ПРОБЛЕМ С ДРОГАТА - РЕШЕН!

[Gabriela77777]

На 24 години съм.От три години започнах да употребявам пико.Запознах се с производители (т.нар."готвачи") и открих един вълнуващ за мен свят.Попаднах в едно ъндърграунд общество, където времето не съществува като понятие, стигала съм до 7 денонощия без сън-звучи невъзможно,но аз намерих начин да не прекъсвам пико "филма"със сън.Повече течности и храна, особено като си на втори ден и влизаш в серията след 3ти до 5ти ден.7те денонощия са ми нещо като рекорд, рядко има толкова качествена дрога.Оказа се, че само "готвачите" имат достъп до чистия наркотик, продукта, който стига до крайния потребител е смесен в съотношение 5:1 и пак е с доста мощен ефект.Представете си го в чист вид.Огромна сила върху мозъка(мислиш по-бързо, по абстрактно), откриваш, че притежаваш супер сили едва ли не, усещанията ти са изострени, буквално започваш да знаеш какво си мислят "нормалните", предвиждаш как биха реагирали, виждаш слабите им места и след време се научаваш как да ги манипулираш за собствена изгода (повечето не

достигат чак до такива нива, тъй като не издържат на напрежението).През тези 3 години видях как доста хора полудяват(буквално),погледа им се изменя дори.За мен това е едно от най-страшните неща, които съм виждала и независимо, че все повече хора започнаха да "изпушват" пред мен, така и не го приех за нещо обичайно.Страшно е да видиш как как някой в стремежа си към по-чист материал, се самоизпържва психически и вярвайте ми-този процес е необратим.

През последните 2 месеца спрях да вземам, спрях и да излизам, добре съм здравословно, проблеми със зъбите, което е нормално за пикоманите...пиша ви това на 31-ви декември 2013, започвам 2-ри ден и със сигурност ще си легна най-рано на 1ви януари вечерта.Страх ме е, че и аз съм се изпържила.Гризе ме съвестта постоянно (въпреки че сега не взимам), страшно ми харесва порочния кръг, дрога, разврат, пари, комар,тройки, мъже, жени, готвачи...след 3 години се озовах в положение, за което бях чела само в книжките за наркотиците и вредата от тях.Прекъснах следването си, не.исках да работя(парите ми идваха от схеми и измами), станах апатична, не изпитвам жал, горда и цинична съм...Искам да се излекувам! Не спирам да мисля за душата си и дявола.Имала съм доста близки срещи с него, мисля че от недоспиването, дрогата и т.н.мозъкът ми си играе със зрението и съзнанието ми и така сама съм си оставила впечатлението за общуване с порочните дяволски творения.Странното е, че само при вземането на една чертичка, веднага се подмокрям и в главата ми започват планове с кого ще се насладя на разврата.

Нямаше да напиша тези редове, ако не бях на пико.Пиша от часове без да се уморя, ям или пия вода.Чувствам, че губя смисъла на нещата, апатична съм, не мога да плача, претръпнала съм.Нали емоциите ни правят хора...какво се елучва с мен?

[Диляна Колева]

Нали емоциите ни правят хора...какво се елучва с мен?

Какво се случва? Нямаш емоции. 

Едно от първите и основни следствия на дрогите от всякакъв тип, дори и марихуаната, е деградация на личността и пълна трансформация на емоционалния свят.

Ако всичко това, което си написала е вярно, знаеш, че сама не можеш да се справиш. Ако изобщо може да се стигне до обръщане на процеса, то е дълго и мъчително,  изисква много воля, много хора край теб които да са готови да влезнат с тебе в "ада" и да те издърпат от там.

Ти си в едно от много популярните състояния на хората взимащи дроги - амбивалентното. Искаш да промениш нещата, но искаш и да запазиш част от тях.

Истината е, че за да се промени нещо, състоянието трябва да се доведе до нулиране. Дори това изисква много усилия, а от поста ти не се подразбира да си готова на подобно начинание.

[Диана Илиева]

Здравей, Габи!

