inanimate Добавено Януари 5, 2016 Доклад Share Добавено Януари 5, 2016 Здравейте, обръщам се към вас за помощ тъй като наистина не знам какво повече бих могла да направя. Приятелят ми, с когото сме заедно от почти 4 години страда от депресия. До преди 1 година някакси успяваше да се справи със състоянието си и водехме сравнително нормален живот. Но от началото на 2015 той се превърна в почти напълно друг човек. Отказва да прави каквото и да е, затворен е, вече не поддържа почти никакви връзки с хора, които са били негови приятели от години, общуването ни се превърна във сцена от минно поле, където всяка погрешна дума води до натъжаване, затваряне, сълзи, като имам предвид дори разговор за това дали да идем да хапнем навън или вкъщи. Ние не живеем заедно, защото той твърди цитирам "че не става за такива неща, добре му е само когато е сам в планината и не говори много дълго с никой". Обичам го и не смятам, че депресията му е причина да го изоставя, само защото и аз разбира се съм много нещастна. Естествено няма никакво желание да правим секс, дори да спим заедно, тъй като ако някой спи до него много се изнервя. Това беше точно обратното до преди година. В същото време казва, че много ме обича, че аз съм неговата половинка и т.н, което премахна първоначалната идея, че просто има друг човек и за това се държи така. И така, опитвам се да го убедя да посети специалист, опитах с книги ("Да се чувстваш добре" е едната от тях, след мое проучване в интернет), но той дори отказва да ги прочете. Твърди че да посети лекар, би било против волята му тъй като не вярва, че някой би му помогнал. Обръщм се към вас, с молба да споделите мнение/препоръка за това как да го убедя да потърся помощ. Той е един от най-важните хора в живота ми, много млад, има страхотна добре платена работа, спортува усилено, единственото което според мен поражда това състояние е , че никога не се е разбирал със семейството си. Колкото и да чета статии, не мога разбира се да осъзная напълно как се чувства и понякога съм му сърдита и си казвам че не мога повече. Въпреки това без значение дали сме заедно или не, той трябва да може да се чувства нормално и да живее живота си пълноценно. Благодаря Ви предварително! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Януари 6, 2016 Доклад Share Добавено Януари 6, 2016 Когато човек отказва помощ, не може да му се окаже такава. При психолог, психотерапевт се ходи с готовност за работа и желание за преодоляване на проблема. Терапията е съвместна дейност от двама - терапевт и клиент. А доверието е от изключителна важност за благоприятното повлияване на състоянието. Ето защо без вяра и желание, не може да се постигне резултат. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Януари 7, 2016 Доклад Share Добавено Януари 7, 2016 (edited) Един човек отишъл да се подстриже и се разговорил с бръснаря. Понеже бил духовен човек и от дума на дума, заговорил за Бога, за законите на живота, многопластовостта на Битието, степените на съзнание и Живот... Бръснарят бил посредствен, с ниска духовна и емоционална интелигентност човек и грубо се присмял. Казал, че Бог няма. а духовността е празна работа. Човекът си замълчал, изчаквайки процедурата по подстригване да свърши, преглъщайки глупостта. Приключили, платил си и нашият човек се спрял на вратата: - Уважаеми, аз мисля, че бръснари няма! - казал той. - Е, как да няма, ето ме мене, ето и колегата Иван на другата улица... - отвърнал фризьорът. - Ами, ето, вижте този човек на улицата! Вижте косата му, вижте брадата му - явно не се е ресал и подстригвал никога. Тогава, къде са бръснарите? Явно ги няма. - Ааа, има ни, има ни, ние какво сме виновни, че някои вярват, че нямат нужда от нас? - опонирал майсторът на ножицата. - А Бог и Божественото имат ли нещо общо с това, че някои хора с липсваща духовна интелигентност решават, че нямат нужда от Божественото или че го няма?! .......... Представете си, че приятелят ви има тумор в белия дроб. Сладко, чудесно туморче, за което разбира случайно, от задължителен годишен преглед, организиран от фирмата му, на който е отишъл по задължение. Рентгенологът му е препоръчал биопсия и хистология, консултацуия с онколог. Приятелят ви обаче твърди, че тези специалисти, които са учили едно десетина годинки, за да станат онколози (а психотерапевтите учим около 15, повече от соматичните лекари) - твърди, че те