Панически атаки ли са това.

[independent1]

Привет, от доста време се каня да се поинтересувам по-подробно за проблема си и ето, че попаднах в този форум.

На 33 години съм.

На кратко, често ми се случва да получавам рязко притеснение в определени моменти. То се състои в рязко повишаване на телесната температура, избива ме пот по лицето за секунди, което ме притеснява още повече, защото е външно и няма как да го скрия, това пък от своя страна ме кара да правя некоординирани движения, защото почвам да се притеснявам и да се чудя как да избягам от ситуацията. Мисля, че ми личи и в погледа но проблема е, че наистина незнам как да предотвратя това.

Например, седя си на бюрото, работя си и изведнъж идва шефката от страни на мен и започва нещо да ми обяснява, но съвсем нормално, това седене до мен, незнам защо но ме кара да получавам горните симптоми. От там следва рязко мое ставане и тръгванена някъде(обикновенно до тоалетна) за да мога да прикрия изпотеното си лице. Само разбирате колко съм странен, идва шефа да си кажем 2 думи и аз изчезвам:)))

Друг пример, разхождам се из магазин  и виждам познат или приятел. Естествено следва започването на един съвсем нормален приятелски разговор....да, ама не! На мен пак за секунди ми става топло и измислям някво тъпо оправдание от рода "човек много бързма, тръгвам и ще се обадя" при положение, че преди това съм се шматкал с 10 крачки в минута.

Проблема, е че не винаги има къде да отида за 3-4 минути, че да ми мине. Например на гости съм някъде и в момента, в който седна намасата почва периодически да ми става горещо. Това ПА ли е или имам някакъв друг проблем?

[Диляна Колева]

Това е естествената реакция на тялото при подаден сигнал ОПАСТНОСТ.

При теб явно е проблем общуването с определени хора или при определени ситуации. Всеки път, когато си в ситуация, разпозната от съзнанието ти като опасна, се активира симптоматиката, която описваш. Дали е класическата ПА или не, това няма особено значение. При ПА, често хората нямат конкретен източник на опасност или каквато и да е ситуация, което прави проявата им още по - страшна за самите тях. При теб има ясни сигнали и конкретни ситуации, което прави самото преживяване не толкова "ужасяващо".

Контактите по някаква причина са станали източник на неприятни преживявания и това сега се отразява с тревожно състояние. Когато разбереш, кое и как е довело до тази тревожност, можеш да се сбогуваш и с тези кризи.

[independent1]

Възможно ли е да е от прекомерна употреба на алкохол. В общи линии пия някакъв алкохл всяка вечер.

Понякога 2-3 бири, понякога бутилка червено вино, понякога когато съм на вън и доста повече?

Не помня когаза първи път съм получил подобна атака, но е поне от 4 години.

[Диляна Колева]

Често алкохолът се ползва, като средство за спадане на напрежението. По тази причина мисля, че употребата на алкохол при теб е по- скоро следствие от състоянието, а не причина. 

Редактирано Декември 30, 2015 от Диляна Колева

[pompom20]

Здравейте ! И аз имам подобен проблем- паника при срещи с определени хора, най-често когато съм център на внимание. Получавам ПА например при разговор с шефа си на работа, интервю за работа, преглед при лекар и т.н. Понякога се случва и когато съм с приятели и трябва да разкажа как е минало някое пътуване или друго събитие.

Най-много ме притеснява треперенето на ръцете. От там се дойде и страха от самия страх- всеки път мисля за това дали ще се разтреперя и как ще хвана химикал например,и ще треперя като листо. Страх ме е хората да не видят, че съм слаба,притеснена,неуверена. Опитвам да дишам дълбоко, да пия много вода. Но в повечето случаи не помага. Пък и не мога да отида на интервю за работа и да кажа "чакайте да подишам 5 минути".

Всеки път, когато получа паник атака и притеснителният момент приключи си казвам- Е какво толкова, не беше страшно, другия път няма да се повтори. Но за съжаление се повтаря всеки път. И не разбирам защо, след като знам, че страшно няма.

Четох много по темата и разбирам, че трябва да приемем и обикнем това състояние. Но как да го "обичам" след като толкова много ми пречи ?

 

Редактирано Януари 4, 2016 от pompom20

[Орлин Баев]

Това са ситуативни тревожни атаки (а не пароксизмални п.а.), на фона на известна социална тревожност от авторитети. Когато мога, ще пиша повече.