Една разумна частичка в теб е проговорила, защото подсъзнателно ти прекрасно знаеш, че нещата са отишли твърде далеч ... Дрогата изстисква целият ни потенциал, съвсем буквално; именно затова успяваме за няколко часа или максимум няколко денонощия да се чувстваме като някакви суперхора. Но човек не може да функционира на макс при това нон-стоп. Всъщност може, но не и по този начин (с изкуствени стимулатори), не и без предварителна подготовка, но това е друга тема - ако те интересува, ще пиша какво имам предвид. По начина, по който ти го правиш, а и много други, разбира се, крайният резултат е винаги един и същ - бързо и пълно амортизиране (във всяко едно отношение - физическо, психическо...), което завършва със смърт или близки на нея състояния. Представи си една машина, която периодично и все по-зачестяващо я форсират на макс, почти до пълен отказ, спират за малко и пак форсират ... какво ще се случи с машината според теб и бързо ли или след много години?

Има и друго - Ок, вземаме пико и се чувстваме като суперхора, но как оползотворяваш моментите, в които си суперчовек? Правиш ли нещо смислено, полезно, трайно? Или просто си играеш на задоволяване на разни дребни удоволствия? Ако наистина искаш нещо и ти харесва да го правиш, би могла да го правиш и без пико. А ако не можеш да го правиш без пико, то има два варианта - или дълбоко в себе си не го искаш, или имаш нужда да развиеш наистина гордостта си, дотолкова, че да не се влияеш от чужди мнения и оценки, да успееш да отхвърлиш разни предубеждения и изкуствено наложени табута и критерии.

А това, което ти липсва, ти също чудесно си го знаеш. Може би не искаш да си го признаеш, затова ще го кажа аз - липсва ти цел. Имаш ли цел, към която се стремиш? Какво си постигнала през последните 3 години? И какво мислиш, че ще постигнеш през следващите 3?

[QuanChi]

Регистрирах се,заради тази тема конкретно.Аз съм мед.лице от добро семейство,началото на кариерата ми върви горе-долу добре,но и аз понякога вземам така нареченото пико(метамфетамин).За 2-3 години горе долу съм направил така,че да се възползвам от хубавите му ефекти и да избягвам лошите му...но не винаги това е възможно.Употребата ми е само уикендите,когато не работя или по празници когато има излизания на барове и дискотеки.Употребата започна след период на депресия,ходих на психиатър,но не се разбрахме,той не можа да контрира въпроса ми:Аз се чувствам зле всеки ден,защо искаш да се откаже от единственото нещо,което ми носи щастие поне уикендите?Не можа да ме убеди...Все пак след намиране на нови приятели,нова връзка депресията изчезна.Сега определям живота си като щастлив и не се оплаквам.Но Пикото го запазих в живота си,при излизания на дискотека,заради усещането на музиката,лесното общуване и това,че когато съм го взел околния свят няма особено значение.ПРИМЕР:Запознавам се с момиче,не се притеснявам,питам я нещо непринудено,не се притеснявам,не се замислям,усмихвам се,ако видя че отговаря с да..,не или с 2-3 думи просто се усмихвам и казвам чао и не ми пука.Заради малките дози..даже на другия ден нямам и лоша фаза,ако ми стане неко тъжно си купувам от аптеката 5 Хидрокситриптофан и той ми възстановява серотонина.

Проблема е,че за 1 година 3-4 пъти съм бил без пико...и винаги определям вечерите като скучни...и ако загледам момиче и някой ме изпревари или не дай си боже тя флиртува с някой от компанията ми ми става ужасно,обвинявам се(къде сбърках,защо хареса него,какво ми липсва на мен).СЪщите неща,които описах,ако се случат другата седмица и съм взел пико..не бих ги приел лошо и даже като мине другия ден...нямам тези проблеми,усещането за музика,общуването,усмивката,това че като съм взел ходя изправен,уверен,в същотовреме не съм пиян,не фъфля...ме кара да не искам да се откажа от употребата.Все пак тя никога не ми е вредила в работата или пред хора,които не употребяват да ми проличи.

Но ако на някое излизане няма как да си намеря се чувствам зле,и донякъде пак има зависимост.Например при употреба-заговарям момиче,разговора върви,вътрешно си казвам,аз съм млад,постигнал съм нещов живота си,разбирам от много неща,интелигентен съм,аз имам шанса,аз съм повече от тези дето пият и залитат до нея.Когато пикото го няма,аз пак знам тези неща,но седя гледам,не предприемам действтие и даже момиче в рейса не съм заговарял.И така и не разбрах,какво ми пречи и блокира да постигна това,което искам.