нищо не разбират и няма как да му помогнат. Дали в твърдението му има резон? Ясно, че няма. Ясно, че робува на невротични механизми, вероятно подсилващи вече съществуващи характерови черти. В депресията има и едно усещане за "аз съм специален в състоянието си!" и дори получаване на удоволствие от тъгата и потиснатостта, тъй като мозъкът компенсаторно ръси ендорфини и енкефалини. Без значение какви са личните и конкретни при него причини, той отказва помощ... Както казва Диляна, за разлика от интервенциите при телесното лечение, при лечението на душата човек е нужно да участва силно мкотивирано, упорито, постъпателно, последователно, търпеливо, настойчиво, следвайки малки стъпки, водещи до големи резултати. Ако човекът е заведен при психотерапевт по силата единствено на външна мотивация, дали е готов да следва тези дълбоко подплътени с лично желание за работа по себе си стъпки?! Не, не е готов! Тогава? В някои редки случаи такова желание успява да се разгори с помощта на мотивационното интервю, водено от терапевта - но все пак на фона на известна готовност от страна на самия човек. Липсва ли тя, кауза пердута е. Да се върнем към аналогията с белодробното сладко туморче. Ако човек реши да не се занимава с него, вероятността не след дълго то да се разрасне, да некротизира околните тъкани, да метастазира и убие носителя си, е голяма. Познавал съм жени с метастази по цялото тяло в последен стадий на рак, който е започнал от едно безобидно туморче на гърдата, което е можело и с джобно ножче да се изреже отначало, ведно с промяната на мисленето и работата по причините, разбира се. Тези жени бяха привърженици на алтернативната медицина - чудесно, аз също съм. Тя обаче не отрича, а включва и надхвърля ортодоксалната медицина... Сега тези жени са на гости при свети Петър. Няма лошо, просто личен избор, а реална смърт няма. Както и приятелят ви прави избор, в който подлага и себе си и вас на жива смърт. Защото, сравнете го с човека, който познавате от преди година и вижте го сега! Дори и да реши да поработи върху себе си с помощта на психотерапия, с или без хапчета, той няма да бъде като преди, Ще бъде нещо повече - един по-мъдър, по-зрял и още по-щастлив и ценящ всеки миг от живота си като богатство човек! Когато ние, психотерапевтите чуем изказване от рода на "Никой не може да ми помогне!", знаем, че става дума за проекция на собствено вярване в това от една страна - вярване, което има общо единствено със субективната, изкривена реалност на неврозата. А от друга страна, с нежеланието за промяна, облечено в защитно недоверие, в извинително отричане на помощта. Става ни и леко тъжно, защото работим тази изключително изискваща и тежка работа поради това, че ни е призвание и повик от душите ни за помощ към братята ни. Защото вършим работата си от сърце и душа и наистина с всички сили, ум, сърдечност, воля и цялата си обич се стремим да помагаме максимално! Защото имаме ясната преценка, че ако бихме вложили времето и усилията, ума и способностите си в комуникацията в друга, по-доходна област, бихме били милионери. Но работим като лечители на души не поради никак не съответстващите на уменията, знанията и способностите ни доходи, а поради факта, че ни е призвание, а не просто професия! Аналогията между депресията и тумора е удачна и правеща преки връзки между базисни домейни и психодинамики при двете състояния. Съкратено и общо казано, ако туморът е рак на тялото, то депресията е един душевен тумор, който ако не се лекува, никак не се знае какво се случва. Възможна е спонтанна ремисия - понякога да. Но по-често състоянието е упорито и дори да се подобри само, рецидивира след време отново, ако не са преработени етиологичните фактори, а именно - дълбинното отношение към себе си, света, другите, себеоценката, базисните програми, които го причиняват и изкривяват реалността. Как да го мотивирате? Намерете в нета симптомите на депресията - дайте му да прочете и осъзнае, че я има. Нека прочете добри статии за лечението ѝ. Когато факторите за развитието ѝ са психогенни (по-честият вариант), най-често депресията е просто "опашката" на нерешавана тревожност. Намерете отзиви (на всички езици, които приятелят ви говори) от справили се с помощта на психотерапия хора. Нека осъзнае, че път има. Запознайте го с хора, които са минали по този път с помощта на психотерапия. Ако той упорито продължава да отказва помощ, аз бих казал, че в случая проблем имате вие, не приятелят ви. Редактирано Януари 7, 2016 от Орлин Баев Krasimira Gramatikova и Диляна Колева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
