Страх

[lorans]

Здравейте, Имам следните проблеми: преди около 2 години получих първата си паник атака,много се изплаших. Това продължи около 3 4 месеца,като имах няколко ходения до спешното,по лекари,хомеопати. Започнах да пия хомеопатични лекарства и постепенно всичко отмина. Всичко свърши преди около година и половина,От тогава до сега аз не съм имала ПА. От първият път,в които получих ПА,сякаш нещо се пречупи в мен и от един уравновесен човек,аз станах вечно притесняващото се за здравето си младо момиче. На 23 години съм,имам най-прекрасния приятел за света. В началото на ПА,той не ме подкрепяше особено много,често се карахме,смяташе ме за т нар. "филмар". От година и половина насам,аз съм в постоянен страх да не ме сполети мен,или близките ми най-страшното. Всеки път когато ми прилошее,подуе ми се лимфен възел,аз веднага мисля за най лошото. През 70% от времето аз следя тялото си,реакциите си,за нещо необичайно.С една дума живея в голям страх да не би да се разболея от нелечимото. Приятеля ми,най-добрата ми приятелка посоянно ми повтарят да се стегна,да престана с тези черни мисли,казват ми,че каквото мисля това ще  ми се случи и,че привличам само негативизъм. Преди няколко дни напипах бучка в едната си гърда,всичко за мен сякаш свърши за секунди. Още на другия ден отидох на мамолог,оказа се че е мастопатия. Изрично го попитах дали не е най-лошото и той ми каза че няма от какво да се притеснявам и да отида на повторен преглед след месец и половина. Днес реших да отида до личната ми лекарка,за да си взема направление за мамолог и да отида при втори специалист за второ мнение. Не и казах,че съм ходила преди това на преглед. Тя ми даде направление за хоспитализация и ми каза да отида в онкологията тук в София. Прибрах се вкъщи,незнаех каквоо е хоспитализация-проверих,не знаех какво означава клиничнанта пътка,която ми е пуснала и проверих. Установих,че тази пътека е за някакви туморни образувания,за онкологични процедури и т.н. Бях шокирана и все още съм. Четох в интернет различни мнения на жени с проблема масопатия  и малко се успокоих,след преживяния шок. Тайно някъде много дълбоко в себе си,знам че не е фатална диагноза,но цялото ми аз трепери от страх от най-лошото.Моля Ви,кажете ми как да се оттърва от тази постоянна паника ,от този страх да не се разболея.Искам да бъда същата каквато бях преди,мислеща позитивно.

Благодаря Ви предварително.

[Орлин Баев]

Получила сте п.а. преди две години. Вместо да поработите реално върху себе си чрез психотерапия, в която да посрещнете и преодолеете страха си, сте разчитала на плацебото на хомеопатията, което е станало част от естественото потискане на паническия страх в несъзнаваното. Оттам, тъй като е нерешен, е започнал да се проявява като здравна тревожност. 

Потърсете добър колега, вещ в тревожните и соматоформни състояния и преминете през курс психотерапия. 

Ето седем статии, които дават насоки за този път!

[lorans]

Наистина ли мислите,че тези паник атаки са просто подтиснати и заради тях се е породила тревожността ми към здравословни проблеми?! Извинявам се за въпроса си,но аз смятам,че не хомеопатията ме оправи,а сама аз си помогнах много.Не дължа "оздравяването" си само на тези хапчета.Вярвам,че волята ми и постоянството ме отърсиха от атаките

[lorans]

По никакъв начин не искам да оспорвам Вашата професионална квалифицирана гледна точка,просто исках да изразя наистина това което мисля 

[Орлин Баев]

Наистина, да оставим илюзията на хомеопатията на илюзионистите, които се занимават с нея и на суеверните ползващи я.

Оправена? Да виждате да сте оправена? Казвам, което казвам, на базата на опита си. Често, когато п.а. са приемани за зло, за натрапници, сякаш са болест, каквато никога не са били, преживяващият ги започва, както казвате, с воля да се стреми да се справи. Така задейства психично изтласкване, което не ги премахва, а ги "замита" под килима на съзнанието. Оттам избуяват като обща, плаваща тревожност, хипохондрия, натрапливости... 

Колкото повече воля влага човек в нежеланието си да преживява п.а., толкова по-силно ги потиска. Съответно не само, че не учи от благите уроци по характерова промяна, вложени в преживяването им, но с компресирането на страха, което прави в невежеството си, човек ги измества и преобразува до други състояния. Неприемайки малкото зло, си навлича по-голямо. Освен осемте статии относно хипохондрията и натрапливостите, към които ви насочих, тук има и осемнадесет на тема панически атаки и генерализирана тревожност. Може би могат да ви бъдат полезни?