[independent1]

Pompom20, мисля, че имаме един и същ проблем. Ще се радвам да споделиш как се бориш с тези състояния. В общи линии изпитваме тези атаки в сходни ситуации и със сходни симптоми. Разликата е, че при мен треперене има по-рядко, а по често жега и пот по челото, което прави ходенето на интервю за работа още по кофти, защото ти ако можеш да си скриеш ръцете, то аз главата няма къде да я скрия.

 

Г-н Баев, ще съм много благодарен да напишете повече по въпроса за "ситуативните тревожни атаки" и какво да предприема за да се справя с тях, ако изобщо е възможно това.

Мога ли да се справя сам?

Хапчета?

Психотерапия?

[pompom20]

Independant1, и аз не знам как да се боря с тези състояния, за това търся отговори в този форум. Общо взето единствения ми начин да се справя е просто да преживея ситуацията. Да си кажа отивам, пък каквото ще да става. Само че, от страх да не изпитам вече споменатите усещания, винаги отлагам до последно и правя нещо само когато вече няма накъде. Може би проблемът е в това непрекъснато отлагане.

Другото,което напоследък осъзнавам е,че цял живот съм правила това което се е очаквало от мен, а не това което истински съм искала. Но вече ми омръзна и не искам да продължавам така. Направих първата крачка, като напуснах старата си работа, която не ми харесваше (костваше ми дни наред треперене и нерви да кажа на шефа,че напускам). Сега обаче идват новите страхове, как ще си намеря нова, като не мога да се осмеля да отида на интервю ;D

И аз ще се радвам да науча повече за ситуативните тревожни атаки и тревожността от авторитети.

[Орлин Баев]

" единствения ми начин да се справя е просто да преживея ситуацията. Да си кажа отивам, пък каквото ще да става. Само че, от страх да не изпитам вече споменатите усещания, винаги отлагам до последно и правя нещо само когато вече няма накъде. Може би проблемът е в това непрекъснато отлаган"

Това е един много естествен и резултатен начин, когато се преодолее отлагането и на негово място присъства силна мотивация. Имайки тази мотивация, сама умишлено и ежедневно намирате начини да предизвиквате страха си от излагане и унижение пред авторитет - чрез системно говорене пред хора, спор, дебат, участие в колкото се може повече групи за реторика, пси група за социална тревожност, индивидуална психотерапия, предизвикване на чуждата словесна атака, издържането, свикването с това, че другият може да има свое мнение, а вие ваше. Мнение, което отстоявате все по-спокойно и себезаявяващо се. Това е поведенческа работа, която в психотерапията се нарича "излагане на страхови стимули с превенция на отговор". Обичайният ви "отговор"/реакция е бягството, което съзнателно променяте в себепредизвикване, посрещайки интензивно и ежедневно страховете си, учейки се на себезаявяване. Така постепенно претръпвате на страха си, десензитизирате го. Помощни тук са поведенческите експерименти: първо по излагане пред хората и второ, по себезаявяване (преплитат се). Излагането - могат да са най-различни. С терапевта ви правите дизайни на такива и всекидневно ги правите в живота си. Менталната работа, която силно спомага процеса, е следната: работа с изкривяванията в автоматизираните мисли и базисни вярвания (когнитивно реструктуриране); асертивните утвърждения, ползвани не в наивен позитивизъм стил Луиз Хей, а като част от цялостен терапевтичен процес; веднъж дневно самостоятелна работа с автохипноза (йога нидра, нлп), фокусирана в социална самоувереност. Когато така в живота си се себезаявявате все повече, преодолявате зависимостта си от авторитетното мнение, пораствате, променяте автоагресивното програмиране, което сте получила в ранните си години. Асертивно себеотстоявайки се, провокирате собствените си страхове, че ако не се потиснете и съобразите с 'важния" друг, той ще ви изостави и отхвърли. Тогава ви се налага сама да се доверите на себе си, да прегърнете страховете си, да си вярвате и разчитате. Във вас заживява все по-висока самкооценка! 

На по-високо ниво работата е по майсторско, магнетично, чаровно и харизматично общуване, чрез умения за синхрон и водене, вербално и цялостно отразяване в комуникацията, преодоляване на съпротивите на опонента чрез майсторско "танцуване" с тях, даване и приеманена комплименти, спокойно даване и приемане на отказ... Тъй като все повече обичате себе си, все повече сте способна на автентична емпатия и към другия.

