Проблеми с нарцистично дете

[Dakota]

Здравейте!Синът ми е на 11 години.Проявява силно изразен егоизъм,безразличие към останалите,ревност,озлобява се лесно...Не успява да си намери приятели.Това е така,защото изисква постоянно внимание и се натрапва,без да се интересува от това как се чувстват другите.Винаги смята,че той е правия,а останалите са виновни.Не умее да общува,да изслушва,по скоро "чува"само себе си.Обича да получава внимание и признание,въпреки,че не се старае да го заслужи,по скоро го изисква.Беше започнал да лъже,само и само да изглежда интересен и неповторим в очите на хората.(разбира се на непознатите)От малък ги проявява тези черти в поведението,но с времето това се задълбочава.Отделя се някак...,чувства се неразбран и недооценен,смята че всички го мразят.Говорили сме много по тези въпроси.За хитруването и лъжите,много пъти съм му обяснявала,че това ще му спечели само временно компания,но истинските приятели,се печелят тогава когато на един човек ,може да му се има доверие.Затова не трябва да се лъже,защото след лъжите винаги има лоши последствия за лъжещия.

Споделял ми е ,че се опитва да промени това  в себе си,но му е много трудно.Разказвали сме си притчата за двата вълка и как расте този когото храним в себе си.Говорили сме за добрите мисли,които ни помагат да бъдем по-добри и по-здрави.За състраданието и приятелството,за изборите които правим и последствията от тях...

Навсякъде,където чета по тези въпроси,се говори за нуждата от психотерапия,но в града в който живеем(Силистра)не успях да намеря подходящ терапевт.Въпросът ми е,как да помогна на детето си в семейната среда и като личен приятел,за да преодолее това състояние?

[Диляна Колева]

Здравейте, четох поста няколко пъти и не успях да прочета нищо красиво и позитивно в описанието на детето ви. А тежката истина е, че децата ни приемат образа, който ние - родителите им придаваме. Ако с детето си разглеждате основно неговите негативи, говорите му постоянно и за последствия и го фиксирате в това, колко лошо постъпва, то няма как да развие нещо различно. 

Работя с много родители, водя групи за родители, обучителни, развиващи умението за позитивното мотивиране във възпитателния процес и как да разпознават критиката, с която често съвсем несъзнателно прикачват етикети , в който детето вярва и носи цял живот като част от личната си характеристика.

Детето ви няма нищо общо с нарцисизма, тъй като това определение се отнася за групата на личностните разстройства, с които човек, който не е обучаван психотерапевтично или психиатрично няма как нито да разпознае, нито да работи подходящо.

Поведението, от това което описвате, показва силна нужда от обич и внимание, детето има нужда да бъде забелязано позитивно, похвалено, но не знае как или модела, който е възприел не е ефективен.

С това съвсем не казвам, че не му давате внимание и обич, но в 80% от родителските взаимоотношения има грубо разминаване между това, което детето разбира като любов и внимание и това, което родителя си мисли, че показва с поведението си. 

Всяко дете, което започва да лъже, показва, че се страхува, преди всичко това е страхът от отхвърлянето, неодобрението и неприемането.  Т.е. това поведение е индикация, че то се страхува, колкото и самоуверено да изглежда, това е маска.

Когато му обяснявате, колко е лоша лъжата и как с това хората ще го отхвърлят още повече, само подсилвате неговия страх, като отнемате и единствения начин, по който е решил да се справи с отхвърлянето, пък бил той и неефективен. Т.е. с тези разговори не му давате алтернатива, а му отнемате единственото, което е видял като вариант. 

Не приемайте поста ми като критика, в никакъв случай не е такъв, разбирам притесненията ви и знам, колко е трудно да повлияете без да имате инструментариума за това. Но изписвайки всичко по - горе искам да ви насоча да потърсите подходящи родителски групи или консултации, за да знаете как да въздействате позитивно за промяната. Детето е на 11 год, което означава, че влиза във възрастта, в която тези страхове ще се преекспонират и неговото лично израстване ще стане още по - трудно.

 

 

[д-р Тодор Първанов]

Диди ми е взела думите от устата. Не мога да добавя нищо, освен да се вслушате в съвета и, и промените вашето и на  съпруга си отношение, както към него, така и един към друг./ обикновено, такова поведение се наблюдава, когато бащата и майката не са екип/ 

ПП това не можете да направите сами, потърсете помощ от вън

Редактирано Декември 30, 2015 от д-р Тодор Първанов

[Dakota]

Благодаря за съветите!Възможно е действително да имаме разминаване в разбирането за това,какво е достатъчно внимание.За детето ми винаги е било недостатъчно и това ме е карало да изпитвам постоянна вина,че не се справям добре и че не съм добър родител.Но така протече животът ни,че аз съм човека,който основно изнася тежестта на семейството.Отглеждах сама двете си момчета и тъй като съм живяла доста суров живот,поради безкрайната ми работа по оцеляването ни,явно не съм успяла да дам достатъчно...А колкото,до синът ми,той действително има много добри черти и спечелени битки,добро дете е и има много заложби,но в случая се опитах да представя по конкретно проблемите ,които ме безпокоят без да разводнявам темата.

[д-р Тодор Първанов]

Намерете му баща-трябва му мъж, когото да следва. Това е типично поведение за дете чиито баща отсъства и може да бъде компенсирано само от мъж.Може да е дядо, брат ви или ваш приятел.Намерете му го.

[Орлин Баев]

Колеги, благодаря ви, че споделяме това пространство - за мен е радост. Вдъхновявате ме! 

Дакота, наистина мненията на Диляна и д-р Първанов са изключително важни. Първо, любовта, както казва Диляна. Второ, бащата - защото на бащата се пада честта да постави здравите граници, да бъде строг. Няма противоречие между двете. Безусловна любов към личността на детето, докато за поведението се поставят здрави граници. Не може сама жена да направи това. Вярно е, че в съвременната западна (западнала) цивилизация, поради деградацията на ценностите масово се ширят самотните майки. Това обаче пряко повлиява сформирането на детските индивидуалности... Законите на живота са неотменни - мъж и жена, плюс и минус, любов и граници са нужни. 

С уважение, Орлин