Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Панически атаки ли са това.


Recommended Posts

Привет, от доста време се каня да се поинтересувам по-подробно за проблема си и ето, че попаднах в този форум.

На 33 години съм.

На кратко, често ми се случва да получавам рязко притеснение в определени моменти. То се състои в рязко повишаване на телесната температура, избива ме пот по лицето за секунди, което ме притеснява още повече, защото е външно и няма как да го скрия, това пък от своя страна ме кара да правя некоординирани движения, защото почвам да се притеснявам и да се чудя как да избягам от ситуацията. Мисля, че ми личи и в погледа но проблема е, че наистина незнам как да предотвратя това.

Например, седя си на бюрото, работя си и изведнъж идва шефката от страни на мен и започва нещо да ми обяснява, но съвсем нормално, това седене до мен, незнам защо но ме кара да получавам горните симптоми. От там следва рязко мое ставане и тръгванена някъде(обикновенно до тоалетна) за да мога да прикрия изпотеното си лице. Само разбирате колко съм странен, идва шефа да си кажем 2 думи и аз изчезвам:)))

Друг пример, разхождам се из магазин  и виждам познат или приятел. Естествено следва започването на един съвсем нормален приятелски разговор....да, ама не! На мен пак за секунди ми става топло и измислям някво тъпо оправдание от рода "човек много бързма, тръгвам и ще се обадя" при положение, че преди това съм се шматкал с 10 крачки в минута.

Проблема, е че не винаги има къде да отида за 3-4 минути, че да ми мине. Например на гости съм някъде и в момента, в който седна намасата почва периодически да ми става горещо. Това ПА ли е или имам някакъв друг проблем?

Линк към коментар
Share on other sites

Това е естествената реакция на тялото при подаден сигнал ОПАСТНОСТ.

При теб явно е проблем общуването с определени хора или при определени ситуации. Всеки път, когато си в ситуация, разпозната от съзнанието ти като опасна, се активира симптоматиката, която описваш. Дали е класическата ПА или не, това няма особено значение. При ПА, често хората нямат конкретен източник на опасност или каквато и да е ситуация, което прави проявата им още по - страшна за самите тях. При теб има ясни сигнали и конкретни ситуации, което прави самото преживяване не толкова "ужасяващо".

Контактите по някаква причина са станали източник на неприятни преживявания и това сега се отразява с тревожно състояние. Когато разбереш, кое и как е довело до тази тревожност, можеш да се сбогуваш и с тези кризи.

Линк към коментар
Share on other sites

Възможно ли е да е от прекомерна употреба на алкохол. В общи линии пия някакъв алкохл всяка вечер.

Понякога 2-3 бири, понякога бутилка червено вино, понякога когато съм на вън и доста повече?

Не помня когаза първи път съм получил подобна атака, но е поне от 4 години.

Линк към коментар
Share on other sites

Често алкохолът се ползва, като средство за спадане на напрежението. По тази причина мисля, че употребата на алкохол при теб е по- скоро следствие от състоянието, а не причина. 

Редактирано от Диляна Колева
Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте ! И аз имам подобен проблем- паника при срещи с определени хора, най-често когато съм център на внимание. Получавам ПА например при разговор с шефа си на работа, интервю за работа, преглед при лекар и т.н. Понякога се случва и когато съм с приятели и трябва да разкажа как е минало някое пътуване или друго събитие.

Най-много ме притеснява треперенето на ръцете. От там се дойде и страха от самия страх- всеки път мисля за това дали ще се разтреперя и как ще хвана химикал например,и ще треперя като листо. Страх ме е хората да не видят, че съм слаба,притеснена,неуверена. Опитвам да дишам дълбоко, да пия много вода. Но в повечето случаи не помага. Пък и не мога да отида на интервю за работа и да кажа "чакайте да подишам 5 минути".

Всеки път, когато получа паник атака и притеснителният момент приключи си казвам- Е какво толкова, не беше страшно, другия път няма да се повтори. Но за съжаление се повтаря всеки път. И не разбирам защо, след като знам, че страшно няма.

Четох много по темата и разбирам, че трябва да приемем и обикнем това състояние. Но как да го "обичам" след като толкова много ми пречи ?

 

Редактирано от pompom20
Линк към коментар
Share on other sites

Това са ситуативни тревожни атаки (а не пароксизмални п.а.), на фона на известна социална тревожност от авторитети. Когато мога, ще пиша повече.

