Най-страшната ми натрапчива мисъл. Как да се преборя с нея ?

[dbull]

Здравейте. 

През 2013 година си писах с 1 момиче по Фейсбук и за да я забавлявам и разсмея реших да направя 1 глупост. Тогава още не знаех, че имам ОКР - но като се замисля не съм го и осъзнавал. Текста, който и изпратих се намира на тази страница http://endorfin.ovo.bg/news/vidove_putki/2012-11-08-1 (НЕ Е РЕКЛАМА) . Просто ме е срам да го публикувам тук. Там където пише Джани - аз си бях сложил моето име и фамилия. Тя много се смя и беше много впечатлена, докато не разбрах какво всъщност е направила. Изпратила е това съобщение на приятелят си ( за който не знаех) и той ме беше качил в 1 страница във Фейсбук за осмиване. Слава богу имаше само 10 харесвания във Фейсбук и 1 споделяне. 

Кога разбрах, че са ме качили ? - Преди 2-3 месеца случайно си писах името в Гугъл и ми излезна във Фейсбук тази простотия със моето име. Аз бях спрял контактите с момичето, защото имах много за учене, а и нещо и тя ме игнорира. Веднага и намерих номера в хронологията - но нито ми вдигна, нито пък във фейсбук ми прие поканата или да ми пише.

ОТ МОМЕНТА, В КОЙТО РАЗБРАХ, ЧЕ СЪМ КАЧЕН НЕ МОГА ДА СИ НАМЕРЯ МЯСТО ОТ НАТРАПЧИВАТА МИСЪЛ. Просто си мисля, че пак ще ме качат някой ден и че ще стана известен с чужди глупости. Това не ми дава мир и спокойствие.

Не след дълго се появи и ритуала: Всеки ден проверявам името си в Гугъл за да видя дали са ме качили. Изпадам в паника и тревожност. Не мога да си намеря място.

Всички близки около мен ме успокояват, че не съм направил нещо сериозно - но за мен е нещо страшно и просто не мога да приема, какво съм направил. 

От момента, в който разбрах за тази простотия - реших да си затворя Фейсбук. Страх ме беше вече да да влизам там, а и срам. Но стана пълно мазало - имам абстиненция , липсва ми навика, който имах да проверявам постоянно - кой къде е , какво качва и тнт. Станах асоциален и от там мислите ми се увеличиха. 

 

Какво да правя ? Как да се преборя с тази мисъл ?

[Диляна Колева]

Ясно ти е, че ситуацията сама по себе си не е нищо особено, случва се постоянно, особено на по - известните личности. Постоянно ги иронизират или присмиват в разни клипчета. Т.е. сама по себе си, случката не е нищо особено. Проблемът идва от това, че тази ситуация е активирала страхът ти от излагане, отхвърляне, активирала се самокритиката. Какво стои зад този страх и защо е толкова въздействащ при теб, няма как да знаем тук и сега. 

Необходимо е да се поопознаеш повече, с това да се засили твоята увереност и самочувствие. Да може да иронизираш случилото се и то да не е по - силно от твоята лична представа за себе си. За да се случи това, твоята самооценка, трябва да е положителна, а към момента тя е отрицателна и всяка подобна ситуация е в състояние да отключи подобни страхове. Ти си направил най - лесното в случая - избягал си. Това, което наричаш асоциално е просто бягство от срещата с подобни ситуации, тъй като не се чувстваш устойчив и силен да преминеш през тях.

Имаш горе - долу два варианта или да се сблъскаш със страха и да преминеш през него, за да не те плаши повече. Или да поработиш за вътрешното си емоционално състояние, увереност и самочувствие, с което да не си уязвим при такива ситуации.

[dbull]

В 9.12.2015 г.,, Диляна Колева каза:

 

Благодаря ти много за отговора, Диляна. Извинявам се за простотията, която си прочела. 

Първият вариант отпада мигновенно. А вторият наистина ме кара да мисля да поработя сериозно върху себе си. Въпросът ми обаче е как да не го мисля по цял ден и цялото ми внимание да е съсредоточено там. Това ми пречи да уча.. измъчва ме. Не мога да се съсредоточа върху нищо.

