Самота

[Ina97]

Здравейте! Напоследък мисля много, анализирам всичко, тревожа се, понякога изпадам в депресия дори и за кратко (защото по принцип съм много позитивен човек) и съм по-чувствителна от обикновено. Преди не се интересувах от хорското мнение и не се тревожех за нищо, а сега се засягам и дори една дума може да ме накара да плача с дни. Вече не се обичам, ограничих контактите си и живея скучен живот. След като веднъж получих паник атака преди 6 месеца, животът ми се промени коренно. Справям се в повечето случай, но вече се чувствам като в капан. Надебелях, излизат ми пъпки по лицето, не съм онова момиче изпълнено с енергия и вечно усмихнато и готово за нови приключения, а и градът в който живея е малък и ме подтиска. Чувствам се самотна и неразбрана. Вече няма какво да си кажа с приятелите ми, те мислят само за купони, а аз имам нужда от истински разговори за живота не просто празни приказки. Имам чувството, че сме на различни етапи в живота и това ме обърква още повече. Отчаяна съм, искам мили и готини приятели, искам любов.. искам пак да съм онова диво и усмихнато момиче!!! Само това искам!  

[Орлин Баев]

Да, наистина имаш нужда от различни разговори и не само разговори. От себе - опознаване, от работа по преработка на активиралите се в теб програми. Паниката, която тогава си преживяла, е тук за да помогне, за да разтърси, за да те накара да станеш не каквато си била преди, а далеч по-цялостна и мъдра. Да, весела също, но вече по различен начин, с една качествено смляна опитност. Животът ти посочва път. Следваш ли го, всичко скоро ще бъде добре. не го ли правиш, се получава едно невротизиращо зацикляне... Този път включва разширяване на съзнанието както към подсъзнанието, към тези активизирани страхове, така и към потенциала ти от мъдрост, към свръхсъзнанието. Отвъд думичките, това се случва естествено, когато все повече осъзнаваш себе си като душа. Да, като душа и живееш като душа, планираш като душа, в една стабилна връзка със социалната реалност обаче. Връзка с реалността, включително и вътрешната ти реалност. Защото каквото е в теб, това е и около теб. Осъзнаеш ли и стопиш ли страховете си, виждането ти на живота се превръща в смело и радостно, започваш да виждаш много възможности и тъй като вече знаеш накъде вървиш, не се боиш да ги приемеш. Трудностите тогава са не пречки, а предизвикателства, които те вдъхновяват. Обидите пак жегват, но далеч по-слабо и бързо ги подминаваш, знаейки, че човекът всъщност ги отправя към собствените си неразрешени сенчести дяволизми, които автоматично приписва на теб. Тогава не приемаш лично, а се смееш и заявявайки се смело, можеш и да прощаваш! Така опознавайки и трансформирайки се, ставаш чаровница - чародейка в живота си. Ще питаш "Как да го направя?". Възнамери вървенето по този път и животът ще започне да ти предоставя възможностите да го следваш! Защото е мъдър и отговаря точно на нужното ни - но на нас като души, не като его-та, забележи разликата. Пак ти казвам - "потънали са ти гемиите" не за лошо, а за да се научиш да гио вадиш, укрепяваш, да си построиш нови, по-леки и синхрониращи с любовта и силата, да плаваш в океана на живота си като смел пътешественик, обичащ бурите и радващ се на слънчевите лъчи, които неизменно идват след тях!