Линк към коментар
Share on other sites

Pompom20, мисля, че имаме един и същ проблем. Ще се радвам да споделиш как се бориш с тези състояния. В общи линии изпитваме тези атаки в сходни ситуации и със сходни симптоми. Разликата е, че при мен треперене има по-рядко, а по често жега и пот по челото, което прави ходенето на интервю за работа още по кофти, защото ти ако можеш да си скриеш ръцете, то аз главата няма къде да я скрия.

 

Г-н Баев, ще съм много благодарен да напишете повече по въпроса за "ситуативните тревожни атаки" и какво да предприема за да се справя с тях, ако изобщо е възможно това.

Мога ли да се справя сам?

Хапчета?

Психотерапия?

Линк към коментар
Share on other sites

Independant1, и аз не знам как да се боря с тези състояния, за това търся отговори в този форум. Общо взето единствения ми начин да се справя е просто да преживея ситуацията. Да си кажа отивам, пък каквото ще да става. Само че, от страх да не изпитам вече споменатите усещания, винаги отлагам до последно и правя нещо само когато вече няма накъде. Може би проблемът е в това непрекъснато отлагане.

Другото,което напоследък осъзнавам е,че цял живот съм правила това което се е очаквало от мен, а не това което истински съм искала. Но вече ми омръзна и не искам да продължавам така. Направих първата крачка, като напуснах старата си работа, която не ми харесваше (костваше ми дни наред треперене и нерви да кажа на шефа,че напускам). Сега обаче идват новите страхове, как ще си намеря нова, като не мога да се осмеля да отида на интервю ;D

И аз ще се радвам да науча повече за ситуативните тревожни атаки и тревожността от авторитети.

Линк към коментар
Share on other sites

" единствения ми начин да се справя е просто да преживея ситуацията. Да си кажа отивам, пък каквото ще да става. Само че, от страх да не изпитам вече споменатите усещания, винаги отлагам до последно и правя нещо само когато вече няма накъде. Може би проблемът е в това непрекъснато отлаган"

Това е един много естествен и резултатен начин, когато се преодолее отлагането и на негово място присъства силна мотивация. Имайки тази мотивация, сама умишлено и ежедневно намирате начини да предизвиквате страха си от излагане и унижение пред авторитет - чрез системно говорене пред хора, спор, дебат, участие в колкото се може повече групи за реторика, пси група за социална тревожност, индивидуална психотерапия, предизвикване на чуждата словесна атака, издържането, свикването с това, че другият може да има свое мнение, а вие ваше. Мнение, което отстоявате все по-спокойно и себезаявяващо се. Това е поведенческа работа, която в психотерапията се нарича "излагане на страхови стимули с превенция на отговор". Обичайният ви "отговор"/реакция е бягството, което съзнателно променяте в себепредизвикване, посрещайки интензивно и ежедневно страховете си, учейки се на себезаявяване. Така постепенно претръпвате на страха си, десензитизирате го. Помощни тук са поведенческите експерименти: първо по излагане пред хората и второ, по себезаявяване (преплитат се). Излагането - могат да са най-различни. С терапевта ви правите дизайни на такива и всекидневно ги правите в живота си. Менталната работа, която силно спомага процеса, е следната: работа с изкривяванията в автоматизираните мисли и базисни вярвания (когнитивно реструктуриране); асертивните утвърждения, ползвани не в наивен позитивизъм стил Луиз Хей, а като част от цялостен терапевтичен процес; веднъж дневно самостоятелна работа с автохипноза (йога нидра, нлп), фокусирана в социална самоувереност. Когато така в живота си се себезаявявате все повече, преодолявате зависимостта си от авторитетното мнение, пораствате, променяте автоагресивното програмиране, което сте получила в ранните си години. Асертивно себеотстоявайки се, провокирате собствените си страхове, че ако не се потиснете и съобразите с 'важния" друг, той ще ви изостави и отхвърли. Тогава ви се налага сама да се доверите на себе си, да прегърнете страховете си, да си вярвате и разчитате. Във вас заживява все по-висока самкооценка! 