Редактирано Януари 5, 2016 от Орлин Баев

[Орлин Баев]

В какъв социален сетинг. къде човек със социална тревожност може да работи активно по преработката на страховете си в самоувереност?

Естествено поведенческо себепредизвивкане в социална комуникация:

- Лична психотерапия - води се от психотерапевт, опитен в работата си.

- Група за тревожни разстройства - това и другите три случвания по-долу е добре да се водят от психотерапевта, при когото ходите на лична терапия. Ако той не провежда такива, е добре да ви препоръча колега, на когото може да се доверите. Такъв, който споделя методологичните и принципни виждания за цялостния терапевтичен процес, за да няма объркване и излишни, отклоняващи противоречия.

- Група за социална тревожност

- Група за социални умения

- Периодични тематични уъркшопи - дву, три, пет и повече дневни - уъркшопите са изключително наситено и силно преживяване. За тях сте готова след вече премината известна лична и групова работа. 

- Група за реторика и дебат - има такива примерно към студентски съвет на университетите. Безплатни и отворени са за всички желаещи. 

- Toast masters group - международна общност за трениране на презентации, в която събирането е два пъти месечно, на английски. 

- Група за майсторско, харизматично и магнетично общуване

- Група за актьорски умения - защото целият живот може да бъде видян като една обучителна игра за духа ни. Игра, в която присъстваме, за да съберем зърната на опита в сърдечната си чаша.

- Йога на смеха - смехът е изключително лечебен, а изкуството да се вземаш на несериозно и шегуваш със себе си, есенциално. Тогава егото става все по-смирено леко, а духът ни все по-силен и автентичен. 

- Преминаване на НЛП тренинг -  практическо и майсторско ниво

.......

Още: групи за танци, йога, спорт, тай чи, школи за развиване на дадени умения и годности (езици, професионални умения и т.н.), в които се получават добри приятелски кръгове, комуникативна среда. 

Горните групи ви подготвят за себезаявяващо себепредизвивкане, премахващо поведението на избягване и отлагане в ежедневието: в работата, у дома, в приятелски кръг, във формална и неформална комуникация, навсякъде! 

 

Редактирано Януари 5, 2016 от Орлин Баев

[Орлин Баев]

 Поведенчески експерименти, целящи предизвивкане на страха ви от авторитети, от "какво ще кажат хората", провокиращи мазохистичното себепотъпкващо поведение на замълчаване и "преглъщане", страховете от унижение, изоставяне и отхвърляне и преобразуването им. Тази поведенческа работа се подпомага от практиката на когнитивно реструктуриране, ежедневната автохипноза и т.н., които ще спомена по-долу. 

Някои примерни поведенчески експерименти, целящи експлицирането и преодоляването на социалната тревожност (може да са стотици):

- Вървите с телефона по оживена улица или пък сте в оживено място (автобус, мол и т.н.) и на много висок глас, почти викайки и кикотейки се силно, говорите, все едно водите разговор с приятелка за интимния живот на някоя/ го или на друга поп фолк (простовата) тема...  

- Ходите по оживена улица на голям град, като влизате в ролята на човек, преминал инсулт, със скована едната страна на тялото, с увиснала една ръка и влачене на крака, с изкривена лицева мимика. Важното е да знаете, че този или друг поведенчески експеримент правите не за да се подигравате на някого, а с искрено смирената цел да приемете с обич страховете си, което ги стапя.

- Ходите по оживена улица със странна походка - вариации и степен на странност има много.

- На улицата сте, с омачкани дрехи и разрошена коса, с бутилка от твърд алкохол, в която сте наляла вода. Ходите като пияна, със съответния поглед, език на тялото, хълцане, мрънкане под носа и поведение, като от време на време отпивате от бутилката...

- Обличате много стари, замацани, скъсани, дрипави и мръсни, желателно и "ухаещи" дрехи - с тях пътувате в автобуса, ходите по улицата. Косата е съответна - рошава, мазна и сплъстена (малко олио върши работа). Лицето си можете да намажете леко с въглен, за да дава вид на мръсно... Езикът на тялото: или тревожно нервен, с резки странни движения и лудо блуждаещ поглед, или депресивно потиснат, с празен поглед... 

- С горните дрехи, вървите по улицата и тихичко си говорите сама... 

