Дали това е краят на брака ни?

[Ushna]

Съжалявам, че първото, което правя в този форум, е да пусна тема. Но се чувствам объркана и обезверена, наистина бих била благодарна за мнение и съвети.

Със съпруга ми сме заедно от 8 години, 6 от които сме женени. Имаме дете на 1 година и 8 месеца.

Страшното за мен започна 3 месеца след раждането. Трудно дете, сън по около 2 часа на денонощие първите 2 месеца... И при първия преглед гинеколожката с неудобство ми съобщи, че трябва да се лекуваме и двамата от предавана по полов път болест. Когато го попитах дали може да ми даде обяснение, той ми разказа, че преди около година е извикал проститутка в дома ни. Това е станало по време на едно мое 5 дневно отсъствие, точно в деня на завръщането ми. Каза, че тъй като никога не е бил с момиче на 18 и е бил сигурен, че все някога ще иска да е, е решил да го направи преди да имаме още деца и да са минали години от брака. Водело го е любопитството. Търсел е момиче с детско лице и кожа, много слабичко тяло на тийнейджърка. Може би е интересно на колко съм била аз тогава? На 30 и макар и да изглеждам и досега с няколко години по-млада, в никакъв случай нямам вид на момиче на 18.

Имах усещането, че светът ми се срути. Не ми се живееше. Не помня дори какво съм правила цял месец, как въобще съм гледала детето си. После започнах да ходя на психотерапия. Аз бях човекът с проблема, който се чувстваше зле.

Ще спестя описанието на ада от повече от година и половина, в който живях. Вътрешният ад.

Когато детето ни беше на около 7 месеца, съпругът ми замина да работи в друга страна. Нямаше как да тръгнем с него, видяхме се отново след 3 месеца. 

Една вечер засякох негови регистрации в сайтове за неангажиращи отношения, както и за компаньонки. Говорихме и обясни, че само си е разглеждал. Докато бяхме с него поне видимо не влизаше.

Наложи се около 2 месеца след като бяхме при съпруга ми да пътуваме до България само двете с детето. Престоят се проточи до 3 месеца, заради сериозен мой здравословен проблем. 

При завръщането ни се държеше добре с нас. И така изминаха 4 месеца и отново изскочиха регистрации в сайтове. Обяснението пак беше, че просто му е интересно да си гледа снимки, било като порно. 

Той цяло наистина се отнася добре с мен и детето ни. Много го обича и видимо е готов на всичко за него. В последните 2 месеца дори имах възможност да изляза сама , което не бях правила от почти година (той се притесняваше да гледа сам детето, защото беше свикнало да е основно с мен). 

Като цяло аз съм по-инициативна да сме мили и нежни един към друг. Той е някак по-съсредоточен в други неща. Заяви, че макар и да му е приятно да прави секс, той не му е приоритет. 

Много дълго е написано... Не зная защо, но се чувствам объркана. Усещам разминаване между думите и действията му. От една страна той твърди, че иска семейството си, както и да остарееш заедно. А това никак не ми се връзва с някои негови действия. Нямам му никакво доверие. Мразя това, в което се превърнах-невротична параноичка...

[Lavie Enrose]

Здравей,

Краят е само едно ново начало.

На теб трябва ли ти такъв брак? Не искам да звуча грубо, извини ме, ако смяташ, че думите ми са остри, но ако един автомобил не пали, харчи 20 литра бензин на 100 км, гумите му са износени и не подлежат на смяна, или може да бъдат сменени с много усилия от твоя страна, също така не знаеш накъде ще те откара, защото е с автопилот и може в крайна сметка да се хвърли сам от бездната надолу към още по-голяма бездна, а ти се тюхкаш дали ти трябва нов автомобил... ами светът е пълен с автомобили.

Мислиш ли, че не заслужаваш да си обичана?