На по-високо ниво работата е по майсторско, магнетично, чаровно и харизматично общуване, чрез умения за синхрон и водене, вербално и цялостно отразяване в комуникацията, преодоляване на съпротивите на опонента чрез майсторско "танцуване" с тях, даване и приеманена комплименти, спокойно даване и приемане на отказ... Тъй като все повече обичате себе си, все повече сте способна на автентична емпатия и към другия. :)

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

В какъв социален сетинг. къде човек със социална тревожност може да работи активно по преработката на страховете си в самоувереност?

Естествено поведенческо себепредизвивкане в социална комуникация:

- Лична психотерапия - води се от психотерапевт, опитен в работата си.

- Група за тревожни разстройства - това и другите три случвания по-долу е добре да се водят от психотерапевта, при когото ходите на лична терапия. Ако той не провежда такива, е добре да ви препоръча колега, на когото може да се доверите. Такъв, който споделя методологичните и принципни виждания за цялостния терапевтичен процес, за да няма объркване и излишни, отклоняващи противоречия.

- Група за социална тревожност

- Група за социални умения

- Периодични тематични уъркшопи - дву, три, пет и повече дневни - уъркшопите са изключително наситено и силно преживяване. За тях сте готова след вече премината известна лична и групова работа. 

- Група за реторика и дебат - има такива примерно към студентски съвет на университетите. Безплатни и отворени са за всички желаещи. 

- Toast masters group - международна общност за трениране на презентации, в която събирането е два пъти месечно, на английски. 

- Група за майсторско, харизматично и магнетично общуване

- Група за актьорски умения - защото целият живот може да бъде видян като една обучителна игра за духа ни. Игра, в която присъстваме, за да съберем зърната на опита в сърдечната си чаша. :)

- Йога на смеха - смехът е изключително лечебен, а изкуството да се вземаш на несериозно и шегуваш със себе си, есенциално. Тогава егото става все по-смирено леко, а духът ни все по-силен и автентичен. 

- Преминаване на НЛП тренинг -  практическо и майсторско ниво

.......

Още: групи за танци, йога, спорт, тай чи, школи за развиване на дадени умения и годности (езици, професионални умения и т.н.), в които се получават добри приятелски кръгове, комуникативна среда. 

Горните групи ви подготвят за себезаявяващо себепредизвивкане, премахващо поведението на избягване и отлагане в ежедневието: в работата, у дома, в приятелски кръг, във формална и неформална комуникация, навсякъде! 

 

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

 Поведенчески експерименти, целящи предизвивкане на страха ви от авторитети, от "какво ще кажат хората", провокиращи мазохистичното себепотъпкващо поведение на замълчаване и "преглъщане", страховете от унижение, изоставяне и отхвърляне и преобразуването им. Тази поведенческа работа се подпомага от практиката на когнитивно реструктуриране, ежедневната автохипноза и т.н., които ще спомена по-долу. 

Някои примерни поведенчески експерименти, целящи експлицирането и преодоляването на социалната тревожност (може да са стотици):

- Вървите с телефона по оживена улица или пък сте в оживено място (автобус, мол и т.н.) и на много висок глас, почти викайки и кикотейки се силно, говорите, все едно водите разговор с приятелка за интимния живот на някоя/ го или на друга поп фолк (простовата) тема...  

- Ходите по оживена улица на голям град, като влизате в ролята на човек, преминал инсулт, със скована едната страна на тялото, с увиснала една ръка и влачене на крака, с изкривена лицева мимика. Важното е да знаете, че този или друг поведенчески експеримент правите не за да се подигравате на някого, а с искрено смирената цел да приемете с обич страховете си, което ги стапя.

- Ходите по оживена улица със странна походка - вариации и степен на странност има много.

- На улицата сте, с омачкани дрехи и разрошена коса, с бутилка от твърд алкохол, в която сте наляла вода. Ходите като пияна, със съответния поглед, език на тялото, хълцане, мрънкане под носа и поведение, като от време на време отпивате от бутилката...

- Обличате много стари, замацани, скъсани, дрипави и мръсни, желателно и "ухаещи" дрехи - с тях пътувате в автобуса, ходите по улицата. Косата е съответна - рошава, мазна и сплъстена (малко олио върши работа). Лицето си можете да намажете леко с въглен, за да дава вид на мръсно... Езикът на тялото: или тревожно нервен, с резки странни движения и лудо блуждаещ поглед, или депресивно потиснат, с празен поглед... 

- С горните дрехи, вървите по улицата и тихичко си говорите сама... 