- В голям хранителен магазин - след като сте напълнила голяма количка с продукти, на касата се оказва, че сте си забравила парите. Зад вас чака голяма опашка (тоест, правите го в пик час). Просто оставяте количката и си тръгвате, понасяйки релаксирано дишайки погледите и подмятанията на персонала и хората (а най-често няма такива, освен в страховете ви, викащи в главата ви, че не покривате изискванията на важния авторитет на Мими продавачката :), върху която негативно пренасяте образа на някой от възпитателите от ранните си години)... 

- В магазина или в мола - сякаш ви става лошо, хващате се показно и с високи въздишки за нещо и се свличате на земята, като играете почти загуба на съзнание. След като за минутка се подвижите леко и хаотично, имитирайки вегетативни, неволеви движения или пък почти не мърдате застинала, ставате поглаждайки лицето си, благодарите на хората, дошли да ви заливат с вода и да се обаждат на 112, отказвате обаждането, като казвате, че вече сте добре и че просто ви е паднало кръвното, ставате и си тръгвате... 

- В малък квартален магазин (където не ви познават, разбира се), влизате и си поръчвате нещо дребно, като: фъфлите много силно; заеквате силно, със съответните лицеви тикове и мигане; гледате като идиот, с празен поглед и зяпнала уста и така застивате пред продавачката - като ви попита какво искате, продължавайки да гледате празно, с отпуснато лице, поръчвате почти неразбираемо нещо дребо (вафла, кафе, чай...), вземате нещото и с походка на идиот си тръгвате. На следващия ден, при същата продавачка, повтаряте, на по-следващия също и т.н. В даден магазин правите едно от тези поведения, в другия друго, като повтаряте действието почти ежедневно. 

- На касата в голям магазин/ на гишето в държавно учреждение/ в ресторанта и т.н., правите лют скандал на продавачката/ служителката/ сервитьора за нещо дребно, за което сте се "хванала". В магазина може да е изтеклия срок на годност на дадена стока, липсата на насочващи и информиращи ви продавачи, вулгарните разговори на продавачите, които стоят на групички и си говорят, вместо да ви помагат да пазарите... В държавното учреждение, за качеството на услугата или на обслужването, за тромавостта на системата, за заяждането и незаинтересованото препращане от гише на гише и т.н. Пред сервитьора - можете специално да си носите косъм или мъртва муха(не от вашата коса), които да сложите в супата или салатата... Важно: не правим тези опити, за да вгорчаваме живота на народа наоколо ни, а за да се осмелим да преобразуваме автоагресията в насочено навън себезаявяване. В исвестна степен с тези опити го пресилваме, за да може махалото на самоуважението ни не след дълго да намери златната си среда! 

- В социална среда, слушате на телефона си (на слушалки) силно музика. Ако някой все пак ви направи забележка, намалете звука... Най-често обаче българската психика не го прави. Не го правите, за да тормозите народа наоколо си, а за да предизвикате страха си от "какво ще кажат хората", от негативна оценка и отхвърляне.

- На улицата, облечена в нормални, но не кой знае какви дрехи, когато видите служителки от "Чистота", влезте в енергията/ ролята на отчаяна и потисната, отидете при служителките от "Чистота" и давайки вид на съвсем искрена, ги попитайте какво трябва да направите, за да започнете работа на такава длъжност. Важно: не влагаме в това каквито и да е елементи на пренебрежение, а работим по страха си от провал, социална слабост, отхвърляне, "не ставам", унижение и излагане.

- В ресторанта - на висок глас се провиквате, за да извикате сервитьорката.

- В ресторанта (в по-добър такъв) - изисквате съчетаване на ястия, декорация, гарнитура или начин на приготвяне, които не присъстват в менюто, но са изпълними. Ако сервитьора откаже, викате управителя. 

- В ресторанта - след като се нахраните, поръчвате на сервитьора да покани готвача, приготвял ястията на масата ви, за да му благодарите лично,. Правите го, с поглед в очите на готвача,  с усмивка и добри думи на благодарност, но през призмата на достойна самоувереност!

- В ресторанта, когато яденето наистина е студено или сухо или недопечено или препечено, ако приборите са мръсни или чашата ви мирише поради нескопосано миене, правите забележка: връщате яденето, искате нови прибори/ чаша... 

- Влизате в магазин за чанти/ часовници, кожени палта и сякаш сте паднала от Марс, сядате някъде и питате - какви пици сервирате тук? Когато любезно ви отговорят, че това не е пицария, спокойно ставате и си излизате.

