Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Вманиаченост ли е ?


Recommended Posts

Здравейте ,искам да споделя проблема си тук ,защото съм на прага да се разделя с приятеля ми ,заедно сме от 3 години и 4 месеца .Имаме конфликт от доста време който не можем да разрешим. Аз винаги съм готова да пренебрегна всичко и всеки за него ,за да може да сме заедно ,правя всичко въможно да съм с него ,а той след като сме се виждали няколко дена почва да се оправдава - искам да си почина ,искам малко свободно време ,искам да съм сам и т.н.. Аз това не мога да го приема защото следват мислите-той вече не е ме обича ,омръзнала съм му ,вече не ме иска ,не може да ме понася и почва поредния еднакъв спор който го водим през ден. Или когато не сме заедно постоянно го следя в facebook дали е на линия и да ли ще ми пише .Не мога да разбера какво трябва да направя за да сме доволни и двамта. Аз ли мисля грешно не знам ,но много взе да ни изтощава и двамата. Все още не живеем заедно а той така да има нужда да не е с мен.

Редактирано от stelitoy
Линк към коментар
Share on other sites

Вкопчена сте, "висвате на врата" и задушавате, което поведение само по себе си не е любов, а зависима компенсация на липса на любов. Разбирате ли, държанието ви уморява - иска, иска, иска. И най-обичащият ви човек би се уморил от страховете ви "Не съм обичана, изоставя ме!", замазани от прилепващо поведение. Нормално е всеки от партньорите да има известно лично пространство, свое време, самостоятелност. Защото партньорите не са две алепнали половинки, а две цялости, двожещи се в обща посока.

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Смисъл искате да кажете ,че не го обичам и си замазвам очите с вманиаченост ,защото е имало период в който сме жили разделене ,не ми е олеквало а напротив ,много ми липсваше ,много мислех за него ,други се опитваха да ми грабнат вниманието ,но никой не оспя ,искам самп него

Редактирано от stelitoy
Линк към коментар
Share on other sites

Казвам, че има голяма разлика между обич и зависимо вкопчване, проявяващо се поради характерови причини.

Линк към коментар
Share on other sites

Аз не мога да разбера след като съм така вкопчена ,дали значи ,че не го обичам или го обичам ,а просто самото поведение не е от обичтта ми ?

Линк към коментар
Share on other sites

Поведението идва от характерови страхове, които нямат общо с обич. Това не значи, че не обичате, а че имате примеси, които правят любовта ви в известна степен "задушаваща". Вижте това ми видео за любовта: https://www.youtube.com/watch?v=g3E2DRRDvJg&safe=active

Линк към коментар
Share on other sites

А как мога да се променя ,как мога да подтисна желанието си ,от къде да почна ,не знам как да реагирам вече ,как да се държа добре с него след като ми окаже за пореден път да се видим аз почвам да се инатя или трябва да подтискам емоцийте си

Редактирано от stelitoy
Линк към коментар
Share on other sites

Потискането е най-сигурният път по избухването им отново. Преработването им съзнателно е по-добрият вариант. Случва се първо, в добро самонаблюдение, второ при разбирането, което разграничихме по-горе, че любовта няма общо със закаченото искане и пиене и дърпане и "дай, дай още, защото нямам...сигурност в себе си!"... Най-добре е да се виждате с психотерапевт известно време. А сама - когато аха аха да реагирате по стария начин, да почнете да звъните пак и да го търсите прекалено, осъзнайте и отдръпнете ръка от телефона, от месинджъра и т.н. Дишайте дълбоко, осъзнавайте и стойте в емоцията на липса (защото е липса, не е любов). Стойте в тази емоция, издържайте я и дишайте, като дори оставите ума да се разтвори, мислите да преминават и заминават. Малко по малко на мястото на празнината, която иска, започва да се появява пълнота от сигурност, самоувереност, спокойна и непривързана обич! 

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей,

в допълнение към съветите на Орлин бих искал да те попитам някои неща: когато ти поискаш внимание и определено отношение от партньора си, очакваш той да ти го даде, което си е в реда на нещата, нали се обичате. И обикновено, предвид повече от тригодишните ви отношения той го е давал. Въпросът е какво от онова, което е поискал партньорът ти от теб ти си му го дала - така безрезервно и с ясното съзнание, че любовта предполага именно това - да удовлетворите в някаква степен някои от несподелените си желания? И къде в "комплекта" на всичко онова, което ти си давала безрезервно, демонстрирайки му обичта си, се вписват желанията му за "искам да си почина ,искам малко свободно време ,искам да съм сам и т.н"? А кое е отова "и т.н"?

Линк към коментар
Share on other sites

Като се замисля наистина той е правил много повече компромиси от колкото аз ,може би защото обичам да става на моето ,но точно тези негови желания аз не ги разбирам и мисля че са нещо лошо и не влизат в тях.

Линк към коментар
Share on other sites

" тези негови желания аз не ги разбирам и мисля че са нещо лош"

А вие пишете тук, за да получите потвърждение на предразсъдъците си или за да пробвате да поработите върху себе си и ситуацията си пораствайки?

Линк към коментар
Share on other sites

Не е грешка. Учиш се. Стига да го разглеждаш като процес на учене, на себеразвитие и усъвършенстване, нищо от онова, което те притеснява няма да е актуално, пораствайки и научавайки се. Ала да седиш и да тропаш ядосано с крак, осъзнавайки, че всеки си има виждания, но някак ако може те да съвпадат задължително с твоите, отказваш ученето и съответно оставаш на поправка. Припомняй си от време на време, че различията между теб и партньорът ти, въобще между хората е нещо много хубаво. Нали знаеш, че "ако двама човека заедно мислят еднакво, значи единият не мисли" :)

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 weeks later...

Ужасно много се нуждая от вашия съвет , преди почти поливин година се бяхме разделили с въпросното момче ,да уточня аз исках това да се случи ,и сега той ми казва как се е почувствал предаден и все още се чувства така ,че никога не е очаквал да постъпя така ,и че от тогава до този момент не може да ме обича така както преди това .Вече не му е била толкова страшна мисалта ,че може да се разделим ,и не му пука толкова дали ще е с мен или не ,а преди е треперил при тази мисък ,той ми каза тези неща и сам не може да си обясни и отгивори как може да гледа на мен както преди ,мисли че всичко правим на сила и по навик ,ако можете да ми дадете съвет как да се държа с него ?

Редактирано от stelitoy
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...