е, няма нужда да вярваш в зодии, достатъчно е просто да помислиш, че ако ти си спокоен темперамент, който не прави скандали, а тя е скандалджийка, то причина вероятно си ти с твоето премълчаване, защото тя го тълкува като лицемерие и подлост. Ти пък смяташ, че тя е груба, понеже ти говори по начин, по който ти не си свикнал да се изразяваш. Това е доста встрани.

Кое трябва да те води? Ами Любовта. Не мисълта за детето, деца много, има деца - сираци, има захвърлени деца, има всякакви. Ти ако не я обичаш, ако живееш под един покрив с жена в името на детето, каква среда ще му създадете? На мир и хармония? Какъв модел ще възпитате в него? Ти - на любящия баща, тя - на подкрепящата майка? Съмнявам се.

Имам по-възрастна приятелка, която един ден ми сподели нещо за живота си, към което се настроих негативно, но в един момент си дадох сметка, че е права. Беше минала през много бурен живот, пълен с много изпитания. И като я попитах как са удържали фронта с мъжа си, тя каза с усмивка, че те много са се обичали във всяко едно отношение - като приятели, като любими - с думи, с погледи, и интимно като мъж и жена. Правенето на любов тя го сравни като да ядеш от любимия си сладолед на любимата си пейка в парка.

Без приятелство няма любов. Вие щом се познавате от 9 години, имате общо хоби, това е много добре. Аз имам един приятел, който имаше дълга връзка и бившата му го укоряваше за разходите по хобито му, което му тежеше. Сега е с друга приятелка, с която споделят страстта си към това хоби и тя го насърчава да се развива.

Отношенията мъж - жена са като една къща. Основите са интимния живот. Без тях няма здрава къща. Тя трябва да те уважава като мъж, да те цени, да те харесва. Така ти се чувстваш оценен и уверен - в семейството, в работата, в отношенията с приятелите. В противен случай тя ще се чувства недолюбена, а ти ще се чудиш какъв мъж си такъв дефектен, който ще търси несъзнателно признание на друго място.

И, естествено, къщата не е само основи. Има етажи. Приятелство, Партньорство, каквото се сетиш. Има един обмен, вероятно - едно непрекъснато слизане и качване по стълбите на къщата, за да се получат хармонични отношения.

Ако това с вас е така, хващай телефона и се обаждай.

Не искам да звуча менторски, искаш съвет, надявам се да съм ти дала една добра отправна точка за размисъл. Прецени и ти сам какъв тип човек си. 

[dentaldr]

Чаках,но така и не ми идва да вдигна телефона.Напротив,бяга ми се все по-далеч от нея...

[АлександърТ.А.]

  страх ?

(риторично)

п.п.  Когато решавам нещо от такава важност се изолирам от всякакви мнения .(Имам си техника) . Без това не мога да видя вътре , в себе си ... Нали живота си е мой .

Редактирано Февруари 2, 2016 от АлександърТ.А.

[Lavie Enrose]

Виж какво е станало, помисли трезво.

Кой баща ще започне да се тръшка и да изпада в кризи от това, че един възрастен човек, макар и негов син, не ходи да го вижда всяка седмица?

Не искам да те упреквам, но трябва да си изясниш отношенията с родителите, защото тази история може да се повтори, а това означава "ще се повтори" и тогава пак ще си в същата ситуация. Следващата ти жена ще се чувства пренебрегната и ще прави скандали, ти отново ще се чувстваш тъпо и няма да искаш да звъниш.

Успех.

[iti]

Имаш избор - или да си мъж на място, или бягай стига да можеш. Мъж на място не си мълчи, за да избягва скандалите. Имаш типична истерична жена насреща (и повечето не са кой знае колко по-различни ако смяташ, че ще намериш по-добро). Така че не е само въпрос на дълг, а и до собствената ти нагласа да създаваш семейство с жена. Ако не можеш да се оправиш с тази, същото ще стане и със следващата най-вероятно. Не искам да те обидя, 99% от мъжете днешно време са такива, оставят жените да им се качват на главата, както и децата се качват на главата на родителите си. Както родителят определя дадени правила за държание, така и мъжът в едно семейство трябва да определи правила за него. Ако искаш да изпълниш някакъв дълг и морал, трябва и ти да го наложиш. Ако децата/жената не искат да го изпълняват, то и ти няма да изпълниш твоят. Но в 99% не е това случаят, а че човекът който е отговорен за това нещо, не може да го каже ясно и авторитетно. Както едно разглезено дете е превърнато в такова от родителите си, така и една истерична жена е създадена от мъжете около нея (колкото и да не и се вярва). Малко жени имат самоконтролът да бъдат личности без някаква стабилна мъжка фигура в животът си. И те най-много искат да се качат на главата на всеки мъж, точно както и най-вдетиненото дете.