375.Чуха, че иде Исус-НБ, държана на 3 ноември, 1929 г. София. – Изгрев.

[Слънчева]

Молитвен наряд за начало:

Молитва за всеки ден

Чуха, че иде Исус - беседа

Молитвен наряд за край:

Аз вярвам в Един Бог на Любовта

Аз вярвам в Един Бог на Любовта, в един Учител на Мъдростта, в един Дух на Истината. 

Аз зная, че всичко, което се случва в живота ми, е за мое добро. (един път)

„Чуха, че иде Исус“ (Йоана 12:12)

Човешкият дух се стреми към великото, красивото и мощното в света. Той му дава импулс, подтик в живота. Кое е великото и мощното, което стимулира човешкия живот? За човека велико и мощно е това, което в даден момент го интересува. Когато бедният чуе, че някъде, някой негов чичо умрял и му оставил голямо наследство, той ще преброди света, но ще намери оставеното за него наследство. Това става всеки ден в живота. Различието седи само в обекта, към който е отправено вниманието на човека. Когато чуете, че в града ви е пристигнал някой знаменит артист, музикант или певец, вие веднага тръгвате да търсите билети, да посетите концерта, който ще се даде. Какво печели човек, че ще чуе някой виден музикант или певец? В случая, най-много печели музикантът или пъвецът, а ония, които са го чули, печелят малко. Те са на второ място. Главното лице е певецът, или музикантът, а всички останали са второстепенни личности. Когато отивате на сватба, виждате, че всички се интересуват от младоженците, а сватбарите остават на второ място. Какво печелят сватбарите? – Нищо особено. Много сватбари присъствуват на сватбата, но младоженци са двама само.

Колкото малко и да печели човек, когато слуша речта на някой виден философ, или музиката на някой виден музикант, добре е той да слуша красиви работи, и то не само един път, но по няколко пъти. Всеки се интересува от идването на някой велик човек и иска да го посети. Това показва, че той има някаква връзка с него, или очаква някакво благо от него. Всеки се интересува от някакво велико чувство, което прониква в сърцето му, от някаква велика мисъл, която прониква в ума му, и от някакво велико дело, което се заражда във волята му. Естествено е човек да се интересува от тия неща.

Има хора, които не се интересуват от велики работи. Те се отнасят към млекопитаещите. Те мислят само за къщи, за пари, искат да се осигурят. И млекопитаещото търси някаква дупка да се скрие. Щом има къщичка и храна, то за нищо повече не мисли. За илюстрация на това състояние на човека, турците си служат с поговорката: „Светът да изгори, нищо не ме интересува". Това подразбира, че когато човек е осигурен, нищо повече не иска, за нищо не се интересува. Щом има къщичка, той е задоволен. Светът да гори около него, това не го интересува.

Мнозина искат да се представят за скромни хора. Те мислят, че като не желаят големи къщи, много имоти, големи знания, с това минават за скромни, за смирени хора. Не е въпрос човек да има малко желания и малки изисквания. За човека е важно, при каквото положение на живота и да се намира, да придобие нещо съществено. Запример, какво е придобил овчарят през своето 20 годишно пасене на овце? Ако само е пасьл овцете, без да е учил нещо, без да е направил едно добро дело, нищо не е придобил. Ако вълкът цял живот се е криел в своята дупка, и от време на време излизал навън, за да нападне някоя овца и да я удуши, той нищо не е придобил от вълчата култура. През целия си живот, вълкът е мислил само за ядене, как по-лесно да осигури своето съществуване. Изобщо, като проследим желанията на всички живи същества, виждаме, че те се стремят към едно: да се осигурят – да бъдат нахранени, стоплени. Докато не са задоволили физическите си нужди, те се стремят да ги задоволят. Щом ги задоволят, те се отегчават от живота. Като дойдем до човека, той казва, че му е дотегнало да живве, да се бори, за да задоволява нуждите си. Да се отегчи човек от живота, това е все едно да каже, че му е дотегнало да се грее на слънце. Който много се е грял на слънце, той може да се отегчи от слънцето. Който малко или никак не се е грял, той не е дошъл до това отегчаване. Какво е придобил първият от слънцето? – Той е почернял само. – Вто-рият? – Той е запазил белия цвят на кожата си. Нито първият е разбрал, какво представя слънцето, нито вторият...

Чуха, че иде Исус

[Рассвет]

Благодаря за беседата!

"Когато говори за своето отечество, дълбоко в себе си, човек има предвид една Божествена идея – отечеството на душата. Зад всяка видима идея се крие една невидима – Божествена идея.

…

Достойнството на човека седи в благородството на неговата душа. Светли мисли, благородни чувства и постъпки определят човека като истински човек. Той трябва да работи върху себе си съзнателно, планомерно, без да очаква бързи резултати. Както Бог чака с хиляди години, докато се пробуди човешкото съзнание, така и ние трябва да имаме търпение, да дочакаме резултата на своята работа. Човек не трябва да бърза в своите заключения. Като види звезда, растение, животно или човек, той трябва да се спре пред тях внимателно, със свещен трепет, да чуе нещо ново от тях.

…

„Чуха, че иде Исус". – Защо иде Исус? – Да покаже на хората, как трябва да живеят по новия начин – по закона на любовта. Когато любовта влезе в света, плач, страдания, болести, недоразумения, престъпления нима да има. Когато любовта влезе в света, ще има само радости и благословения, само песни и веселия. Хората ще живеят по братски и ще се разбират.

„Чуха, че иде Исус".

Желая и вие да чуете това, да носите любовта в душата си."

Чуха, че иде Исус