- В голям хранителен магазин - след като сте напълнила голяма количка с продукти, на касата се оказва, че сте си забравила парите. Зад вас чака голяма опашка (тоест, правите го в пик час). Просто оставяте количката и си тръгвате, понасяйки релаксирано дишайки погледите и подмятанията на персонала и хората (а най-често няма такива, освен в страховете ви, викащи в главата ви, че не покривате изискванията на важния авторитет на Мими продавачката :), върху която негативно пренасяте образа на някой от възпитателите от ранните си години)... 

- В магазина или в мола - сякаш ви става лошо, хващате се показно и с високи въздишки за нещо и се свличате на земята, като играете почти загуба на съзнание. След като за минутка се подвижите леко и хаотично, имитирайки вегетативни, неволеви движения или пък почти не мърдате застинала, ставате поглаждайки лицето си, благодарите на хората, дошли да ви заливат с вода и да се обаждат на 112, отказвате обаждането, като казвате, че вече сте добре и че просто ви е паднало кръвното, ставате и си тръгвате... 

- В малък квартален магазин (където не ви познават, разбира се), влизате и си поръчвате нещо дребно, като: фъфлите много силно; заеквате силно, със съответните лицеви тикове и мигане; гледате като идиот, с празен поглед и зяпнала уста и така застивате пред продавачката - като ви попита какво искате, продължавайки да гледате празно, с отпуснато лице, поръчвате почти неразбираемо нещо дребо (вафла, кафе, чай...), вземате нещото и с походка на идиот си тръгвате. На следващия ден, при същата продавачка, повтаряте, на по-следващия също и т.н. В даден магазин правите едно от тези поведения, в другия друго, като повтаряте действието почти ежедневно. 

- На касата в голям магазин/ на гишето в държавно учреждение/ в ресторанта и т.н., правите лют скандал на продавачката/ служителката/ сервитьора за нещо дребно, за което сте се "хванала". В магазина може да е изтеклия срок на годност на дадена стока, липсата на насочващи и информиращи ви продавачи, вулгарните разговори на продавачите, които стоят на групички и си говорят, вместо да ви помагат да пазарите... В държавното учреждение, за качеството на услугата или на обслужването, за тромавостта на системата, за заяждането и незаинтересованото препращане от гише на гише и т.н. Пред сервитьора - можете специално да си носите косъм или мъртва муха(не от вашата коса), които да сложите в супата или салатата... Важно: не правим тези опити, за да вгорчаваме живота на народа наоколо ни, а за да се осмелим да преобразуваме автоагресията в насочено навън себезаявяване. В исвестна степен с тези опити го пресилваме, за да може махалото на самоуважението ни не след дълго да намери златната си среда! 

- В социална среда, слушате на телефона си (на слушалки) силно музика. Ако някой все пак ви направи забележка, намалете звука... Най-често обаче българската психика не го прави. Не го правите, за да тормозите народа наоколо си, а за да предизвикате страха си от "какво ще кажат хората", от негативна оценка и отхвърляне.

- На улицата, облечена в нормални, но не кой знае какви дрехи, когато видите служителки от "Чистота", влезте в енергията/ ролята на отчаяна и потисната, отидете при служителките от "Чистота" и давайки вид на съвсем искрена, ги попитайте какво трябва да направите, за да започнете работа на такава длъжност. Важно: не влагаме в това каквито и да е елементи на пренебрежение, а работим по страха си от провал, социална слабост, отхвърляне, "не ставам", унижение и излагане.

- В ресторанта - на висок глас се провиквате, за да извикате сервитьорката.

- В ресторанта (в по-добър такъв) - изисквате съчетаване на ястия, декорация, гарнитура или начин на приготвяне, които не присъстват в менюто, но са изпълними. Ако сервитьора откаже, викате управителя. 

- В ресторанта - след като се нахраните, поръчвате на сервитьора да покани готвача, приготвял ястията на масата ви, за да му благодарите лично,. Правите го, с поглед в очите на готвача,  с усмивка и добри думи на благодарност, но през призмата на достойна самоувереност!

- В ресторанта, когато яденето наистина е студено или сухо или недопечено или препечено, ако приборите са мръсни или чашата ви мирише поради нескопосано миене, правите забележка: връщате яденето, искате нови прибори/ чаша... 

- Влизате в магазин за чанти/ часовници, кожени палта и сякаш сте паднала от Марс, сядате някъде и питате - какви пици сервирате тук? Когато любезно ви отговорят, че това не е пицария, спокойно ставате и си излизате.