Иначе си права да... страхът яко се е отключил, самокритиката е на макс и за подарък самооценката след тази изцепка ми падна под 0. 

Използвам техники от книгата ,, Обсебен мозък'' с четирите стъпки но в този случай не мога да префокусирам защото дразнителят  е постоянен. Това не е спомен от детството ми, а е като жива бактерия, която си стои във Фейсбук и всеки 1 момент може да се активира и плъзне по цялото интернет пространство. Може би малко преувеличавам нешата... Но точно така изглежда от моя страна.

 

Освен това тази мисъл ме навежда към по-страшна. Че няма да си намеря приятелка заради тази тъпотия.... защото съм се изложил.

[Диляна Колева]

Как ли известните продължават да живеят въпреки ежедневните стотици постове, клипове и нападки по техен адрес? 

Продължават, защото не се притесняват, че ще се изложат, те са преодолели този страх, а ти не си.

Страх ме е, че ще се изложа още, и още, и още, че вече съм се изложил. Тъй като за теб е много важно да не се изложиш, важно е мнението на другите, важно е да се огледаш в очите им, в преценките им, в мислите им аз теб, за това и ще те е страх. Когато това вече не ти е важно, тогава ще си преодолял този страх. 

Може да се опиташ да повториш отново и отново сходни неща на това което те притеснява, като следваш условията да не правиш ритуали и да се самонаблюдаваш. Да го правиш с ясната мисъл, че ще ти помогне да се освободиш от напрежението. 

Ето едно упражнение за това:

Фейсбук – 9 упражнения за социална фобия и перфекционизъм

Упражненията са базирани на техниката exposure and response prevention. Идеята е да се поставите в некомфортни за вас ситуации и да изтърпите напрежението, като устоите на желанието да извършите обичайните си действия за намаляването му. В случая това най-често са: проверяване за грешки, редактиране, изтриване, обяснения, оправдания, извинения, авто-иронизиращи коментари и всякакви други такива. Ако тези ситуации не са некомфортни за вас, упражненията нямат смисъл. Ако ситуациите са некомфортни, но не можете да устоите на „ритуалите“, упражненията също нямат смисъл – само ще засилите още повече тревожността си.

Упражненията имат смисъл и спомагат за намаляване на напрежението в дългосрочен план тогава, когато: 1) ситуациите наистина ви причиняват значителна тревожност; 2) можете да устоите на желанието да направите ритуала; и 3) изтърпявате тревожността, докато тя не започне да намалява сама. Упражнението трябва да се прекъсне тогава, когато тревожността е започнала да намалява. В идеалния случай – когато е намаляла поне на 50%. Ако прекъснете упражнението или направите ритуал, когато тревожността се засилва, само затвърждавате проблема си още повече.

 

1. Направете status update, който съдържа правописни грешки. Не го редактирайте и не се извинявайте за грешката.

 

2. Публикувайте своя лоша снимка във фейсбук. Не се поддавайте на желанието да предлагате обяснения и извинения защо снимката ви е такава, каквато е. Например: „Току-що ставам от сън”, „Не знаех, че ме снимат”, „Имах тежка нощ” и други такива. Не правете негативни, омаловажаващи или авто-иронизиращи коментари за себе си, като например „Голям съм идиот на тази снимка”, „Страшен хубавец съм” и подобни.

 

3. Изпратете friend request на човек, когото не познавате. Не му изпращайте предварително съобщение, в което да обяснявате причините да поискате приятелство.

 

4. Под нечий пост напишете коментар, който не е по темата. Отново без да се извинявате или оправдавате.

 

5. Напишете коментар под пост на непознат. Поемете риска дали и как ще отговори.

 

6. Напишете съобщение и го публикувайте/изпратете веднага, без да го проверявате за правописни грешки.

 

7. Публикувайте линк, който не работи. Не поправяйте грешката и не се извинявайте. Ако някой попита за работещ линк, изпратете му го на лично съобщение без допълнителни обяснения.

 

8. Задайте въпрос, на който вече е било отговорено.

 

9. Публикувайте глупав виц.

 

 

 

Редактирано Декември 12, 2015 от Диляна Колева