- В магазин за чанти, палта, обувки (не от най-евтините) и пр., в продължение на поне половин час "въртите" продавачите около себе си - карате ги да ви подадат ето това палто отгоре, да ви обяснят за кожата и производството му, питате за мнение и т.н. Като приключите, благодарите и си тръгвате без да си купите нищо. 

- На улицата (лятото) - лягате на някоя пейка по гръб и зяпате облаците за известно време.

- Ходите боса по улицата (лятото)

- С гореописаните прокъсани и мръсни дрехи, сядате на оживено място и: се люшкате напред назад като ментално предизвикана; сядате и протягате напред ръка с отчаян поглед, за да ви хвърлят стотинки;  Заставате до кофа за боклук, навеждате се над нея и имитирате ровене и търсене на храна и др.; 

- Добре облечена, в голям град, където не ви познават, спирате хора и ги питате културно, с език на тялото, физиономия и глас, предизвикващи съчувствие: "Извинете, от Нова Загора съм, но така се случи, че един лев не ми достига, за да си купя билет за автобуса. Бихте ли ми услужили, моля ви?!" - Важно: този и горните опити правим не за да се тренираме за просяци или да се подиграваме на някого, а за да предизвикаме и преработим до смела самоуверена самостойност страховете си от провал, от хорското мнение, от отхвърляне и неудача, от слабост и безпомощност... 

- В социалните мрежи (фейсбук, туитър и т.н.) умишлено пишете с правописни грешки; давате неадекватни и глупави отговори и коментари (моля, ако го правите на стената ми, кажете ми в л.с. ). Слагате си профилна снимка и си правите цяла фотосесия, в която изглеждате не особено добре - снимана под неподходящ ъгъл, светлина и пр. Държите ги известно време и след това ги махате... 

- С камерата на компютъра или с друга камера (може и на телефона), се снимайте как говорите по дадени теми. Сложете записите в интернет - гледайте се, слушайте се. Така първо, свиквате със собственото си присъствие, глас, визия. Второ, получавате обратна връзка за тях и съответно можете да ги коригирате за в бъдеще. Трето, излагате се в публичното пространство (не непременно в негативен смисъл, а по-скоро в позитивен, себезаявяващо) и така се учите да присъствате смело в този социален свят. Четвърто, учите се на вербална проява на мотивираното си социално присъствие и висока себеоценка.

Тези психосоциални и поведенчески експерименти могат да бъдат много и най-различни. Горните са само примерни. С психотерапевта си правите конкретизирани за вас дизайни на такива. Степенувате опитите по степен на интензивност на въздействие върху ви и започвате да ги изпълнявате от тези, които ви провокират най-слабо, като постепенно преминавате към по-силните за вас. Правите ги повторяемо и редовно, в социална среда, където не ви познават, най-добре в голям град. Ако някой все пак ви разпознае, кажете че сте се записала в курс по актьорско майсторство и това, което правите, ви е домашна работа, което не е далеч от истината, тъй като животът може да бъде видян като сцена... Или съставете собствена убедителна версия.  Както писах и по-горе, правим тези опити не за да се подиграваме някому, нито за да се учим да бъдем идиоти и пияници и т.н., а за да екстраполираме страховете си интенционално, за да можем така съзнателно да ги преработим. Голяма част от тази преработка (систематична десензитизация) се случва в самото изпълнение на експериментите, при подходящата, вече инсталирана във вас в психотерапията ви настройка на смело приемане и все по-решително себезаявяване. Помощните ментални техники ще представя по-долу. Вкратце - за да успяваш, е нужно да приемеш провала. За да печелиш, е необходимо дълбоко да прегърнеш загубата. Така работят законите на този бинарен свят. Ако не приемаме провала и загубата, успехите ни също ще бъдат мижави или никакви. Както казват мъдрите, доколкото можеш да танцуваш със страха си от смъртта, дотолкова можеш да играеш играта на живота смело и силно! 

Горните или конкретизираните за вас експерименти е най-добре в началото да се правят с помощта на терапевта ви (поне при някои от тях), за да можете скоро и сама да бъдете вълшебницата, която умее да поглежда страховете си право в очите, както може да прегърне и успеха си, защото знае, че го заслужава! 