Искам да нямам нужда да го вземам,но ако не го взема има страх,че нещо ще ме нарани и ще се чувствам зле.АКо изчезне причината,тази патерица няма да ми е нужна и наистина понякога се замислям как да се отърва от нея .

Какво бихте ме посъветвали.Научил съм се да ходя с патерица,а искам да мога да я оставя и да вървя без нея

[Диляна Колева]

Има една притча, не я намирам онлайн, затова ще ти я преразкажа. Ползва се за промяна на перспективата. Нещото от което имаш нужда.

 

В средата на едно село, човек стоял на единия си крак. Другият бил вдигнат нагоре, сгънат в коляното. Минавали много хора край него и както се оказало, той от всички искал съвет. Кракът на който стоял, вече много го болял, изтръпвал и го карал да се чувства много зле. Спирали се много от селяните с желанието да му помогнат. Един му казал да се маже с мехлем за изтръпването, друг му казал да се раздвижва, за да не му изтръпва, трети му давал съвети как да не мисли за това и ще му мине. Спрял се мъдър старец и му обяснил как да се подпира, за да може кракът му да си почива. Съветите се сипели от всички страни, но кракът болял все повече и все повече. Дошъл прочут масажист, масажирал мускулите, за да му олекне. Мъдър духовник го учел на мантри с които да се отпуска. Но нищо не помагало. Когато всичко възможно било направено и човекът изгубил всякаква надежда, минал един млад мъж, погледнал го, огледал го и го попитал - " Защо просто не пуснеш и другия си крак и не стъпиш и на него? Ти имаш два крака!"

 

На вид простичка действителност, в която обаче често потъваме без да се усетим. Фокусираме се в нещо, което е работило на даден етап и когато то се изчерпи и започне да ни пречи, вместо да се огледаме за друга перспектива продължаваме да влагаме цялата си енергия в старото, вече не функциониращо нещо.

 

Какво бих ти казала: Пусни патерицата, стъпи и на другия си крак и започни да ходиш като здрав и силен човек, не като инвалид.

 

Проблемът ти е психологичен. Куцаща самоувереност, куцащо самочувствие, куцаща вяра, как да не ползваш патерица. 

Всичко това се стабилизира с работа по основни житейски вярвания, промяна на гледната точка, работа с емоциите и чувствата. 

Нещо като рехабилитация на болния крак. Или просто смело и с вяра хвърляш патерицата и тръгваш. В началото ще понакуцваш, но не е страшно, ако имаш достатъчно сила ще засилиш увереността си и скоро ще тичаш.

Редактирано Август 28, 2014 от didi_ts - Диляна Колева

[Орлин Баев]

По-горе колегите са писали за амбиваентността. Химически повишеното настроение ражда фалшиви гласчета, които като адвокат на дявола, всячески интелектуализират и рационализират, оправдават употребата. Ама малко, ама само в случай, ама то всеки го прави, ама то ми е хубаво... Когато човек се научи да долавя и променя тези автоматични мисли в посока връзка с реалността и мотивация, може да подготви "терена" за по-сериозна промяна. Мотивацията за промяна идва, когато човек види, че всички "плюсове" от приема, всъщност са лъжа, докато очакваните трудности и негативи при постигането на свобода от веществото, са силно преувеличени и всъщност здравите усилия и издържане в дългосрочен план носят само позитиви. Научаваш се да виждаш, че това, че ти става по-хубаво с дрогата, е лъжа. Защото тя само замазва комплексите, от които всъщност бягаш. Само разрешаването им води до устойчиво ниво на балансирано спокойствие, решителност и щастие. Трудностите при загърбването на навика са наистина преувеличени. Да, оставаш насаме със себе си, с невисоката си самооценка, сега раздухана от незадоволяването на навика. При зависимостите е типично изкривяването "преувеличена изгода" - липсата на способността за отлагане и сублимиране нагона за удоволствие до духовна, дългосрочно емоционална и социална рентабилност. Обаче научаването на смиреното издържане на емоционалния дискомфорт с благодарност, на спокойно, но твърдо казване на "Не" на навика, поставя здрави граници на свободната ти воля. Според степента на злоупотребата мозъчните поражения се възстановяват скоро или по-късно, но се възстановяват - мозъкът е пластичен доживот! В подчертаното в черно изречение е ключът за справяне със зависимостта! 