inanimate Добавено Януари 7, 2016 Автор Доклад Share Добавено Януари 7, 2016 Здравейте отново, мерси много за изчерпателните отговори! Честно казано съм изключително объркана как трябва да се постъпи и какви действия да предприема. Да, ако заболяването беше чисто физиологично, нещата биха били съвсем различни, но така, не знам. Опитвам се да се мотивирам аз самата себе си да не губя надежда че един ден нещата ще се оправят, но и това е доста трудна борба, която водя ежедневно. Много бих искала да помоля и някой, който се е сблъсквал с подобна ситуация със свой близък човек да сподели мнение и опит. Изчетох вече толкова много статии за това, но все още не мога да добия и най-бегла представа кой е правилният начин, как изобщо бих могла да му помогна, без да го карам да се затваря още повече. Благодаря ви отново от цялото си сърце! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Януари 7, 2016 Доклад Share Добавено Януари 7, 2016 Не сте психотерапевт, нито психиатър, няма как директно да сте му полезна, освен с обичта и съпричастността си, но само при положение, че прави активни опити за промяна. Можете да се опитате да го мотивирате да предприеме мерки по справяне, това е. Ако не желае обаче, проблемът става ваш, не негов. Вижте отстрани мисленето си. Вижте как сякаш искате едва ли не да поемете отговорност за неговата невротична безотговорност. Така ставате съзависима от неговата собствена зависимост от неразбирането и нежеланието му да си помогне. Поставяте се в самопотъпкваща, в автоагресивно пренебрегваща и мазохистично мачкаща себе си ситуация, в която си мислите, че е нужно да намерите сили как да търпите още и още. Ако приятелят ви не желае да работи по здравата си и стабилна, щастлива и устойчива психика и вие търпите това положение, съгласявайки се с него мазохистично, губите себе си и се превръщате във функция на неврозата му, ставате част от проблема, не от решението му, мислейки си, че това е добра жертва. Жертва е, но нездрава и невротична, както от ваша страна, така и обслужваща неврозата на приятеля ви! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
inanimate Добавено Януари 7, 2016 Автор Доклад Share Добавено Януари 7, 2016 Аз естествено разбирам, че не е здравословно за самата мен да поддържам дори някаква "илюзия" че има начин аз да му помогна. Просто е трудно човек да се "откаже". Да той ми е само приятел, но ако ми беше майка, баща, брат, нямаше как просто да си тръгна. Чувствам се отговорна и понякога се обвинявам, че аз не го правя щастлив, но осъзнавам, че това разбира се е абцолютно невярно. Ще се опитам да намеря статии или още книги за хора, справили се с помощта на психотерапевт и се надявам наистина това да има някакъв ефект върху желанието му да се лекува. Благодаря ви отново! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Януари 7, 2016 Доклад Share Добавено Януари 7, 2016 Това, че не сте психиатър или психотерапевт разбирате добре. Но, това че вътрешно поемате отговорност за нечия незряла беотговорност, леко ви убягва, рационализирайки такова мазохистично към себе си, а към другия манипулативно през грижа поведение като обич и грижа. Обич, но с "тесто" замесено със споменатите примеси. Ако такъв човек ви е роднина, както давате пример, поставянето на граници е вътрешно, като не позволявате да се чувствате виновна, а сте щастлива въпреки това. Защото можем да даваме истинско щастие и грижа, само ако ги имаме в себе си и към себе си! Ивета 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Яница 33 Добавено Февруари 7, 2016 Доклад Share Добавено Февруари 7, 2016 Здравейте , позволих си да пиша по темата тъй като моя проблем е сходен .Живея в Испания а моя по малък син живее в Германия с приятелката си която е прекрасно момиче .От миналия петък започна да говори неща които не са се случвали а той ги приема за истина , убеден е .По цял ден говори само за случки които никой от тях двамата не е преживял .Контактуваме с него по телефона и по нета но можем да направим много малко от далечното разстояние .Искам да отида при тях но не знам дали е добре защото той обвинява всички дори мен която съм му майка за нещата за които той си въобразява но в действителност не са се случвали ,даже на моменти става агресивен и започва да вика .