На снимката: Поведенчески експеримент in vivo, с елементи на психотеатър, целящ експлициране на маладаптивни когнитивни схеми и вярвания и погасяване на тревожния им пълнеж чрез наводняване и превенция на отговор. Същевременно залагане на нови, адаптивни схеми и убеждения. Ако не приемеш провала, не си готов и за успеха. Ако не прегърнеш страха си от загубата, бягаш и от печалбата! Ако не можеш да прегърнеш страха си от изплъзване на контрола и изтласкваш ужаса си от слабостта, си далеч и от истинската сила. Младата жена до мен е изключително успешна бизнес дама!

Редактирано Януари 5, 2016 от Орлин Баев

[Орлин Баев]

Асертивни убеждения!

Ползват се в контекста на холистичната (цялостна) работа по преобразуване на социалната тревожност в социална самоувереност. Ако се повтарят сами по себе си, както примерно препоръчва Луиз Хей, в духа на наивния позитивизъм, не съм забелязал да са ефективни. Но, когато се прилагат на фона на по-цялостното психотерапевтично или автотерапевтично трансформиране, тогава имат добра лечебна стойност. 

................................

- Имам право на здрав егоизъм!

- Имам право да отстоявам мнението и становището си!

- Имам право да имам различно от на другите мнение и да държа на него!

- Имам право на собствена посока и цели в живота си! 

- Аз давам посоката на живота си!

- Имам право да не отговарям на очакванията и изискванията на другите, когато противоречат на собствените ми цели, виждания и желания.

- Имам право да не ме е грижа за проблемите на другите, когато не са моя работа или имам нужда от спокойствие. (Ако мога с нещо реално да помогна, правя го спокойно. Ако ли не, с притесненията си само преча.)

- Имам право на здрава агресия, проявена като мотивация, амбиция и смело себезаявяване! 

- Обичам се!

- Вярвам си!

- Приемам се!

- Обичам се и се приемам, просто защото дишам!

- Моите цели, посоки, намерения и реализирането им са важни!

- Аз съм важен! Струвам! Заслужавам!

- Пет пари не давам какво ще кажат хората за мен. Моята самооценка зависи единствено от моята самооценка! 

- Хората ще кажат за мен всичко, и добро и лошо, днес осанна, утре разпни го... Затова, високото ми самочувствие зависи единствено от високото ми самочувствие, идващо от здравата връзка с духа ми и трезвата ми преценка на реалността! 

- За да давам щастие на другите,к е нужно първо да го дам на себе си. Позволявам си да бъда щастлив!

- Активно вземам и отстоявам щастието си!

- Приемам провала и затова съм готов за успеха!

- Приемам загубата и затова съм готов за печалбата!

- Приемам градивното страдание и затова съм готов за вдъхновеното щастие! 

- Живея все повече от сърце и душа и по-малко от глава и "трябва"! 

- По-често слизам от главата в сърцето и тялото си!

- Обичам да обичам!

- Радвам се и на най-малкото!

- Благодаря постоянно и за всичко, като състояние на съзнанието ми!

- Когато е нужно, смело казвам "НЕ!", давам отказ и поставям здрави граници на психичния си дом!

- Чувам нормалните житейски "не"-та и откази спокойно, без да ги приемам прекалено лично!

- Отказвам да поемам отговорност за чужда безотговорност! 

- Имам право да прекъсвам, за да искам пояснение.

- Приемам несъвършенството си - така мога да раста към целостта си!

- Човешко е да се греши. Така мога и да се уча и раста.

- Уча се от грешките си и спокойно ги преодолявам.

- Грешките са нормални долини по пътеката към още по-високи върхове на успехи. Спокойно преминавам през тях, учейки се!

- Признак на интелигентност, смелост и сила е да потърся помощ, когато не успявам сам или ако няма нужда да върша нещо сам.

- Имам право да се заявя и изисквам промяна при несправедливо отношение.

- Имам право да похваля сам себе си радостно.

- Имам право на почивка при умора. 

- Аз съм невинен! Аз съм бил невинен, аз винаги ще съм невинен, аз съм невинен сега и във всяко следващо сега, като състояние на съзнанието си!

- Захвърлям вината от живота си! Ако реално има нужда да коригирам нещо в мислите, чувствата, възприятието, отношението, характера и поведението си, го правя автентично невинно, ползвайки интуиция, здрав разум и адекватни действия! 

- В дълбочината си, зад външните роли, маски и социално изкривени наслагвания, хората са автентично добри!