- В магазин за чанти, палта, обувки (не от най-евтините) и пр., в продължение на поне половин час "въртите" продавачите около себе си - карате ги да ви подадат ето това палто отгоре, да ви обяснят за кожата и производството му, питате за мнение и т.н. Като приключите, благодарите и си тръгвате без да си купите нищо. 

- На улицата (лятото) - лягате на някоя пейка по гръб и зяпате облаците за известно време.

- Ходите боса по улицата (лятото)

- С гореописаните прокъсани и мръсни дрехи, сядате на оживено място и: се люшкате напред назад като ментално предизвикана; сядате и протягате напред ръка с отчаян поглед, за да ви хвърлят стотинки;  Заставате до кофа за боклук, навеждате се над нея и имитирате ровене и търсене на храна и др.; 

- Добре облечена, в голям град, където не ви познават, спирате хора и ги питате културно, с език на тялото, физиономия и глас, предизвикващи съчувствие: "Извинете, от Нова Загора съм, но така се случи, че един лев не ми достига, за да си купя билет за автобуса. Бихте ли ми услужили, моля ви?!" - Важно: този и горните опити правим не за да се тренираме за просяци или да се подиграваме на някого, а за да предизвикаме и преработим до смела самоуверена самостойност страховете си от провал, от хорското мнение, от отхвърляне и неудача, от слабост и безпомощност... 

- В социалните мрежи (фейсбук, туитър и т.н.) умишлено пишете с правописни грешки; давате неадекватни и глупави отговори и коментари (моля, ако го правите на стената ми, кажете ми в л.с. :) ). Слагате си профилна снимка и си правите цяла фотосесия, в която изглеждате не особено добре - снимана под неподходящ ъгъл, светлина и пр. Държите ги известно време и след това ги махате... 

- С камерата на компютъра или с друга камера (може и на телефона), се снимайте как говорите по дадени теми. Сложете записите в интернет - гледайте се, слушайте се. Така първо, свиквате със собственото си присъствие, глас, визия. Второ, получавате обратна връзка за тях и съответно можете да ги коригирате за в бъдеще. Трето, излагате се в публичното пространство (не непременно в негативен смисъл, а по-скоро в позитивен, себезаявяващо) и така се учите да присъствате смело в този социален свят. Четвърто, учите се на вербална проява на мотивираното си социално присъствие и висока себеоценка.

Тези психосоциални и поведенчески експерименти могат да бъдат много и най-различни. Горните са само примерни. С психотерапевта си правите конкретизирани за вас дизайни на такива. Степенувате опитите по степен на интензивност на въздействие върху ви и започвате да ги изпълнявате от тези, които ви провокират най-слабо, като постепенно преминавате към по-силните за вас. Правите ги повторяемо и редовно, в социална среда, където не ви познават, най-добре в голям град. Ако някой все пак ви разпознае, кажете че сте се записала в курс по актьорско майсторство и това, което правите, ви е домашна работа, което не е далеч от истината, тъй като животът може да бъде видян като сцена... Или съставете собствена убедителна версия.  Както писах и по-горе, правим тези опити не за да се подиграваме някому, нито за да се учим да бъдем идиоти и пияници и т.н., а за да екстраполираме страховете си интенционално, за да можем така съзнателно да ги преработим. Голяма част от тази преработка (систематична десензитизация) се случва в самото изпълнение на експериментите, при подходящата, вече инсталирана във вас в психотерапията ви настройка на смело приемане и все по-решително себезаявяване. Помощните ментални техники ще представя по-долу. Вкратце - за да успяваш, е нужно да приемеш провала. За да печелиш, е необходимо дълбоко да прегърнеш загубата. Така работят законите на този бинарен свят. Ако не приемаме провала и загубата, успехите ни също ще бъдат мижави или никакви. Както казват мъдрите, доколкото можеш да танцуваш със страха си от смъртта, дотолкова можеш да играеш играта на живота смело и силно! 

Горните или конкретизираните за вас експерименти е най-добре в началото да се правят с помощта на терапевта ви (поне при някои от тях), за да можете скоро и сама да бъдете вълшебницата, която умее да поглежда страховете си право в очите, както може да прегърне и успеха си, защото знае, че го заслужава! 

