Има ли надежда при неврозата?

[SoulSearcher]

Здравейте, 

Някой от вас чел ли е книгата на Карен Хорни - Неврозата и човешкото развитие?

Карен Хорни синтезира всичките си наблюдения от пациенти страдащи от невроза и представя една доста разширена представа за това какво е невроза. Благодарение на книгата, успях да достигна до по-добро разбиране за личността ми (за това което е станало с мен).

Прочитайки книгата, осъзнах че "щетите" на хората страдащи от неврозата са причинени в основата на личността. Липсата на съзидателни сили при израстването на човек довеждат до създаването на невротик, човек който няма достъп до така наречения своя Истински Аз (real self) и поради тази причина той създава една реална илюзия за това кой е той и живее според нея. Достъпа му до Истинския Аз е отрязан и това е доста плашещо.

Искам да ви попитам, като дете израснало сред невротици и превърнало се в такова, има ли начин все още човек да поеме по правилния път на човешко развитие? Знам че това е сериозен въпрос, не знам дали дори се изразявам правилно, но се надявам да получа отговор от човек запознат с темата.

Поздрави..

Редактирано Януари 10, 2016 от SoulSearcher

[Диляна Колева]

Привет! Невроза.... за нея може да се прочете много, наистина много. Различни автори, различни психолози и терапевтични течения я разглеждат от различни страни. Всеки уважаващ себе си психолог и психотерапевт не спира да чете и да разглежда различните гледни точки за различните състояния по време на целия си професионален живот. Ясно е, че една книга разглежда един аспект за едно състояние, което е толкова многопластово, че десетилетия наред десетки специалисти го изследват и пишат за него. 

Невроза.... по време на цялото обучение за терапевти ни учат как да излизаме от определенията и да разглеждаме индивидуалността на всяка личност, защото точно там са скрити ресурсите и за справяне. Няма такова нещо като невроза с фатален край. Всеки човек има лични и индивидуални особености благодарение на които или въпреки които той може да премине или осъзнато да отработва дадено психологично състояние. От особена важност е обаче той сам да пожелае да прави това. От горния пост става ясно, че е направена първа стъпка към себепознанието и развитието на личния потенциал. Така че нищо не е свършило, а сега започва.

[Guest Кермит]

преди 15 часа, SoulSearcher каза:

има ли начин все още човек да поеме по правилния път на човешко развитие?

Здравей,

Диляна е права. Прочети и други гледни точки за неврозите. Част от терзанията ще си спестиш, когато разбереш, че такова нещо като "правилен" път няма. Всичко е път! Дори неврозата е път.

И в това са се убедили много хора, за които невротичността е вече минало. Така че надежда има! Но тя е само първата крачка от пътя, който води до различното място в сравнение с онова, където си в момента и на което се чувстваш некомфортно.

Ето едно хубаво четиво за "пътя": https://chitanka.info/text/6509/2

 

[SoulSearcher]

преди 5 часа, Диляна Колева каза:

Привет! Невроза.... за нея може да се прочете много, наистина много. Различни автори, различни психолози и терапевтични течения я разглеждат от различни страни. Всеки уважаващ себе си психолог и психотерапевт не спира да чете и да разглежда различните гледни точки за различните състояния по време на целия си професионален живот. Ясно е, че една книга разглежда един аспект за едно състояние, което е толкова многопластово, че десетилетия наред десетки специалисти го изследват и пишат за него. 

Невроза.... по време на цялото обучение за терапевти ни учат как да излизаме от определенията и да разглеждаме индивидуалността на всяка личност, защото точно там са скрити ресурсите и за справяне. Няма такова нещо като невроза с фатален край. Всеки човек има лични и индивидуални особености благодарение на които или въпреки които той може да премине или осъзнато да отработва дадено психологично състояние. От особена важност е обаче той сам да пожелае да прави това. От горния пост става ясно, че е направена първа стъпка към себепознанието и развитието на личния потенциал. Така че нищо не е свършило, а сега започва.

Здравей! Благодаря ти, че се включи първа! 

Така е, действително, човек не трябва да се вкопчва в определения. Понякога имам чувството, че тъпча на едно място, мислейки по този начин. Много пъти съм се хващал да го правя когато искам да разбера нещо за себе си, но докато не свалиш лещите нищо не можеш да постигнеш. Когато се вкопчиш в някое определение, то се превръща в основна тема в твоето съзнание, виждаш света единствено през неговата призма, а всичко останало просто не съществува. 

Сега започвам да го осъзнавам това, но и в същото време се питам, защо когато го знам, една голяма част в мен все още се бори и си казва че е обратното. Определено знам че тази част ми вреди от гледна точка на това, че ми замъглява съзнанието за нова гледна точка. Но дали това не е частта, която все още иска да научи нещо преди да напълно да изчезне?

Надявам се да бъда разбран.

 

преди 2 часа, Георги Балджиев каза:

Здравей,

Диляна е права. Прочети и други гледни точки за неврозите. Част от терзанията ще си спестиш, когато разбереш, че такова нещо като "правилен" път няма. Всичко е път! Дори неврозата е път.

И в това са се убедили много хора, за които невротичността е вече минало. Така че надежда има! Но тя е само първата крачка от пътя, който води до различното място в сравнение с онова, където си в момента и на което се чувстваш некомфортно.

Ето едно хубаво четиво за "пътя": https://chitanka.info/text/6509/2

 

Здравей! Благодаря ти за коментара и за книжката. 

Тази тема ми помогна да разбера повече за себе си. Мисля, че проблема ми е, както написах по-горе, че една голяма част от мен се съпротивлява и не желае да се освободи от оковите на старото ми Аз, което е изстрадало и не желае да приеме новото. 

Мисля, че дори пишейки тези редове, започвам да очертавам линии на това, което желая да променя. Нещо, което ще продължи цял живот. 

[Guest Кермит]

Разбира се!

Хората се променяме така или иначе. И тук имаме избор - да направим тази промяна удовлетворяваща ни, или да се оставим по течението и да позволим на нещо външно да ни променя и моделира.

Споделянето на проблема ти тук е крачка към осъзнатия избор на посоката на промяната.

П.П. Не вярвай чак толкова, че нещо в тебе се съпротивлява