- Мога! Аз мога! Мога всичко, ако е волята на безкрая за мен. Постигам, успявам, осмелявам се - решително действам!

- Целенасочено и систематично предизвиквам и прегръщам с отношение на смирено, любящо приемане страховете си! 

- С разтворено сърце и доверие в Себе си плавам в субективността на страха си, доверявайки се на загубата на его контрола, за да се роди самообладанието на мъжествеността ми!

- Обичам страховете си - вдъхновяват ме, издигат ме, тласкат биохимично и емоционално мотивацията и силата на смелостта ми!

- Обожавам да трансформирам страховете си във вдъхновена мотивация! 

- Обичам трудностите - изкачвам се по тях като по планински склон, водещ ме към висотата и чистотата на смелата ми творческа визия и живот! 

- Уча се доживот в тази земна школа!

- Стигайки върха на планината на ума си, продължавам нагоре, в полета на духа си - медитация!

- Правя разлика между любящия мир на смирението, през който преминава силата на духа ми и мазохистичното примирение на себепотъпкването!

- Смирявайки маймуната на его ума си, заявявам любящата сила и творчество на духа си!

- Заявявайки автентичността си, прегръщам страховете си смирено!

- Да бъде волята, виделината и любовта на Бога в живота ми! 

...

Както писах вече и ако можем да ползваме метафората за психичната геометрия, утвържденията се ползват като част от една по-цялостна, дълбинна, широка и висока психотерапия. Ако се употребяват сами за себе си, работят при много леки страхови наличности, а при по-силни, се превръщат в част от невротичното изтласкване на нежеланото и фиксиране в желаното, което допълнително невротизира. Когато обаче са елемент от по-обхватното цяло на интегралния терапевтичен процес, се превръщат в достатъчно ефективен негов инструмент, за да бъдат ползвани. 

Как да бъдат ползвани? Чрез визуалния и аудиален канали, чрез четене и слушане на запис, направен със собствения спокоен и самоуверен глас. Четени и слушани колкото повече, толкова повече, както казва мечо Пух, с вяра и фокусирано намерение в социално-поведенческото им конкретизиране и "материализиране". Четени и слушани с изпълнено с доверие отношение към вложените в тях послания така, че всяка клетка на тялото и душевна микрочастица да се изпълнят с вибрацията им! 

Редактирано Януари 12, 2016 от Орлин Баев

[Орлин Баев]

В началото на хартия, в дневник на вътрешния диалог, преди и след поведенческите експерименти и житейското себепредизвикване, а след няколко месеца, когато методът е много добре усвоен, правен с лекота, до степен на интернализиране, до превръщането му в част от себе си, в една вградена "антивирусна програма" и наум, на мига и на място, по време на стресовите ситуации, се ползва т.н. когнитивно реструктуриране. 

Има много варианти, представящи тази работа с вътрешния мисловен процес, в която метакогнитивният зрител, ползващ вътрешния диалог, преработва дезадаптивните невротични механизми и когнитивни изкривявания в изплуващите на повърхността на съзнанието (работната памет) автоматични мисли. Тези мисли на свой ред идват от базисните програми (вярвания, схеми, интроекти, комплекси, сценарии) в несъзнаваното (дългосрочната памет), под въздействието на стресови стимули от социалната външна или телесно психичната вътрешна среда. Самите автоматични мисли затова се наричат така, защото изплуват на повърхността на съзнанието не-интенционално, автоматизирано, като продукт на заложените в нас програми/ интроекти в суперегото/ аз идеално, тази изцяло несъзнавана, частично съзнавана или предсъзнавана психична инстанция, формирана от личната ни реакция на възпитанието и преживяванията ни през ранните години и живота ни. Но, любознателният и силно мотивиран, устойчиво и търпеливо последователен в упоритото следване на терапевтичната си промяна човек, може и сам да прочете за ABC модела на когнитивната терапия. А който е лишен и не желае да индуцира в себе си тези качества, с фуния да му се налива, както се казва, кауза пердута за персона нон грата е и Господ да слезе, не може да му помогне... Когато обаче въпросните качества са налични или развивани умишлено съзнателно, успехът е сигурен!

Варианти на представяне много... Най-стандартният, е представянето на процеса в табличен вид. В кръга на шегата или не обаче, за да се прилага в такъв дървено тесен вид, съзнанието, мисленето и главата на човека трябва да стане квадратна и ли правоъгълна ( ), като табличните кутийки, в които се записват  мислите, изкривяванията и преработката им. В по-нормален вариант, работата с вътрешния диалог може да се представи във вид на стъпки, а за творческите личности, дори във вид на разкази, творчески текстове, поезия. За надарените в музиката и рисуването, с композиране и проективни картини... 