Behavioral experiment.jpg

На снимката: Поведенчески експеримент in vivo, с елементи на психотеатър, целящ експлициране на маладаптивни когнитивни схеми и вярвания и погасяване на тревожния им пълнеж чрез наводняване и превенция на отговор. Същевременно залагане на нови, адаптивни схеми и убеждения. Ако не приемеш провала, не си готов и за успеха. Ако не прегърнеш страха си от загубата, бягаш и от печалбата! Ако не можеш да прегърнеш страха си от изплъзване на контрола и изтласкваш ужаса си от слабостта, си далеч и от истинската сила. Младата жена до мен е изключително успешна бизнес дама!

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Асертивни убеждения!

Ползват се в контекста на холистичната (цялостна) работа по преобразуване на социалната тревожност в социална самоувереност. Ако се повтарят сами по себе си, както примерно препоръчва Луиз Хей, в духа на наивния позитивизъм, не съм забелязал да са ефективни. Но, когато се прилагат на фона на по-цялостното психотерапевтично или автотерапевтично трансформиране, тогава имат добра лечебна стойност. 

................................

- Имам право на здрав егоизъм!

- Имам право да отстоявам мнението и становището си!

- Имам право да имам различно от на другите мнение и да държа на него!

- Имам право на собствена посока и цели в живота си! 

- Аз давам посоката на живота си!

- Имам право да не отговарям на очакванията и изискванията на другите, когато противоречат на собствените ми цели, виждания и желания.

- Имам право да не ме е грижа за проблемите на другите, когато не са моя работа или имам нужда от спокойствие. (Ако мога с нещо реално да помогна, правя го спокойно. Ако ли не, с притесненията си само преча.)

- Имам право на здрава агресия, проявена като мотивация, амбиция и смело себезаявяване! 

- Обичам се!

- Вярвам си!

- Приемам се!

- Обичам се и се приемам, просто защото дишам!

- Моите цели, посоки, намерения и реализирането им са важни!

- Аз съм важен! Струвам! Заслужавам!

- Пет пари не давам какво ще кажат хората за мен. Моята самооценка зависи единствено от моята самооценка! 

- Хората ще кажат за мен всичко, и добро и лошо, днес осанна, утре разпни го... Затова, високото ми самочувствие зависи единствено от високото ми самочувствие, идващо от здравата връзка с духа ми и трезвата ми преценка на реалността! 

- За да давам щастие на другите,к е нужно първо да го дам на себе си. Позволявам си да бъда щастлив!

- Активно вземам и отстоявам щастието си!

- Приемам провала и затова съм готов за успеха!

- Приемам загубата и затова съм готов за печалбата!

- Приемам градивното страдание и затова съм готов за вдъхновеното щастие! 

- Живея все повече от сърце и душа и по-малко от глава и "трябва"! 

- По-често слизам от главата в сърцето и тялото си!

- Обичам да обичам!

- Радвам се и на най-малкото!

- Благодаря постоянно и за всичко, като състояние на съзнанието ми!

- Когато е нужно, смело казвам "НЕ!", давам отказ и поставям здрави граници на психичния си дом!

- Чувам нормалните житейски "не"-та и откази спокойно, без да ги приемам прекалено лично!

- Отказвам да поемам отговорност за чужда безотговорност! 

- Имам право да прекъсвам, за да искам пояснение.

- Приемам несъвършенството си - така мога да раста към целостта си!

- Човешко е да се греши. Така мога и да се уча и раста.

- Уча се от грешките си и спокойно ги преодолявам.

- Грешките са нормални долини по пътеката към още по-високи върхове на успехи. Спокойно преминавам през тях, учейки се!

- Признак на интелигентност, смелост и сила е да потърся помощ, когато не успявам сам или ако няма нужда да върша нещо сам.

- Имам право да се заявя и изисквам промяна при несправедливо отношение.

- Имам право да похваля сам себе си радостно.

- Имам право на почивка при умора. 

- Аз съм невинен! Аз съм бил невинен, аз винаги ще съм невинен, аз съм невинен сега и във всяко следващо сега, като състояние на съзнанието си!

- Захвърлям вината от живота си! Ако реално има нужда да коригирам нещо в мислите, чувствата, възприятието, отношението, характера и поведението си, го правя автентично невинно, ползвайки интуиция, здрав разум и адекватни действия! 

- В дълбочината си, зад външните роли, маски и социално изкривени наслагвания, хората са автентично добри!

