Объркана или побъркана съм?

[Ivitaa]

Здравейте, след като отделих време, за да се прочета повече теми във форума, разбрах, че първоначалният ми объркан разказ няма да има отзиви,защото е насочен по-скоро към близка приятелка,отколкото към професионалисти психолози. Открих доста от своите симптоми в други теми от форума и разбрах, че проблеми ми е по-скоро в неспособността сама да разбирам себе си, собствените си желания. Неувереност, страх от бъдещето,съжаление за минали неща, нищо ново под небето. Бях в депресия, имах ПА ( така видях че го пишат тук), събуждах се нощем ( и все още се събуждам) от натрапливи мисли, които се опитвам да превъзмогна и като се зачетох във форума,че не съм единствения човек с подобни проблеми, се поуспокоих. Мислех, че няма по- побъркан човек от мен. На мен ми се случи това, че представата,която си бях изградила за себе си и изобщо за живота, се срина. Аз си я сринах- не знам какво се отключи в мен, но приличаше на демон. Все едно имам две същности- добра и лоша,обвиняваща и успокояваща. И тази обвиняващата направо ме съсипа. Спрях да виждам смисъл в живота, всичко ми се струваше просто без никаква стойност- за какво да работиш, за какво да си купуваш дрехи, за какво да участваш в целия този театър,наричан живот,като в крайна сметка нищо няма значение.  Мислех да ходя на терапевт, но се отказах, разговарях със съседката, която е психолог- тя ми даде книга " Нашите страхове", която не изчетох докрай- интересна беше. Чувствам, че и на вас като споделям няма голям смисъл, през всичко трябва да си премина аз самата, да намеря силата в себе си,смисъла ,да си простя, да се заобичам отново, но как???

Редактирано Януари 10, 2016 от Ivitaa

[Guest Кермит]

В 10.01.2016 г.,, Ivitaa каза:

На мен ми се случи това, че представата,която си бях изградила за себе си и изобщо за живота, се срина. Аз си я сринах

Здравей,

научила си нещо прекрасно! Нещо, което можеш да използваш, този път наистина добре, за да се заобичаш отново и да бъдеш щастлива.

Изгради нова представа за себе си - най-добрата представа, която можеш да си представиш. Реално като се замислиш ще видиш, че нищо друго освен най-върховната представа за себе си не ти върши работа. Така и така ще я замисляш - представата - нека бъде фантастично добра! И си я повтаряй, следвай и живей според нея. Не я руши, защото да я разрушиш означава, че си избрала да я разрушиш. Вярвам, че няма да стане обаче, защото в миналото, когато си разрушила представата за себе си, си избрала този ход, защото вероятно изградената представа не е била най-добрата. Съответно - добре, че вече е разрушена, та да изградиш на нейно място нова и по-добра.

Колегите тук ще ти дадат може би и по-обичайни напътствия, но наистина, когато става въпрос за представа на нас самите за нас самите - никой не е по-компетентен в изграждането и живеенето в съгласие с нея от нас самите.

[Ivitaa]

В 11.01.2016 г. at 18:54, Георги Балджиев каза:

Здравей,

научила си нещо прекрасно! Нещо, което можеш да използваш, този път наистина добре, за да се заобичаш отново и да бъдеш щастлива.

Изгради нова представа за себе си - най-добрата представа, която можеш да си представиш. Реално като се замислиш ще видиш, че нищо друго освен най-върховната представа за себе си не ти върши работа. Така и така ще я замисляш - представата - нека бъде фантастично добра! И си я повтаряй, следвай и живей според нея. Не я руши, защото да я разрушиш означава, че си избрала да я разрушиш. Вярвам, че няма да стане обаче, защото в миналото, когато си разрушила представата за себе си, си избрала този ход, защото вероятно изградената представа не е била най-добрата. Съответно - добре, че вече е разрушена, та да изградиш на нейно място нова и по-добра.

Колегите тук ще ти дадат може би и по-обичайни напътствия, но наистина, когато става въпрос за представа на нас самите за нас самите - никой не е по-компетентен в изграждането и живеенето в съгласие с нея от нас самите.

Благодаря ти много,но е толкова трудно, за известно време се бях успокоила, но сега отново се чувствам така,в капана на страха. Хората около мен много ме подкрепят и ми говорят,но май имам нужда от професионална помощ. Много исках да замина по един доброволчески проект,но семейството ми ме отказа,по-добрия вариант е да започна работа по специалността си,а аз не знам дали съм готова,главата ми е пълна с вини и страхове,разочаровам всички около себе си,и себе си,че не мога да наложа решението си и ме отказаха така лесно. Опитвам се постоянно да гледам бъдещето , а то ме плаши, в настоящия момент също се чувствам зле,а миналото с миналите ми грешки направо ме изяжда. Как да се справя,как да продължа- не мога да ям,да спя,само се клатя забила в страшните си мисли..

[Диляна Колева]

Здравей, на мен някак ми се сля времето, четейки поста ти. Има някакво минало, но кога? За кои години говориш? Някакво бъдеще, ясно, то няма как да е конкретно при това настояще.

Какви са постиженията ти и от какво си се разочаровала? Човек не хлътва просто така в депресията. Разминали са се очакванията ти с действителността, това е ясно, но какви са били те, че са довели да това разочарование? Само когато човек си даде ясна сметка къде се е разминал със себе си, само тогава може да започне да нанася поправката. В противен случай усещането за безвремие го поглъща и ..... смисълът изчезва.