Аня

[Maya91]

Здравейте, преди 10 месеца започнах да получавам ужасяващи паник атаки, в следствие на страх от симптомите, които получих от проблеми с щитовидната жлеза и едно леко нарушение на вестибуларния апарат. Развих безумен страх от самите световъртежи и от там последваха тежки за мен психо-соматични последствия. Паник атаките отдавна спряха, но остана постоянно чувство за нереалност, не си спомням как съм стигнала до местата,на които съм,изключителна обърканост и дезориентация в абсолютно познати райони и силно влошаване на паметта с невъзможност за запомняне на нова информация. Главата ми е заглъхнала през цялото време и с огромна трудност запазвам нормалните си реакции.Най-силно ме притеснява неадекватността ми, която на няколко пъти щеше да коства живота ми. От 10 месеца не знам дали живея в реалността или не. Държа да отбележа,че съм минала абсолютно всякакви пълни изследвания, включително и ЯМР на глава със съмнение за тумор,с изключение на вестибуларния апарат всичко е наред физически. Консултирала съм се с психиатър,който естествено директно ми написа рецепта за един нов и нашумял медикамент,без да ме изслуша. Категорично отказвам да се приемам антидепресанти,тъй като смятам че те само замаскират реалния проблем. Въпросът ми е полудявам ли, имам ли нужда реално от медикаменти и мога ли да се върна към предишното си състояние някога и коя е най-добрата форма на психотерапия в моя случай?

[Диляна Колева]

Най - доброто е да започнете психотерапия възможно най - скоро, за да си спестите следващи пари за изследвания и ненужни ходения при лекар. Проблемът е психологичен и толкова често срещан, че ако прочетете 5 теми от този форум ще се откриете на 100%. 

Веднъж проявил се страхът се проявява в различни форми. Започнал е с паник атакаи или нервни кризи, както обичам да им казвам и е продължил с целия арсенал на психо - соматиката. Няма нищо страшно, просто някой трябва да ви поведе в това, което е необходимо да направите, за да го сложите на мястото му. А това означава, да знаете какво се случва, как да повлияете симптомите и от къде идват. Вероятно има страхове, които не осъзнавате и е време да изясните за себе си. Прочетете някои от темите тук, ще намерите доста отговори на въпросите.

[Guest Кермит]

Здравей,

в така краткото си описание на проблемът си как успя да подсилиш ефекта до такива висоти... "ужасяващи паник атаки...безумен страх...изключителна обърканост...огромна трудност..."?

И почти нищо не разказваш за тази единствена медицинска находка -  "... леко нарушение на вестибуларния апарат... с изключение на вестибуларния апарат всичко е наред ", както и за щитовидната си жлеза, която ако не знаеш е един своеобразен диригент на жизнените процеси в човешкото тяло.

Страх те е, нищо повече. И това е нормално като първична реакция. Ескалацията на проблема ти се дължи на силно преекспониране на усещанията, дошли от установеното отклонение при изследванията на вестибуларния апарат и щитовидната жлеза.

В 15.01.2016 г. at 14:33, Sannie каза:

Най-силно ме притеснява неадекватността ми, която на няколко пъти щеше да коства живота ми.

В силен стрес си от случилото се. Стреса понякога може да доведе до т.нар. ефект на газелата - замръзване, в смисъл на липса на адекватни реакции, поради бушуващият в тялото ти адреналин. Лекият вариант на това "замръзване" са бавенето, отлагането, помайването, но в някои случаи, когато се изисква бърза реакция - например на пътя, това може и да е рисковано. Но самото състояние не е опасно.

В 15.01.2016 г. at 14:33, Sannie каза:

Въпросът ми е полудявам ли

Категорично не!

В 15.01.2016 г. at 14:33, Sannie каза:

имам ли нужда реално от медикаменти

Да - това са тези, с които ще лекуваш щитовидната си жлеза и евентуално невролог ако е преценил за вестибуларният апарат (ноотропик или друг специфичен медикамент).

В 15.01.2016 г. at 14:33, Sannie каза:

мога ли да се върна към предишното си състояние

Не точно - връщането е ретроградно намерение можеш да постигнеш дори повече в сравнение с миналото "Ти" с психотерапия.

В 15.01.2016 г. at 14:33, Sannie каза:

коя е най-добрата форма на психотерапия в моя случай?

Не е до формата, а до специалиста. Търси такъв, който има успех в тревожните разстройства и едновременно с това усещаш, че е твоят терапевт.

В 15.01.2016 г. at 14:33, Sannie каза:

психиатър,който естествено директно ми написа рецепта за един нов и нашумял медикамент

Бягай далече от "нашумели" медикаменти, специалисти и решения. Точно за лекарствата, нашумяването е крайно недостоверен критерий. За да нашуми един медикамент, то трябва да минат минимум 5 години ефективно клинично приложение. Минавайки тези години, "нашумяването" става излишно - просто работейки, медикамента бива предписван и толкова. Правилно си реагирала, като си отказала да започнеш прием на антидепресанта. Той не просто няма да ти реши проблемите, но е твърде възможно да те "снабди" и с нови.