- Мога! Аз мога! Мога всичко, ако е волята на безкрая за мен. Постигам, успявам, осмелявам се - решително действам!

- Целенасочено и систематично предизвиквам и прегръщам с отношение на смирено, любящо приемане страховете си! 

- С разтворено сърце и доверие в Себе си плавам в субективността на страха си, доверявайки се на загубата на его контрола, за да се роди самообладанието на мъжествеността ми!

- Обичам страховете си - вдъхновяват ме, издигат ме, тласкат биохимично и емоционално мотивацията и силата на смелостта ми!

- Обожавам да трансформирам страховете си във вдъхновена мотивация! 

- Обичам трудностите - изкачвам се по тях като по планински склон, водещ ме към висотата и чистотата на смелата ми творческа визия и живот! 

- Уча се доживот в тази земна школа!

- Стигайки върха на планината на ума си, продължавам нагоре, в полета на духа си - медитация!

- Правя разлика между любящия мир на смирението, през който преминава силата на духа ми и мазохистичното примирение на себепотъпкването!

- Смирявайки маймуната на его ума си, заявявам любящата сила и творчество на духа си!

- Заявявайки автентичността си, прегръщам страховете си смирено!

- Да бъде волята, виделината и любовта на Бога в живота ми! 

...

Както писах вече и ако можем да ползваме метафората за психичната геометрия, утвържденията се ползват като част от една по-цялостна, дълбинна, широка и висока психотерапия. Ако се употребяват сами за себе си, работят при много леки страхови наличности, а при по-силни, се превръщат в част от невротичното изтласкване на нежеланото и фиксиране в желаното, което допълнително невротизира. Когато обаче са елемент от по-обхватното цяло на интегралния терапевтичен процес, се превръщат в достатъчно ефективен негов инструмент, за да бъдат ползвани. 

Как да бъдат ползвани? Чрез визуалния и аудиален канали, чрез четене и слушане на запис, направен със собствения спокоен и самоуверен глас. Четени и слушани колкото повече, толкова повече, както казва мечо Пух, с вяра и фокусирано намерение в социално-поведенческото им конкретизиране и "материализиране". Четени и слушани с изпълнено с доверие отношение към вложените в тях послания така, че всяка клетка на тялото и душевна микрочастица да се изпълнят с вибрацията им! 

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

В началото на хартия, в дневник на вътрешния диалог, преди и след поведенческите експерименти и житейското себепредизвикване, а след няколко месеца, когато методът е много добре усвоен, правен с лекота, до степен на интернализиране, до превръщането му в част от себе си, в една вградена "антивирусна програма" и наум, на мига и на място, по време на стресовите ситуации, се ползва т.н. когнитивно реструктуриране. 

Има много варианти, представящи тази работа с вътрешния мисловен процес, в която метакогнитивният зрител, ползващ вътрешния диалог, преработва дезадаптивните невротични механизми и когнитивни изкривявания в изплуващите на повърхността на съзнанието (работната памет) автоматични мисли. Тези мисли на свой ред идват от базисните програми (вярвания, схеми, интроекти, комплекси, сценарии) в несъзнаваното (дългосрочната памет), под въздействието на стресови стимули от социалната външна или телесно психичната вътрешна среда. Самите автоматични мисли затова се наричат така, защото изплуват на повърхността на съзнанието не-интенционално, автоматизирано, като продукт на заложените в нас програми/ интроекти в суперегото/ аз идеално, тази изцяло несъзнавана, частично съзнавана или предсъзнавана психична инстанция, формирана от личната ни реакция на възпитанието и преживяванията ни през ранните години и живота ни. Но, любознателният и силно мотивиран, устойчиво и търпеливо последователен в упоритото следване на терапевтичната си промяна човек, може и сам да прочете за ABC модела на когнитивната терапия. А който е лишен и не желае да индуцира в себе си тези качества, с фуния да му се налива, както се казва, кауза пердута за персона нон грата е и Господ да слезе, не може да му помогне... Когато обаче въпросните качества са налични или развивани умишлено съзнателно, успехът е сигурен!

Варианти на представяне много... Най-стандартният, е представянето на процеса в табличен вид. В кръга на шегата или не обаче, за да се прилага в такъв дървено тесен вид, съзнанието, мисленето и главата на човека трябва да стане квадратна и ли правоъгълна ( :) ), като табличните кутийки, в които се записват  мислите, изкривяванията и преработката им. В по-нормален вариант, работата с вътрешния диалог може да се представи във вид на стъпки, а за творческите личности, дори във вид на разкази, творчески текстове, поезия. За надарените в музиката и рисуването, с композиране и проективни картини... 

