376. Сторете да насядат - Неделна Беседа, 10 ноември, 1929 г.

[Донка]

Молитвена програма за начало:

Добрата молитва

Махар Бену Аба

 Формула: Господи, дай благословение и на моите братя, както даваш и на мен. Аз ще Те слушам, както ме учиш. Ще прилагам Любовта, според както е Твоята Воля.

Беседа: Сторете да насядат - Беседа от Учителя, държана на 10 ноември, 1929 г. София. – Изгрев.

Молитвена програма за край: 

Песен Блага дума

Господнята молитва

Формула: Мир! Мирът носи Божията радост. 

 

 

Сега ще ви дам две от тия правила, които разумно трябва да прилагате. Първо правило: щом направи някаква погрешка, човек веднага трябва да я изправи. Който прави погрешки и ги изправя, той е прилежен ученик. Той има търпение десет пъти да решава и да изтрива задачата си, докато най-после я реши правилно.

Второ правило: човек никога не трябва да отлага изправянето на погрешките си. Който не изправя погрешките си и ги отлага, той е ленив ученик. Изправяш ли погрешките си, от тебе човек може да излезе. Не изправяш ли погрешките си, от тебе нищо няма да излезе. 

Сторете да насядат

[Рассвет]

 

Благодаря за беседата!

"Съвременните хора се занимават с неща, които нямат дълбок вътрешен смисъл. Тия неща имат временен характер. За човека е полезно само онова, което може да го освободи. Истинското знание води човека към освобождаване. Няма ли това знание, човек не може да се освободи. Следователно, всяко знание, всяка мисъл всяко чувство, които подтикват човека към Бога са на мястото си. От това гледище, ако и сиромашията, и богатството подтикват човека към Бога, те са на мястото си. Не го ли подтикват към Бога, те не са на мястото си. Като знае това, човек трябва да прави избор, да различава своите мисли, чувства и състояния. Той трябва да различава съществените неща от несъществените.

…

Изучавайте законите на любовта, за да не губите плодовете й. Каква друга наука можете да търсите? Каква по-велика наука можете да търсите от тази, която ви дава методи, как да запазите чувствата на своя приятел, който е готов на всякакви жертви за вас? Да изгубиш любовта на този свой приятел, това значи, да изгубиш най-красивото нещо в света. Да изгубиш своя красив, свещен трепет за живота, това значи, да изгубиш своето съдържание, да станеш мъртъв човек. Да изгубиш своя светъл ум, който те ориентира, с който проправяш пътя си в тъмните нощи на своя живот, това значи, да изгубиш половината си богатство. С този ум човек може да разрешава и най-трудните задачи в своя живот. Изгуби ли своята светла мисъл, своето разумно сърце, човек остава затворен в грубата материя на своето тяло, в тежки окови и букаи.

...

Човек не седи нито в богатството, нито в знанието, нито в силата. През каквито изпитания и да минава, човек трябва да запази своя вътрешен мир.

Осъдили едного на обесване, но по някакво щастливо съчетание, той бил помилван и свален от въжето. След това той разправял своята опитност. Когато закачили въжето на врата му и го дръпнали, той усетил нещо страшно: като че цялата вселена се разрушава. Никога той не е изпитвал такова страдание. Това състояние продължило няколко секунди. След това в душата му настанал необикновен мир, и той казал: Да става, каквото ще. Нека всичко в мене да се разруши. Аз съм готов да понеса и най-големите страдания. – Защо бил готов на всичко? – Защото почувствувал, че зад това, което се руши, има нещо, което не може да се разруши. Само човешкото се разрушава, но не и Божественото. Както зад черупката на яйцето има нещо, което не се разрушава, така и Божественото седи зад човешкото и не се разрушава. Никаква сила в света не е в състояние да разруши Божественото. То представя велик, неразрушим свят. Като свалили осъдения от въжето, той разбрал смисъла на живота.

Следователно, за да разбере човек смисъла на живота, всичко в него трябва да се разруши. Докато не изпита в себе си това голямо разрушение, както и големите противоречия в живота, човек не може да разбере неговия дълбок, вътрешен смисъл."

Сторете да насядат

[Донка]

Мнозина се хвалят, че не правят погрешки. – Щом не правят погрешки, те са умрели хора. Умрелите хора правят ли дългове? Обаче, за предпочитане е човек да е жив, да прави дългове, но да ги изплаща. Значи, който няма дългове, той е умрял човек. Добре е човек да живее съзнателно, разумно, да не прави никакви дългове. Но докато дойде до това положение, той ще прави дългове и ще ги изплаща.

 Като се намери в безизходно положение, човек казва: Каквото е било на младини, това ще бъде и на старини. Това е най-лошото положение, в което човек може да изпадне. Той не прави вече погрешки, но и старите не изправял. Когато човек прави погрешки и ги изправя, той е прилежен ученик. Когато прави погрешки и не ги изправя, той е ленив ученик. Обаче, който нито прави погрешки, нито ги изправя, той е по-долу и от двамата.

Сторете да насядат