Дереализация ли е това?

[Ruhl]

Здравейте при мен ситуацията е следната след последната сесия в университета,която беше доста напрегната,не бях спал трудно се хранех имах постоянно свиване в стомаха,учестен пулс,и други телесни симптоми.След като свърши сесията за 10 дена бях добре,но след това започна да ми се вие свят и предположихме че е физически проблем,но след дълго ходене по лекарски кабинети заключението беше нищо ти няма здрав си.Изписаха ми лекарства но без резултат появи ми се чувство че все едно не съм аз всичко което се случва покрай мен все едно сънувам,сънят ми се влоши почнах да сънувам кошмари,че полудявам и почнах да си мисля, че забравям имам чувството,че ще се побъркам не мога да си намеря място имам чувство че мозъка ми е на съвсем друга плъанета. Вземам ремитра но не съм усетил ефект. Моля ви за съвет как да се справя много ми е трудно.

[Перото]

Здравейте,всичко което описвате са симптоми на стрес.Аз имах паник атаки дълго време и се оправих благодарение да д-р Първанов.Това от,което имате нужда е психолог.

[shawne]

Не си единствен! Спрямо всичко изчетено и всичко, което лекарите тук ми казаха, както и с помощта на едно мило момиче, което впрочем се е справило с нашия проблем, осъзнах, че не съм единствена и че мога да се справя и ЩЕ се справя! Много е трудно, тежко, чувстваш се като в безисходица, като в сън, но повярвай, че всичко ще се оправи! Просто стресът и тревогите са ни дошли в повече! Успокоим ли се, животът ни ще влезе в релси! 
П.С от няколко месеца съм като теб. Дори сънищата. Всичко малко по малко ще се оправи! 

[Орлин Баев]

Дереализация, да - като следствие на рекомерно силна, тревожна реакция на едни обикновени изпити. Но, днес изпити, утре друго препятствие - животът постоянно сервира всякакви блюда. Не е до тях, а до реакцията ти на тях. Симптомите, които описваш, са в резутат на преактивирана симпатикова вегетативна нервна система.  Зад това преактивиране стоят страхове. Тях мозъкът ти се опитва да преработи насън чрез кошмарите - те са нещо положително, смилане на тревожност са. Симптомите са безобидни като цяло, но целят да те провокират да поработиш със страховете си. Да ги видиш и промениш до спокойствие, мъжественост и смелост. Хапчето, което пиеш, има мястото си, до започването на активна работа по трансформация на страховете ти,не повече, не и за дълго. Най-добре такава работа се върши с помощта на психотерапевт. А докато тръгнеш на такъв, а и докато ходиш, е нужно да изпълняваш общите правила за стрес мениджмънт: редовен интензивен спорт, дихателни практики, релаксация... Реално няма от какво да те е страх - здрав си, а симптомите ти посочват път по себепознание - работят за теб, не срещу теб.