Kristin

[kristin.dim]

Здравейте ! Стигнах дотук да Ви пиша,защотото се чудя какво става. На 24 години съм и тази година записах да уча (най-накрая!) нещото ,което винаги ми е харесвало,доставяло удоволствие,разтоварвало ,а именно Рисуването. Като малка страшно много рисувах,самоука съм си и смея да кажа,че доста добре ми се получава имайки предвид това ,че не съм се занимавала професионално и не съм ходила на уроци или каквото и да е било. Поспрях да рисувам в тиийнеджърските ми "бурни" години (затова, може би чак сега записах ,защото ме "чукна" много тази година и смея да кажа ,че откакто завърших у-ще ,пораснах много и живота ми се преобърна бая и то за добро.)и оттогава не съм рисувала. Приеха ме,плаках от радост,почнах университет и задачите ми по рисуване ги правех навреме,с удоволствие, с огромен мерак и желание , докато един ден просто ме домързя да нарисувам дадената ми задача и я отложих за следващия ден,на следващия ден -за следващия.., докато вече не минаха сигурно 2 месеца ,в които ми се натрупаха доста неща за правене и дори нямам желанието да ги почна и го имам в главата си като "ангажимент,който ТРЯБВА да направя" , а не "задачата ,която правя с удоволствие" като в началото. Работя по принцип и смогвам на всичко. В началото си мислех,че съм уморена от работата и постоянното движение от уни на работа и вкъщи и просто съм изпаднала в някаква "артистична дупка" от която ще изляза след 1-2 седмици,но уви. Казах си,че през празниците и неучебните дни ще направя всички задачи ,почнах един ден и дори не се получават толкова добри като в началото и се наложи да изхвърля близо 10 рисунки.. Казах си,че и от днес ще ги почна и станах една напрегната,не ми се занимава,а вътрешно в себе си ИСКАМ желанието и първоначалния мерак да се появят отново и да не ме пускат. Страх ме е да не ме допуснат до изпити ,заради неизпълнени задачи. Наблегнах сега повече на четене ,даже съм се зарибила много, отколкото на практиката. Надявам се , "проблема ми " да не звучи лигаво ,но вече се чувствам притисната от времето и се чудя какво да направя и на какво се дължи това?!

Редактирано Декември 28, 2015 от kristin.dim

[Диляна Колева]

Помисли това :  "ангажимент,който ТРЯБВА да направя"  , за рисуването ли се отнася?

Няколко пъти споменаваш, че записването е станало спонтанно и всъщност няма някаква "конструкция" твоята идея. Каква всъщност е целта, твоя стратегически план? Как ще приложиш това свое умение в живота си?

Казваш, че работиш и имаш домашни ангажименти, това наистина влияе на творческото мислене, но не е водещо.

[kristin.dim]

Определено имам цел и замисъл с това рисуване. Записах го именно,защотот винаги съм обичала да го правя и винаги съм искала да се усъвършенствам и да го използвам в някой сфери " Помисли това :  "ангажимент,който ТРЯБВА да направя"  , за рисуването ли се отнася? ". Относно това ,имах преевид ,че от месец и половина,два се чувствам така,откакто един ден просто ме домързя да си направя задачата и почнах да отлагам и така мина това време. В началото не беше така. Обичам да го правя,увличам се докато го правя,доставя ми удоволствие и времето отлита като го правя . Просто се чудя,дали работата повлия, малкото свободно време ,което имам,многото задачи ,които трябва да се правят.Макар че като се замисля, като се правят навреме ,няма да имам проблеми,но с работата няма как просто всеки път да ги свършвам навреме. Дори ми се е случвало и по време на работа да рисувам. Искам цялото ми време и внимание да е за университета.. Но за момента се налага и да работя.

[Диляна Колева]

В 29.12.2015 г.,, kristin.dim каза:

 един ден просто ме домързя да си направя задачата и почнах да отлагам и така мина това време. 

Това е твоето рационализиране на проблем, който е подсъзнателен и не знаеш как да обясниш по друг начин, тъй като дори за теб самата не е известен.

Няма как един ден просто да те домързи да правиш любимото си занимание, защото правейки любимите си неща, ние не влагаме труд, че да ни домързи, ние ги правим с удоволствие, а никой не го мързи да си достави удоволствие. Т.е. проблемът който наричаш "домързяване" си има по сериозна подсъзнателна причина.

Давам линк към статия, която ще ти разкаже, за няколко от многото скрити проблеми, които на съзнателно ниво ние наричаме мързел.

http://lammen.bg/?p=1142

Може би твоя проблем го няма тук, а може и да си се открила, но едно е ясно, зад отлагането стои нещо повече от мързел. Как да се справиш с това е вече въпрос, който изисква доста по- обстоен разговор.

[kristin.dim]

За много години ! Благодаря за отговора ! Замислих се за всички точки ,зад които стои думата "мързел" и може би се видях там. Сетих се, че съм си мислила ,ако ми се удаваше малко повече, и ако знаех техниките ,и ако преподавателите обясняваха и не се държаха понякога толкова иронично щях да рисувам постоянно. Може би там е проблема,че нещо като не мога да направя се дразня и няма кой да ми обясни. Но пък като почнах го правех с огромен кеф ,както винаги, и след това явно са ми повлияли и нещата ,които изброих и други и несъзнателно почнах да отлагам "мързейки" ме и ентусиазма ми спадна. Тези дни рисувах, нооо не съм доволна.. Намерих се и в "перфекционизъм",не обичам да претупвам нещата и постоянно добавям и променям нещо в рисунката и се допитвам до майка ми,до приятели до кой ли не за мнение ,защото искам да е идеално (за нивото ми) и после като го покажа на преподавателя и той като ми иЗръси някакво мнение тип "не става" и убива всичко ! А мнението на околните и колегите ми е "Ах! Уникално е!" .Не за всяка рисунка го чувам,чувам и много добри коментари ,но явно искам за всичките да е така. Забелязала съм за рисунките?които не съм.доволна от тях ,да чуя добър отзив, а за рисунки,за които съм се старала адски много и съм адски доволна от себе си и нямам дори търпение да я покажа.. най -накрая чувам лошия отзив и ми става кофти..Тъпото е ,че искам да уча и да се науча, обаче с това "внимание",което получаваме там.. май ще си останем самоуки. Имам желание да почна уроци , имам желание да го правя постоянно, но времето ,което имам не ми го позволява!

Редактирано Януари 3, 2016 от kristin.dim

[Диляна Колева]

И бавно и полека си идваме на думата  Да го наречем, бягство от успеха поради липса на самоувереност. Може и друго да има, но със сигурност не е мързел.