374. Блажени са очите и ушите-НБ, държана на 27 октомври, 1929 г. София. – Изгрев.

[Слънчева]

Молитвен наряд за начало:

Кратка Молитва

Блажени са очите и ушите - беседа

Молитвен наряд за край:

Винаги се радвайте. За всичко благодарете.

Винаги се радвайте. За всичко благодарете.

Духа не угасвайте. Непрестанно се молете. (3 пъти)

 

„И вашите очи са блажени, защото гледат, и ушите ви, защото чуват" (Матея 13:16)

Виждането е процес в природата, който има отношение към външния, към обективния свят. Ние разбираме външния, обективния свят не така, както философите го разбират. Философите го разглеждат в тесен смисъл. Под думата „външен, обективен свят", ние разбираме неизменния, Божествения свят. Каквото е златото за една държава, такова нещо представя обективният свят за нас. Както количеството на златото определя финансовото положение на една държава, така и познаването на външния свят определя умственото развитие на човека.

„Блажени са очите, защото гледат, и ушите, защото чуват". Да гледаш, значи да схващаш външната страна на нещата. Да слушаш, значи да схващаш вътрешната страна на нещата, т.е. тяхното вътрешно съдържание. Който право вижда и право слуша, той има истинско понятие за света. А който има истинско понятие за света, той знае, как да живее. Да живее човек правилно, това е голямо изкуство. Тъй както съвременните хора живеят, това не е живот, това е мъчение и труд. Мъчението е животинско състояние. Мъчи се волът, който цел ден оре на нивата. Като свърши работата си, господарят му ще го разпрегне, ще му даде малко сено, и на другия ден пак ще го впрегне на работа. Трудът пък е достояние за обикновения човешки живот. Всеки човек казва: Трябва да се трудя! И наистина, от сутрин до вечер човек се труди, да прехрани жена си, децата си. И за него, както за вола, има остен, закон, който го заставя да се труди. Който не иска да се труди, като обикновен човек, той ще се мъчи. Човек се труди, за да се осигури, да подобри живота си. Той започва да си гради къща. Ако положението му е добро той започва да строи втора, трета къща – разширява се материално. След няколко години той вижда, че работите му не вървят добре – наемателите не плащат редовно. Ден след ден той губи. Сметките му не излизат, както той е предвиждал. Турците казват: „Сметките, които човек прави у дома си, и сметките на пазаря не са еднакви". Въпреки това, човек не се отчайва. Току-що е преживял някакъв неуспех, виждате, че отново започва да гради. Няма човек в света, който да не гради. Ако не гради къщи, ще гради параходи, аероплани. Виждате едно малко дете, едва лази по земята, но пренася камъчета, пясък – гради нещо. То ходи из стаята и, като намери нещо, веднага го разкъсва или счупва на части, които туря в устата си да ги опита. По-обективно същество на земята от детето не съществува. Всичко опитва, всичко изучава, а после плаче. Изобщо, трудът показва неразбиране на живота. Мнозина казват, че имат висока идея за Бога. В какво седи височината на тяхната идея? Те живеят в един грешен свят, пълен с болести и недъзи, а при това искат да живеят идеално. Те живеят между търговци, с които имат взимане и даване, а при това искат да не ги лъжат. Невъзможно е човек да живее между лъжци, без да го лъжат. По-скоро човек би се чудил, ако живее между лъжци и не го лъжат, отколкото, като живее между тях, да го лъжат. За лъжеца лъжата е в реда на нещата. Той не може да живее без лъжа. Да лъже човек, това е цяла наука. Тя се простира широко в света, вън и вътре в човека. Човек се лъже не само отвън, но и отвътре, сам себе си лъже. Със слизането на земята още човек започва да се лъже. Той вижда, че майка му не е здрава, баща му – също, а си въобразява, че ще може някак да закрепи здравето си, да изнесе всичко, каквото се случи в живота му. Каквито са бащата и майката, такова ще бъде и детето им. Това е неизбежен закон. С каквато сила е пуснат един камък, с такава бързина ще падне. С каквато любов се започне една работа, такива ще бъдат и резултатите й. От способностите и усилията, които човек прави, може да се определи, какво ще излезе от него. Една пословица казва: „Денят се познава от сутринта". Значи, отначало още може да се определи, какъв свещеник, какъв учител, какъв лекар, какъв правник или какъв търговец може да излезе от даден човек. Обаче, каквото и да стане, човек все ще заеме известна длъжност, еднакво отговорна и важна. Никоя длъжност в свята не е постоянна. Запример, някоя жена става майка, заема известна длъжност, но временно само. Докато са малки, децата се интересуват от нея, като майка. Щом станат на 21 година, те вече се интересуват повече от нейния произход, отколкото от положението й като майка. Те стават философи и започват да разискват върху разни въпроси, които се отнасят до създаването на свeта, до произхода на живота и т. н...

Блажени са очите и ушите

 

[Рассвет]

Прекрасна беседа, благодаря!

„Вашите очи са блажени, защото гледат, и ушите ви, защото чуват". С други думи казано: Блажени са очите, които виждат правото отношение, което съществува в света. Блажени са ушите, които слушат и разбират разумното Слово. Божественото изисква от човека и да вижда, и да слуша само онова, което трябва, което е необходимо за неговото повдигане. Рече ли човек да вижда и да слуша това, което не му е необходимо, той е обикновен човек. Съвременните хора страдат, понеже виждат, слушат, и правят това, което не им трябва. Благодарение на това те са усложнили живота си.

…

Когато любовта посети човека, той започва правилно да расте и да се развива. Сърцето на талантливия, на даровития човек е винаги спокойно. Бездарният, обаче, винаги се вълнува. Човекът на любовта знае, че каквито пертурбации и да станат с него, каквито мъчнотии и страдания да преживее, нищо не е в състояние да отнеме неговия вътрешен мир. Щом мисли, щом има съзнание и разбиране за нещата, нищо не може да наруши спокойствието на неговото сърце.

Сега, когато се говори за нещо положително в живота, в мнозина се явява вътрешна реакция. Те започват да противодействат на казаното и се провикват: Докато човек се води по този ум, гладен ще умре. – Прави са тия хора. Докато човек живее без вяра, докато отстъпва от великите Божии закони, той и гладен, и сиромах ще умре. Всички болести в света се дължат, именно, на това вътрешно отклоняване на хората от правия път, от великите закони на Битието. Дали вярват в това или не, дали го съзнават или не, това не е важно. Фактите, обаче, са на лице.

…

Човек може да придобие всичко, което душата му желае, когато всеки момент той вижда света пред себе си такъв, какъвто първоначално Бог го е създал, а не такъв, какъвто хората го описват в книгите си. Човек може да постигне желанията и копнежите на своята душа, ако всеки ден вижда Онзи Бог, Който живее в цялата вселена, и навсякъде чува Неговия глас.

„Блажени са вашите очи, защото виждат, и вашите уши, защото чуват". Блажен си ти, който виждаш това, което великата природа разкрива пред тебе! Блажен си ти, който чуваш това, което великата природа ти говори!

Блажени са очите и ушите