248. Две посоки 26 юни 1938 г.

[Розалина]

 Нарядът:

Малката молива

Бог е любов  (песен)

10-та глава от Евангелието на Лука.

 

БЕСЕДА:248. Две посоки 26 юни 1938 г.

 

Христос е човекът на изобилната сила.

Христос е човекът на изобилната вяра.

Христос е човекът на изобилната любов.

35. Утринно Слово от Учителя, държано на 26-ти юни, 1938 г.

София. – Изгрев.

 Всичко, което човек придобива, трябва да бъде заслужено. Земята е велико училище, където всекиму се дават специфични задачи. Определено е всекиму, какви задачи да се дадат. Когато ученикът държи матура, дават му се три въпроса или три задачи, на които той трябва да отговори. Според отговора и бележката. Ако ученикът реши правилно и трите задачи, пишат му отличен. Ако не реши нито една задача, той пропада.

Питате: Какво ще правим в духовния свят? - Като отидете в духовния свят, ще изложите картините си, които сте изработили през живота си. Млади и стари, всеки ще носи своята картина. Който е живял добре, ще има по-хубава картина. - Нали ще оставим тялото си на земята? - Тук ще оставите само опаковката си, физическата черупка; съдържанието си ще занесете в другия свят. Съдържанието, върху което сте работили, е добре опаковано. Въз основа на картината ви, ще се реши, какво ви се пада. Ще кажете, че това са празни работи. Питайте онзи, който е отишъл в другия сват, да ви каже, празни ли са тези работи, или не. Някой си отишъл в другия свят, но тъй като картината му нямала съдържание, върнали го при лошите условия на живота, там да я изправи, да постави нужните сенки и светлини. Той се видял в чудо, не знаел да рисува. Той казал: Моля ви се, пратете ме на земята, където рисуват картини, тук не мога да направя нищо. - Подай заявление до Господ. - Вижте, дали е направил поне едно добро. Прегледали книгата на живота и видели, че някога той дал един морков на една бедна вдовица. Значи, могло да му се помогне да влезе в другия свят. Казали му да се хване за моркова, за да го изтеглят от лошите условия. Хванал се той за моркова, но на него се хванали още много непризнати художници. Ангелът потеглил и тях за другия свят. Като видял това, той извикал: Морковът е мой. В този момент, морковът се счупил и всички, заедно с него, паднали отново в ада.

Често ме питат, защо се молим. Ние правим общи молитви, за да не развалим доброто, което сме направили, да не счупим моркова. Нашият морков трябва да бъде здрав, за да се хванат много хора за него и да излязат заедно с нас от лошите условия. - Не може ли по друг начин? - По много начини може, но за да излезеш от ада, нужен ти е поне един морков. Без морков от ада не можеш да излезеш. От рая може без морков, но не и от ада. - Що е молитвата? - Силно оръжие, с което можеш да излезеш от лошите условия на живота. Христос казва: "Бъдете будни и всякога се молете, за да не изпаднете в изкушение". На земята човек е поставен пред големи изпитания. Някога и най-силният не може да издържи. Гледаш го здрав, прав, като планина, но случи му се нещо и в няколко дни заминава за другия свят.

Редактирано Декември 12, 2015 от Розалина

[Рассвет]

Благодаря за беседата!

"Защо съм дошъл на земята? - Да бъдеш проводник на Божията Любов. Чрез душата си ти ще приемеш любовта и ще я предаваш на окръжаващите. - Какво ще стане по-нататък? - Това не е твоя работа. Това е работа на Бога. Ти си длъжен да бъдеш проводник на Божията Любов и ако не изпълниш предназначението си, ще те държат отговорен. Щом си проводник, Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина ще влязат чрез тебе в целия свят.

…

Искаш да направиш едно добро. Колкото и да е малко, направи го без никакво отлагане. От това добро зависи твоето бъдещо щастие. Каквото си намислил - да пееш, да свириш, да четеш, да работиш, да говориш, направи го без отлагане. - На кого ще говоря? Няма кой да ме слуша. - Представи си, че си в салон пред публика и ти говориш. И сам да си, все някой те слуша. От видимия, или невидимия свят, някой те слуша. Каквото направиш мислено, някога ще се реализира."

Две посоки