Знаеш ли какво е един мъж да те обича? Да подскачаш от щастие до тавана, това е. Като му чуеш гласа и да ти омекват коленцата.

С този мъж така ли е? Да, имате дете. И?

В живота празно няма. Искай и ще ти се даде.

[Донка]

Искаше ми се да ти напиша по-дълъг отговор тогава, но нямах време. Сега май ми остана само да споделя на какво ме научи една моя приятелка на времето, когато и аз много "контролирах", маскирайки контрола с грижа и етика и още какво ли не... 

Та М. имаше много симпатичен съпруг, веселяк, който пътуваше и работата му го задържаше в чужбина понякога по месец и повече. Аз я попитах насаме не се ли тревожи, че той може би няма да се върне или ще залитне по друга жена.... Тя ми се усмихна спокойно и ми каза думи, които запомних за цял живот. 

"Ние и двамата сме свободни хора и се обичаме като такива. Аз също оставам сама тук за дълго, но той не ме подозира и никога не ме е проверявал. Ние сме се разбрали така: Ако другият е свесен, ще си опази семейството, дома и любовта, ако не ги опази, ако не се върне или иде при друг, такъв/такава не ми е нужен. Нека си върви по своя път, а аз по своя."

Под опази семейството и дома и любовта те разбираха да имат добри отношения, да се подкрепят приятелски, да се грижат за дома и децата си  и да си дават нужната им свобода и лично пространство. Никой не надничаше в живота на другия и не проверяваше какво прави той без него... 

[Ushna]

Донка, Вие сте безкрайно мил и нежен човек! Благодаря Ви за отношението!

Всичко, което описахте, беше моята нагласа, когато създадох семейтвото си. Партньорът ми беше човекът, който настоя за смесване на личните пространства, моногамен брак, в който да е наясно във всяка една минута къде и с кого съм. С години се борих да обясня, че това не е добре. Накрая, тъй като обичам и държа на човека до себе си, приех тази ситуация. Може би сега разбирате защо при мен го има чувството на обида и накърнено достойнство? Това, което ми остава е да помисля върху "Ако другият е свесен, ще си опази семейството, дома и любовта, ако не ги опази, ако не се върне или иде при друг, такъв/такава не ми е нужен. Нека си върви по своя път, а аз по своя."

[Донка]

Разбирам те, мила. Напомня ми моите години на младост и средна възраст. На мен много такива "люспи" ми ги отми Лазарев - 5,6,7,9 книга на диагностиката. А после вече Споразуменията и Учителя ме лекуваха и още ме лекуват.

[iti]

Хора с високо усещане за достойнство избират да са сами. Според мен много добре уцели, че в човешките взаимоотношения, собственото достойнство е едно от нещата които най-силно губиш. Можем да си говорим за други аспекти като по-малко лична свобода, повече отговорности, нужда от приемане на друг характер и т.н.. Но общо взето това са все неща които има не само отрицателни, но и положителни страни. Човек е по-склонен да ги приеме. Но най-лошото което този отсреща може да ти причини е да те кара да се чувстваш омърсен и изгубил достойнството си на човек. А това се получава доста често, независимо дали си над летвата и очакваш повече, или под нея и от теб очакват повече. Решението е - или се научаваш да живееш с това, или се научаваш да живееш сам. Да си мислиш, че със следващият ще е нещо особено по-различно е наивно според мен. Колкото по-малко се ровиш в неговите неща, толкова по-малко рискуваш да си накърниш достатойнството. Така че недей. Кажи му какво точно очакваш от него, колкото се може по-реалистично и наистина важно. Да му стане ясно, че си сериозна и ако сгафи няма втори шанс, и не задълбавай повече. Ако сгафи за нещо сериозно, то ще стане ясно както вече е станало... Казваш чао и си минаваш на план б). Американците са го казали:

Fool me once, shame on you, fool me twice - shame on me...

Друг тип взаимоотношения са деструктивни. Иначе се свеждат само до неприятни...