249.Слизане и качване-УС, от Учителя, държано на 3 юли 1938 г.

[Слънчева]

Молитвен наряд за начало:

Добрата Молитва

Слизане и качване - беседа

Молитвен наряд за край:

Аз вярвам в Един Бог на Любовта

Аз вярвам в Един Бог на Любовта, в един Учител на Мъдростта, в един Дух на Истината. 

Аз зная, че всичко, което се случва в живота ми, е за мое добро. (един път)

 

Р а з м и ш л е н и е.

Ще прочета 10 глава от Евангелието на Матей.

В живота съществува една област на миражи. Те са причина за разочарованията на хората, които са в положението на пустинниците; ожаднели до смърт, те виждат пред себе си извори. Вървят ден, два, три, но не достигат до никакъв извор. И вярващите минават през миражите на живота. Те мислят, че идеите, които са възприели, изведнъж ще ги доведат до Царството Божие, но остават разочаровани. Мислят, че са обиколени с ангели, а не с хора, но и тук се разочароват. Очакват да видят такива ангели, каквито някога са им описвали: красиви същества, с криле и със светлина около себе си. И на земята има кандидати за ангели. Те се отличават не толкова по красота, колкото по обхода. - Докажи, че между хората има ангели. - Това не може да се докаже. Вие сами ще ги намерите и ще се убедите, че е така. Те не са въплътени ангели, но кандидати за такива. От тях зависи, дали ще станат ангели. Някой е кандидат за съдия, но дали ще стане, това е въпрос; кандидат е за музикант, но за да стане такъв, той трябва да свири, да учи, да държи изпити.

Помни: Без усилия нищо не се постига. Вижте, какви усилия прави малкото дете, докато стъпи на краката си. Като слезе на земята, месеци наред то води несъзнателен живот. То живее благодарение на майката. Тя съзнава неговите нужди и го поддържа. Постепенно то расте и съзнанието му се пробужда. Така изучава външния свят и започва да се радва на всичко, което го обикаля. Детето живее в един особен свят, без задължения, но колкото повече расте, животът му се изменя. От него се изисква вече работа и то разбира, че не е дошло само за развлечения. И вярващият минава през същите фази. Първоначално той живее високо в съзнанието си, в света на радостта, когато нищо не се иска от него. Постепенно той слиза на земята и разбира, че е дошъл тук да работи. Значи, вярата на човека постепенно се усилва, докато един ден той стъпи здраво на краката си, както малкото дете. - Така е, но вярата не е способност, както мнозина мислят. Вярата е особено чувство, което има отношение към разумния свят. Много чувства има в човека: лични, семейни, обществени, общочовешки, приятелски, морални и др. Такова чувство е и вярата. Чувствата събират енергия, която умът използва. Те дават подтик и на душата...

 

...И тъй, да произнесеш правилно думата "надежда", това значи, да се радваш на онова, което Бог ти е дал за деня; да се радваш на малките благословения. Да произнесеш правилно думата "вяра", значи, да се радваш на големите благословения, дадени от Бога. Да произнесеш правилно думата "любов", значи, да се радваш на живота, който Бог ти е дал за вечни времена.

Ще се радваш на благата за физическия свят. Ще се радваш на способностите и дарбите, които можеш да проявиш. Ще се радваш на вечния живот, който Бог ти е дал.

Мислете върху надеждата!

Мислете върху вярата!

Мислете върху любовта!

Надеждата свързва човека с физическия свят, със здравето.

Вярата го свързва със силите на ума, който трябва да се развива. Любовта го свързва с великия, с безграничния живот. Христос е човекът на изобилната сила.

Христос е човекът на изобилната вяра.

Христос е човекът на изобилната любов.

Слизане и качване

 

Редактирано Декември 20, 2015 от Слънчева

[Розалина]

.Благодаря за беседата!

Човек е градинар на своята душа - райската градина. Години наред, с мотика в ръка, той трябва да обработва плодните дървета. И като узреят, тогава ще има право да ги вкуси.

Като изучавам хората, виждам, какви дарби и способности имат. Чудя се, защо не работят съзнателно върху тях, да ги използват. Някой е голям физиогномист, без да е изучавал физиогномика. Само те погледне и казва: Ти си неразположен, ти не гледаш добре на хората и т.н. - Така е. Има хора, на които погледът към света е отворен, широк; други са затворени, мрачни. Ако те погледне такъв човек, може да заболееш. Такъв поглед може да убие човека. В такъв случай казват, че си урочасан. Ако човек с лоши очи погледне един вол, той моментално пада на земята и умира. Има баби, които лекуват от уроки. Бабата вземе едно прясно яйце, удря го в челото на вола и той става на краката си. За да не пострада животно или човек от уроки, избягвайте да го хвалите. Само силният човек издържа на похвалите. Слабият се поддава на тях и току виж, паднал на земята. Някой се оплаква от главоболие - урочасан е. Да благодари, че силата на лошите очи не е голяма, та слабо го е засегнала.

Знание е нужно на човека, да разбира първо себе си, а после своя ближен.

Работете върху себе си. Един трябва да се справя със страха, друг - с тщеславието си, трети - с гордостта, с алчността, с гнева, със суетността и др. Ще кажете, че човек има любов към Бога. Любовта е сила, която минава през всички същества. Тя излиза от Бога, минава през ангелите, после - през хората и най-после - през животните. Това са форми на любовта, със специфични образи. - Човек трябва да люби. - Каква любов? - Божествена. Тази любов никога не изчезва, никога не умира. Вън от нея, каквато да е любовта, тя е слаба, изменчива

Редактирано Декември 21, 2015 от Розалина