 

Като цяло, желанието да се чувства човек добре, е нормално. Но, употребяващият дрога е като лигаво дете - иска удволствийцето си сега. Бебето иска цицка и реве, иска я на мига... Това е така наречената в психоанализата орална компонента, която неизменно присъства при зависимостите, какъвто и да е характерът на дрогаря. 

 

Въпросното желание за пълнота отвътре, за geting high, се постига, при това далеч по-удовлетворяващо и стабилно, с позитивни личностови промени, при преобразуване на въпросната емоционална нестабилност - чрез методите на психотерапията донякъде, но в дългосрочен план, чрез активен и дисциплиниран живот, култивиране на добродетели в молитва и медитативни практики, съзерцание. Чрез изброените, търпеливо и упорито преследвани посоки, с течение на времето не само се преобразуват негативните характерови програми и свързаните с тях негативни емоции. На мястото на страха, вината, тъгата, омразата, се настанява ведрост, обич, любознателност, висока мотивация и нараснал чувствително когнитивен капацитет! 

[Gabriela77777]

Здравейте!!! Пиша ви 2 години по-късно, горе-долу по същото време! Искам да разкажа как се разви моята история! Заминах на бригада, 2 години подред. До миналата година все още употребявах и продължавах да вървя надолу, но....се запознах със страхотно момче! Спортист е и е много против наркотиците! Заради него спрях! Той знае отчасти моята история, но едва ли човек, който не е употребявал може да осъзнае за какви мащаби и количества става въпрос! Както и да е! Щастлива съм, живеем заедно, купих си кола, имам пари от бригадата и всичко изглежда прекрасно!

Има няколко неща, които ме тревожат:

Понякога ме обвзема паника, ей така без причина,

Не съм толкова енергична (като вземах бях много активна),

Получавам нещо като леки халюцинации (много рядко, но ми се е случвало)-докато колата е спряла ми се струва, че се движи, стряскам и скачам на спирачката....

 

Въпросът ми е....Дали тези неща се дължат на спирането на наркотиците и ще отминат ли с времето?

 

ЛЮБОВТА ЩЕ СПАСИ СВЕТА!!! :*

 

Редактирано Януари 9, 2016 от Gabriela77777
правописна грешка

[Gabriela77777]

Здравейте!!! Пиша ви 2 години по-късно, горе-долу по същото време! Искам да разкажа как се разви моята история!( АКО СТЕ ЧЕЛИ ПРЕДИШНАТА МИ ТЕМА "ПРОБЛЕМ С ДРОГАТА" ) Заминах на бригада, 2 години подред. До миналата година все още употребявах и продължавах да вървя надолу, но....се запознах със страхотно момче! Спортист е и е много против наркотиците! Заради него спрях! Той знае отчасти моята история, но едва ли човек, който не е употребявал може да осъзнае за какви мащаби и количества става въпрос! Както и да е! Щастлива съм, живеем заедно, купих си кола, имам пари от бригадата и всичко изглежда прекрасно!

Но...

Преместих се при приятеля ми в друг град. Реших, че за да спра с глупостите, трябва да спра да се движа в такава компания. Трудно ми е като гледам хората, с които съм излизала преди как се забавляват (изглеждат щастливи) и все по-често се замислям дали не сбърках като спрях?! Все пак това беше моя начин на живот 10 години! Сега всичко е ново...тепърва си търся приятели, свиквам с обстановката...Постоянно сънувам, че се друсам и ме сърби носа! Опитвам се да устоя! Непрекъснато в главата ми се блъска въпросът : "Сбърках ли?" След като толкова време съм била една, а сега искам да се променя и ми е малко трудно да си избера каква искам да бъда,а времето си лети! Чувствам се отпаднала (преди като се друсах имах много енергия), не съм особено комуникативна (преди завързвах разговори без проблем), сексът не е толкова добър колкото преди....Дали тези неща се оправят с времето? И дали имам някакви умствени увреждания вследствие на толкова години безобразен начин на живот? Това ме тормози и не ми дава мира! Моля, ако може някой компентентен да отговори, ще съм ви благодарна!