За да се работи с метода, е добре да се познават много добре сривовете в процеса на логиката (когнитивни изкривявания, отклонения, паметови грешки) и невротични защитни механизми:

- Когнитивни изкривявания, логически сривове и отклонения, преводна статия

- Когнитивни изкривявания и невротични защитни механизми, авторска статия

...

За следване на последващите указания за работа, е нужно много обстойно прочитане на горните две статии, осмисляне и съотнасяне към собствения когнитивен процес! 

Линк към коментар
Share on other sites

Когнитивно реструктуриране - преобразуване на автоматичните мисли

Главен принцип: Чувствам това, което мисля!!! Всъщност, емоциите имат както когнитивна, така и телесна репрезентация и могат да се повлияват по два начина. Единият е чрез промяна на мисленето, което променя възприятието на преживяваното, чувстването му според менталната окраска, която му се дава. Другият метод е чрез психотелесна и поведенческа, през тялото и поведението работа. Гореспоменатите поведенчески експерименти работят по този път. Когнитивното реструктуриране обаче идентифицира и преобразува автоматично възникващите от базисните вярвания мисли чрез съзнателния  вътрешен диалог и по този начин променя емоцията на възприемания външен или вътрешен факт. Може да се даде в няколко стъпки, по-просто или по-сложно. Най-простият начин е след регистрирането, директната замяна на мисълта. Работи само при много малка сила на тревожно напрежение. Ето някои по-оптимални варианти.

1) Стресова ситуация --> автоматична мисъл (а.м.) --> страх (вина, срам, тъга), скалирана по сила от 0 до 10, като десет е максимумът --> телесни симптоми 0 до 10

2) Когнитивни изкривявания и невротични защитни механизми в а.м. - идентифицирането и описването им.

3) Реструктуриране чрез:

- логика и връзка със социалната реалност

- парадоксално намерение - наводняване с възприятиен рифрейминг от хумор и/ или смирено доверие/ приемане

- молитва - когнитивно реструктуриране плюс елементите вяра, любов, благодарност, прошка, готовност за учене - главните ингредиенти на молитвата. 

- визуализации и работа с транс

- психотеатър и работа през тялото, включително дишане

- поведенчески експерименти

- съзерцание/ майндфулнес

4) Поставяне на адаптивна мисъл, на мястото на автоматичната --> скалиране намаляването силата на негативната емоция и телесни симптоми от 0 до 10.

5) Променено, активно предизвикващо страховете, смело действие

Линк към коментар
Share on other sites

Когато мога, ще продължа с примери!

 

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря много за съветите! Днес преди да изляза прочетох идеите за поведенчески експерименти и реших,че трябва да пробвам, поне нещо в по-лек вариант. По-късно през деня се срещнах с приятелка, вървяхме и говорихме, и се сетих, че искам да й разкажа за една срамна и неудобна, по-скоро комична ситуация в която бях попаднала преди време. Като погледнах зад нас, видях че някаква жена върви плътно до нас и вероятно чува какво си говорим. Първата ми мисъл беше "не мога да разказвам сега,жената ще чуе". После се сетих за казаното от вас и си казах защо пък да не го разкажа сега, дори на висок глас. Е ние се посмяхме, пък за жената не знам :P 

Със сигурност ще опитам и другите техники. Предполагам ще е нужно повече време за осмисляне.

И браво за снимката. Не знам дали е обичайно терапевтите да ровят по кофите с клиентите си, но ме вдъхновихте и аз да се поразровя :D

Линк към коментар
Share on other sites

Относно статиите, определено се припознавам в определението за "трябва". Особено "менталното предъвкване". Има ли вълшебно бутонче с което да се "изключим" от постоянното премисляне и предъвкване на нещата, какво ще стане, какво няма да стане, и т.н. Може би медитация, йога ?

Линк към коментар
Share on other sites

А, обичайно е - от 10 клошари, девет терапевта! ;) Бутонче няма, има намерение и практика. Писах горните неща освен до вас и до хора с подобни преживявания. Ако искате да ги ползвате, правете го по стъпките, а най-добре, с помощта на колега. Успехи!

 

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...