За сега казва ,че няма нужда от лекарска помощ но аз си мисля ,че има такава нужда .Как се казва това заболяване , нямам представа и за пръв път в живота ме се сблъсквам с този проблем .Благодаря Ви ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Февруари 7, 2016 Доклад Share Добавено Февруари 7, 2016 Никой, без преглед не може да каже какво му е, но за лудост се говори тогава, когато човек има идеи и убеждения, които не отговарят на действителността и нищо не може да го убеди в обратното.Синът ви говори за неща, които не са се случили и вие не може да го убедите в обратното.Значи положението не е добро. Отидете при него и вижте с очите си за какво става дума. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Яница 33 Добавено Февруари 8, 2016 Доклад Share Добавено Февруари 8, 2016 Благодаря Ви за бързия отговор .Трябва да го види лекар ,ще е трудно защото той казва ,че ние всички роднини сме се наговорили да казваме ,че това не е истина , не знам какво стана изведнъж , всичко беше нормално .Преди 13 години на един футболен мач го удариха с камък в главата , тогава ходихме на скенер и на лекар и всичко беше на ред , възможно ли е след толкова години нещо да отпуши това състояние .Много искам да отида но проблема е ,че той става по агресивен когато говорим и сега даже не иска да говори с мен и затова изчаквам . Единствения човек който може да го склони да отиде на лекар ,това е неговата приятелка и ако сега отида мога да попреча , ще изчакам тази седмица и ако не стане ,ще отида .Той винаги е бил много енергичен от малък и много емоционален , нещата които си въобразява са не съществуващи неща свързани с неговата приятелка но в тях намесва и роднините , възможно ли е поради силната обич ( той я обича много ) това да е вид ревност но защо чак сега , те са заедно от пет години и всичко беше на ред .Благодаря Ви . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Февруари 8, 2016 Доклад Share Добавено Февруари 8, 2016 Не е от удар по главата и не е от силна обич. Трябва да бъде убеден и посети психиатър. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Яница 33 Добавено Февруари 8, 2016 Доклад Share Добавено Февруари 8, 2016 Благодаря Ви ! Ще отида , дано да успеем ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Яница 33 Добавено Февруари 8, 2016 Доклад Share Добавено Февруари 8, 2016 Здравейте доктор Първанов , заминавам в четвъртък искам съвет от Вас , как е по добре за хора в такова състояние , да им се казва директно ,че това което казва не е вярно или трябва да се съгласявам за да не го дразня .Не знам ,искам да е добре за него и съм объркана ,не знам как да постъпя . Благодаря Ви Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Февруари 9, 2016 Доклад Share Добавено Февруари 9, 2016 (edited) Отделете ден два за го изслушате.Не спорете с него иначе ще ви обвини в неразбиране и ще загубите доверието му.Едва след като го изслушате , може постепенно да започнете да му казвате истината и леко , но настоятелно убедите,че трябва да се срещне с психиатър. Редактирано Февруари 9, 2016 от д-р Тодор Първанов Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Яница 33 Добавено Февруари 21, 2016 Доклад Share Добавено Февруари 21, 2016 Доктор Първанов , днес се върнах от Германия и искам да споделя с Вас ,че нещата не са толкова зле колкото написах .За нещата преди знаех от неговата приятелка която ми пишеше и може би е била права ,но когато аз отидох той беше много спокоен , говореше нормално и нямаше разлика от момчето което беше преди .Да ,говореше неща които аз не знам да са се случвали но това са неща които са свързани с неговата приятелка , неща лични и неща които аз не мога да кажа дали са истина , това казва тя , не искам да си сривам главата в пясъка и като майка да казвам ,че няма проблем , но това което видях е ,че той не се е затворил в себе си ,ходи на работа , яде много и спи през нощта малко , към четири часа но той винаги е бил такъв .Ходихме да взимаме час за психиатър но там за три месеца напред няма часове и закона в Германия е такъв ,че пациента който ще се преглежда трябва сам да се обади за час , обажда се той на други лекари , но няма часове , работят психиатрите по три часа на ден с пациенти и после следващите три говорят с пациентите по телефона .