За да се работи с метода, е добре да се познават много добре сривовете в процеса на логиката (когнитивни изкривявания, отклонения, паметови грешки) и невротични защитни механизми:

- Когнитивни изкривявания, логически сривове и отклонения, преводна статия

- Когнитивни изкривявания и невротични защитни механизми, авторска статия

...

За следване на последващите указания за работа, е нужно много обстойно прочитане на горните две статии, осмисляне и съотнасяне към собствения когнитивен процес! 

[Орлин Баев]

Когнитивно реструктуриране - преобразуване на автоматичните мисли

Главен принцип: Чувствам това, което мисля!!! Всъщност, емоциите имат както когнитивна, така и телесна репрезентация и могат да се повлияват по два начина. Единият е чрез промяна на мисленето, което променя възприятието на преживяваното, чувстването му според менталната окраска, която му се дава. Другият метод е чрез психотелесна и поведенческа, през тялото и поведението работа. Гореспоменатите поведенчески експерименти работят по този път. Когнитивното реструктуриране обаче идентифицира и преобразува автоматично възникващите от базисните вярвания мисли чрез съзнателния  вътрешен диалог и по този начин променя емоцията на възприемания външен или вътрешен факт. Може да се даде в няколко стъпки, по-просто или по-сложно. Най-простият начин е след регистрирането, директната замяна на мисълта. Работи само при много малка сила на тревожно напрежение. Ето някои по-оптимални варианти.

1) Стресова ситуация --> автоматична мисъл (а.м.) --> страх (вина, срам, тъга), скалирана по сила от 0 до 10, като десет е максимумът --> телесни симптоми 0 до 10

2) Когнитивни изкривявания и невротични защитни механизми в а.м. - идентифицирането и описването им.

3) Реструктуриране чрез:

- логика и връзка със социалната реалност

- парадоксално намерение - наводняване с възприятиен рифрейминг от хумор и/ или смирено доверие/ приемане

- молитва - когнитивно реструктуриране плюс елементите вяра, любов, благодарност, прошка, готовност за учене - главните ингредиенти на молитвата. 

- визуализации и работа с транс

- психотеатър и работа през тялото, включително дишане

- поведенчески експерименти

- съзерцание/ майндфулнес

4) Поставяне на адаптивна мисъл, на мястото на автоматичната --> скалиране намаляването силата на негативната емоция и телесни симптоми от 0 до 10.

5) Променено, активно предизвикващо страховете, смело действие

[Орлин Баев]

Когато мога, ще продължа с примери!

 

[pompom20]

Благодаря много за съветите! Днес преди да изляза прочетох идеите за поведенчески експерименти и реших,че трябва да пробвам, поне нещо в по-лек вариант. По-късно през деня се срещнах с приятелка, вървяхме и говорихме, и се сетих, че искам да й разкажа за една срамна и неудобна, по-скоро комична ситуация в която бях попаднала преди време. Като погледнах зад нас, видях че някаква жена върви плътно до нас и вероятно чува какво си говорим. Първата ми мисъл беше "не мога да разказвам сега,жената ще чуе". После се сетих за казаното от вас и си казах защо пък да не го разкажа сега, дори на висок глас. Е ние се посмяхме, пък за жената не знам  

Със сигурност ще опитам и другите техники. Предполагам ще е нужно повече време за осмисляне.

И браво за снимката. Не знам дали е обичайно терапевтите да ровят по кофите с клиентите си, но ме вдъхновихте и аз да се поразровя

[pompom20]

Относно статиите, определено се припознавам в определението за "трябва". Особено "менталното предъвкване". Има ли вълшебно бутонче с което да се "изключим" от постоянното премисляне и предъвкване на нещата, какво ще стане, какво няма да стане, и т.н. Може би медитация, йога ?

[Орлин Баев]

А, обичайно е - от 10 клошари, девет терапевта!  Бутонче няма, има намерение и практика. Писах горните неща освен до вас и до хора с подобни преживявания. Ако искате да ги ползвате, правете го по стъпките, а най-добре, с помощта на колега. Успехи!

 

Редактирано Януари 6, 2016 от Орлин Баев