katerina_84 Добавено Декември 22, 2015 Доклад Share Добавено Декември 22, 2015 Здравейте, от известно време имам проблем - личен. Живота ми не зависи от него, но все пак е важен. Терзаех се за него, как ли не опитвах да го реша, но вместо да стигна донякъде, нещата дори се объркваха повече. Накрая на силите си се сгромолясах психически, разревах се и понеже наистина незнаех какво повече да направя написах в гугъл "Да се оставиш в Божиите ръце", без да имам идея, какви резултати има за това търсене. Резултати излязоха много, изчетох повечето и си казах "Оставям се на теб, Господи, помогни ми...". Казах го съвсем искрено, от сърце. Олекна ми много, вярно, проблема ми си стои нерешен, но поне свалих цялото това напрежение от себе си. Да, ама сега какво? Да бездействам ли? В смисъл, как вие тълкувате това? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Декември 22, 2015 Доклад Share Добавено Декември 22, 2015 (edited) Здравей, на прав път си, но да бездействаш... няма да ти е от полза. Тъй като това решение на проблема ти е нашепнато от дълбините на мъдростта на твоя природен потенциал, то остава мъничко да му помогнеш за да го реализираш напълно. Ето какво може да направиш: Вземи от гардероба си най-топлия и хубав пуловер или дреха, която ти е любима и топла. Наречи на ум или на глас, че този пуловер е източник на Божествена топлина и го разположи на облекалката на едно кресло (фотьойл, диван - няма значение). След това седни, облегни се върху него и преметни ръкавите през раменете си - все едно пуловера те е прегърнал. Така ще си се оставила наистина в "Божиите ръце". Постой така известно време, без да правиш нищо друго, докато усетиш спокойствие и лекота - около 10-ина минути ще са достатъчни, но е възможно да го почувстваш и веднага. Оттам насетне нямай никакви очаквания за това как ще се развие проблемната ситуация - просто знай, че в прегръдката на Бог няма да бъдеш оставена да страдаш. Поздрави! Редактирано Декември 22, 2015 от Кермит Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Декември 23, 2015 Доклад Share Добавено Декември 23, 2015 (edited) Хареса ми идеята за пуловера . Чудесно е, че оставяйки нещата в божиите ръце, емоционално си спокойна. На фона на това спокойствие и с вярата и знанието, че всичко е в божиите ръце и неслучайно случващо се, пробвай малки стъпки. Защото Господ дава, но в кошара не вкарва. Не ги мисли много, просто пробвай, без очаквания, с пълната вяра и спокойствие, с доверие и фокус не в резултата, а в тази вяра и мир, които си усетила! Всичко е в божиите ръце. А ние сме част от Него във висините на съществата си, бидейки вечни души. На тази част, на душата си се довери и от нейна позиция действай или не действай. Понякога решението идва като оставим нещата да се уталожат, като мътилка във вода. А понякога са като строеж - изискват постъпателни усилия. А често последователност от двете. Всичко е в божиите ръце - във вечната същност в теб. В Теб, която учиш малкото теб (социалната си личност и его) през урока на преживяваното! Редактирано Декември 23, 2015 от Орлин Баев Лина Коцева и katerina_84 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
katerina_84 Добавено Декември 23, 2015 Автор Доклад Share Добавено Декември 23, 2015 Здравейте, идеята с пуловера е наистина чудесна. Знаете ли, сигурна съм, че Господ сам ме накара да се обърна към него - трябваше да събера една сума пари и точно, когато сметнах, че съм събрала по-голямата част, изгубих половината:))) Сега вече ми е смешно, майната им на парите, но е факт, че аз съм крайно организиран и контролиращ човек и нямам спомен някога да съм загубвала нещо. И за да се случи точно сега.....приех го като знак! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bliss Добавено Декември 28, 2015 Доклад Share Добавено Декември 28, 2015 Здравейте! Това, което ще разкажа не е точно по темата, но отдавна ме човърка и имам усещането, че си струва да бъде споделено. Става дума за един много ярък и жив сън, който имах няколко седмици преди да получа психотичния си пристъп. Опитът да облека преживяването в думи ми се струва толкова обречен, колкото и опитът да изсвиря "Малка нощна музика" на хармоника например, но все пак - ще опитам. Стоях на ръба на невъзможно висока скала, стърчаща десетки хиляди метри над невъзможно необятно море - хоризонтът се простираше десетки хиляди метри отвъд онова, което нормално възприема човешкото око. А над това, тихо и гладко като езеро море, подобно на доволно преял пухкав котарак, се протягаше небето, обагрено във всевъзможни млечни нюанси на прасковено, розово, златно и светлосиньо. И насред цялата тази сюрреалистична красота, бях аз - по-омиротворена, щастлива и жива, отколкото някога съм била. А един въпрос с невинно детско любопитство подръпваше ъгълчетата на съзнанието ми - "Да скоча или да не скоча?". В същия миг, от недрата на това съзнание дойде непоколебимата увереност, че и да скоча и да не скоча, всичко ще бъде наред. Е, скочих. Не помня падането, помня само морето - топло, ласкаво и тихо, носещо онова усещане на сигурност и защитеност, което може би изпитва плодът в майчината утроба. А после? После явно стигнах дъното - заредиха се картини на задимени коридори, сумрачни стаи с продънени легла и прозорци с решетки...Чак тогава се събудих. Интересното е, че въпреки неприятния финал, в мен остана единствено светлото усещане за омиротворение и защитеност. А може би още по-интересното е, че в следващите месеци често се улавях, че си повтарям подобно на мантра: "И да скоча и да не скоча, всичко ще бъде наред". Не знам дали има Бог. Но съм сигурна, че има една безкрайно силна и мъдра част от нас, която може и да не познаваме, но на която трябва да се доверим. Защото понякога единственото правилно нещо, което можем да сторим е да скочим. И да вярваме, че всичко, което ни се случва, ще завърши добре. Все някак. Винаги. katerina_84 и Орлин Баев 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
katerina_84 Добавено Декември 29, 2015 Автор Доклад Share Добавено Декември 29, 2015 Здравейте, изхождайки от опита си тия дни, стигнах до извода, че да се оставиш в Божиите ръце е нужна много по-голяма смелост, отколкото да се нагърбиш сам с всичко! Интересен парадокс:))) Весели празници, хора! Desy_V и Лина Коцева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Декември 29, 2015 Доклад Share Добавено Декември 29, 2015 (edited) "Да се оставиш в Божиите ръце е нужна много по-голяма смелост, отколкото да се нагърбиш сам с всичко! Интересен парадокс:)))" Така е! Редактирано Декември 29, 2015 от Орлин Баев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.