Там личната лекарка те преглежда само ако имаш грип .Оставих го с обещанието ,че си вземе час и ще отиде на лекар .В разговор с приятелката му разбрах ,че нещата които разказва сега преди три месеца и е разказвал ,че ги е сънувал а пък на мен ми каза ,че когато това се е случило е бил напушен с трева , не знам и аз на кое да вярвам , хора на 30 години да пушат трева ,пък и това са неща от личния им живот и аз не мога да питам приятелката дали това е вярно .В общи линии Ви разказах как стоят нещата , дано да отиде на лекар и в България се оплакват от здравеопазването но поне можеш да отидеш да те прегледат а там уж всичко им на ред , няма часове , всички ли са психо в тази държава ? Благодаря Ви ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Март 1, 2016 Доклад Share Добавено Март 1, 2016 Когато обяснявах на един приятел германец, как в България, на този който посещава психотерапевт, гледат като на ,,психо,,, той, учуден ме попогледна и каза ,, Когато имаш проблем и потърсиш помощ, това е израз на зрялост.От моята фамилия, всички са посещавали време психолог.Само аз не съм ходил, но ако имам проблем ще отида.,, Здрав разум, нищо повече. Лина Коцева и Ивета 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
k.a. Добавено Юли 30, 2016 Доклад Share Добавено Юли 30, 2016 Здравейте! Не искам да отварям нова тема, защото считам, че случат ми се доближава до описания по-горе. Тук съм, за да получа съвет, който да предам на мой приятел. Аз не мога да й помогна, тя не може да се справи сама, но по-важното е, че най-сетне, след месеци празни приказки, стигнахме до действия. И това, което в момента стои пред нас е въпросът към какъв специалист да се обърнем, след като антидепресантите на психиатъра задълбочиха проблема, а не го решиха. Накратко - тя е младо момиче, студентка в София (вече 5-ти курс). Винаги е била по-затворена, но не антисоциална. Напротив. Не започва разговор първа с непознат, но е изключително отзивчива и добронамерена към хората. Запознахме се чрез друга колежка. С времето разбрах, че е от хората, които раздават от себе си и никога не очакват нищо в замяна. Не злослови, не злобее, а просто обръща всичко на майтап. И така шегите и смеха са нейното най-добро прикритие. Раздразнението, стеснителността и притесненията си крие зад насмешките над околния свят. Идва от малко градче, където никога не се е вписвала сред околните. И в университета сякаш това не й пречеше. Допреди около година, когато всички натрупани негативни емоции си казаха думите. И без това голямото й притеснение по време на изпити се превърна в панически страх. Не може да събере мислите си, изпада в безпомощност, че не може да се справи с обема информация и е убедена,че ще се провали. Престана да се храни редовно, отслабна видимо, погледа й стана празен, не се заглеждаше дори в телевизора... и реши, че София я задушава. Последната половин година я прекара почти изцяло в родния си край. Започна терапия с най-леките антидепресанти, от които каза, че усеща само страничните ефекти, но не и подобрения и реши да ги спре. Покрай изпитите имаше леко подобрение, за момент се все в ръце... От месец насам просто съществува. Всички планове за подобряване на ежедневието й просто не се случват. Вътрешно не може да намери решението - ту иска да предприеме действия, ту се отказва от всичко, ту е убедена, че ще се справи сама. Разговорът с нея е кръговрат - мисъл, отрицание на мисълта, отрицание на отрицанието и т.н. Днес търсим специалист заедно (макар и от разстояние). Затова Ви моля, дайте съвет към кого да се обърнем. Благодаря предварително! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юли 30, 2016 Доклад Share Добавено Юли 30, 2016 Taka описан проблема не е психиатричен, а психологичен. Специалиста който трябва да потърсите в случая е психотерапевт. Успех! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
k.a. Добавено Юли 31, 2016 Доклад Share Добавено Юли 31, 2016 Благодаря Ви да бързата реакция! Може ли да ни насочите към конкретен психотерапевт в София, тъй като няма откъде да почерпим информация в областта, освен чрез Интернет? Отново благодаря! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 4, 2016 Доклад Share Добавено Август 4, 2016 Георги Балджиев, Стефан Греков, Александра Заркова, Богомила Годинова - добри колеги от София са! Успехи! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.