Решението е психотерапия.

Успех!

Редактирано Януари 18, 2016 от Кермит

[Maya91]

Здравейте и благодаря за отговорите, не знам дали можете да си представите какво означава вашата подкрепа (макар и виртуална) за хората, преминаващи през тези състояния. Относно зададените въпроси - диагнозата свързана с вестибуларния апарат е синдром на Мениер. Аз съм човек, дълбоко убеден че абсолютно всички заболявания на тялото произтичат от стрес или респективно неадекватната реакция към него, отказвам да пия каквито и да било лекарства, защото в моя случай от тях няма смисъл нито за веситбуларния, нито за щитовидната, която знам много добре, обикновено е първият пострадал орган при стресови ситуации. Заболяване на нея все още не е развито, така че самите лекари умишлено не ми предписаха лекарства за намаляване стойностите на хормона,за да не си тровя организма излишно (този път поне случих на лекари :)). Проблемът е,че психолозите, с които съм направила контакт до момента настояват успоредно с психотерапията да провеждам и медкаментозно лечение, което ме вбесява! Бих помолила за препоръки и координати на специалисти, които биха могли да ми помогнат, и които имат деликатен подход,тъй като аз съм прекалено чувствителен и нежен човек и много трудно бих могла да се разкрия пред непознат човек,ако не можете да ми препоръчате конкретни хора, все пак благодаря за отговорите и подкрепата ви

[nancym_]

Sannie, здравей!

Не зная дали си прочела останалите публикации във форума, но една от тях е именно моята. Аз бях едно към едно с теб, а и все още не съм напълно "излекувана". Знай, че ще се справиш, просто може би отнема повече време, а и зависи от самата ти нагласа. Не си навивай в мислите, че си болна от нещо, или че полудяваш, защото така само поддържаш състоянието си. Не се анализирай, не се вкопчвай в усещанията и нещата, които те плашат. Чувството за нереалност при мен изчезна точно в момента, в който спрях да се страхувам от него, защото от страха си аз го поддържах непресттано (беше нон стоп около 3 месеца). Сега ми остана проблема с паметта, но мисля, че с времето и той ще изчезне. И на мен ми е трудно да запомням нови неща. Особено ми е трудно да си спомня какво съм правила вчера, онзи ден или когато и да било. (+ сливане на дните) Но когато съм по-спокойна по не ги усещам тези неща. Както ме посъветваха специалистите тук - ПУСНИ КОНТРОЛА. Пусни се по течението и ще видиш как ще се подобри състоянието ти. Според мен обаче не минава бързо. Изглежда ни трябва време да "смелим" стреса, да спрем да се страхуваме, да очакваме най-лошото и просто да прегърнем състоянието, в което сме. 

 

Успехи ти желая! Ще се справим!

[Guest Кермит]

преди 6 часа, Sannie каза:

Аз съм човек, дълбоко убеден че абсолютно всички заболявания на тялото произтичат от стрес

И аз. Само трипера е от любов

За Мениер-а - ако е същински, няма нищо лошо в това да се лекуваш. Лечението е сравнително ограничено във времето и има добри резултати. Ако е мениеро-подобен синдром, тогава лечението няма да има ефект, тъй като усещанията са резултат от стреса и преумората (които впрочем могат наистина да са причина и за същинския Мениеров синдром).

преди 6 часа, Sannie каза:

психолозите, с които съм направила контакт до момента настояват успоредно с психотерапията да провеждам и медкаментозно лечение, което ме вбесява!

Няма как да не се присъединя към негодуванието ти. Когато няма органично заболяване, първата задача на терапевта (психолога) е да помогне за "откачането" от всякакви медикаменти, предназначени да "помагат" за справянето с подлежащата психологическа проблематика (дори проблематика е неправилно да се каже - прото особеност). Имаш проблем с тревожността - не е ли желанието на терапевта да си помага с медикаменти именно проява на тревожност от негова страна, че няма да е достатъчно ефективно онова, което може да предложи като процес, който да подпомогне трансформацията на доверилият му се човек? - питам риторически

Що се отнася до молбата за препоръка - тук в сайта пишат двама от най-добрите специалисти в областта на тревожните разстройства - д-р Тодор Първанов и Орлин Баев. Към тях бих добавил и Алексей Бъчев. Всеки от тях на свой ред познава и други способни колеги, но зависи, разбира се, и от кой град си.

Четейки те, си мисля, че съвсем малко е необходимо, за да стъпиш на пътя на ефективната си промята. Така че - дерзай