Розалина Добавено Декември 6, 2015 Доклад Share Добавено Декември 6, 2015 (edited) За начало: В начало бе Словото (песен) Добрата молитва Беседа: 372. Вечно благовестие 13 октомври 1929 г. София – Изгрев. За край: Господнята молитва „И видях друг ангел, че летеше по небето, като имаше вечното благовестие". Този ангел представя двехилядната година, която наближава. Обаче, като идея, вие можете да си го представите във вид на голям аероплан, с грамадни крила, който хвърка по небето. Отдалеч, той изглежда като човек. Ангелите са същества от висша йерархия. Те са членове на Бялото Братство, което има задача да управлява света. Дето и да отидете, навсякъде ще видите, че Белите Братя управляват целия свят, както и цялата природа. Едни от тях определят отношенията между елементите; други – управляват водите; трети – огъня; четвърти – човешкият живот; пети – природните сили – електричество, магнетизъм; шести – регулират кръвообращението и т.н. Учените казват, че кръвообращението се обуславя от свиване и разпущане на сърцето. Ако това е така, сърцето много често би преставало да пулсира, вследствие на съпротивленията, които среща в пътя на своето движение. Значи, свиването и разпущането на сърцето се обуславя от електрическата енергия, която иде от пространството. „И видях друг ангел, че летеше по небето, като имаше вечното благовестие". Този ангел има отношение към любовта. Той иска да покаже на хората, че благото е в любовта. За да придобие това благо, човек трябва да бъде разумен. Разумността се заключава в прогресивната мисъл. Ако мисълта на човека не е прогресивна, той не може да направи никаква връзка с Първичната Причина. Щом се е отделил от Първата Причина на нещата, човек се чувства сам в света и не може да намери своето място. Няма ли прогресивна мисъл, човек не знае какво е отношението му към неговите ближни, към Битието. За да даде подтик на хората към правене на добро, той сам трябва да прави добро, да има прогресивна мисъл, да е свързан с Първата Причина. Всяко нещо, което човек прави, трябва да има цел, смисъл. Ако ученето няма цел, ученикът няма защо да учи. Учение, което няма цел, няма смисъл, представя тежест, излишен товар за човека. Някой има много знания, но е беден, не може да задоволи нуждите си. Той си казва: Какво учение е това, което не ми дава условия за добър живот? Наистина, какво учение, каква наука е тази, при която, човек ходи немил-недраг, няма пет пари в джоба си? За такъв човек, смело може да се каже: „Вода гази, жаден ходи; хляб носи, гладен ходи". И тъй, човек трябва да има прогресивна мисъл: да мисли, без да се спира върху временните неща, които отвличат вниманието му. Има временни блага, които отвличат човека от великата цел на неговия живот. Не е забранено на човека да се стреми към тия блага, но когато се стреми към духовния, към моралния живот, временните неща представят спънка за него. Щом е дошъл на земята, човек, първо, трябва да определи отношенията си към космическия свят, после към народа, към обществото, към държавата, към семейството и най-после, към себе си и своя ближен. Редактирано Декември 6, 2015 от Розалина Слънчева и Рассвет 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Декември 6, 2015 Доклад Share Добавено Декември 6, 2015 Благодаря за чудесната беседа! ...... „И видях друг ангел, че летеше по небето, като имаше вечното благовестие". Този ангел представя двехилядната година, която наближава. Обаче, като идея, вие можете да си го представите във вид на голям аероплан, с грамадни крила, който хвърка по небето. Отдалеч, той изглежда като човек. Ангелите са същества от висша йерархия. Те са членове на Бялото Братство, което има задача да управлява света. Дето и да отидете, навсякъде ще видите, че Белите Братя управляват целия свят, както и цялата природа. Едни от тях определят отношенията между елементите; други – управляват водите; трети – огъня; четвърти – човешкият живот; пети – природните сили – електричество, магнетизъм; шести – регулират кръвообращението и т.н. Учените казват, че кръвообращението се обуславя от свиване и разпущане на сърцето. Ако това е така, сърцето много често би преставало да пулсира, вследствие на съпротивленията, които среща в пътя на своето движение. Значи, свиването и разпущането на сърцето се обуславя от електрическата енергия, която иде от пространството. „И видях друг ангел, че летеше по небето, като имаше вечното благовестие". Този ангел има отношение към любовта. Той иска да покаже на хората, че благото е в любовта. За да придобие това благо, човек трябва да бъде разумен. Разумността се заключава в прогресивната мисъл. Ако мисълта на човека не е прогресивна, той не може да направи никаква връзка с Първичната Причина. Щом се е отделил от Първата Причина на нещата, човек се чувства сам в света и не може да намери своето място. Няма ли прогресивна мисъл, човек не знае какво е отношението му към неговите ближни, към Битието. За да даде подтик на хората към правене на добро, той сам трябва да прави добро, да има прогресивна мисъл, да е свързан с Първата Причина. Всяко нещо, което човек прави, трябва да има цел, смисъл. Ако ученето няма цел, ученикът няма защо да учи. Учение, което няма цел, няма смисъл, представя тежест, излишен товар за човека. Някой има много знания, но е беден, не може да задоволи нуждите си. Той си казва: Какво учение е това, което не ми дава условия за добър живот? Наистина, какво учение, каква наука е тази, при която, човек ходи немил-недраг, няма пет пари в джоба си? За такъв човек, смело може да се каже: „Вода гази, жаден ходи; хляб носи, гладен ходи". И тъй, човек трябва да има прогресивна мисъл: да мисли, без да се спира върху временните неща, които отвличат вниманието му. Има временни блага, които отвличат човека от великата цел на неговия живот. Не е забранено на човека да се стреми към тия блага, но когато се стреми към духовния, към моралния живот, временните неща представят спънка за него. Щом е дошъл на земята, човек, първо, трябва да определи отношенията си към космическия свят, после към народа, към обществото, към държавата, към семейството и най-после, към себе си и своя ближен. „И видях друг ангел, който имаше вечното благовестие". Този ангел отдавна благовествува на хората, но те не се въодушевяват. Те казват: Мъка имаме. – Защо? – Пари нямаме, къщичка нямаме, знание нямаме, почести нямаме и т.н. – Мъка ли е това? От вас зависи, всичко да имате. Човек може и пари да има, и къща да има, и знание да има. Той може, в един ден, да придобие толкова знания, колкото в хиляда години. Ако човек се движи с бързината на светлината, в продължение на осем минути, той ще отиде от земята до слънцето; ако се движи с бързината на трен, той ще измине същото разстояние за 250 000 години; ако пък се движи с бързината на биволска кола, той ще го извърви за осем милиона години. Ето защо, когато някой казва, че известна работа е непоправима, това показва, че този човек се движи с бързината на биволска кола. Каже ли, че тази работа ще стане след много години, той се движи с бързината на трен. И най-после, ако каже, че работата ще стане много скоро, той се движи с бързината на светлината. Много хора са придобили знанието си моментално, по вътрешен път, чрез прозрение. В един ден, те са придобили знанието на целия свят. Има такива знания, за които учените не са мислили даже, нито могат скоро да ги достигнат. И детето има знания, и философът има знания, но голяма е разликата между едните и другите знания. В мисълта на детето няма прогресивност. Ако между знанието на философа и това, на детето, няма никаква връзка, те не са в правия път. Ще каже някой, че иска да бъде независим. – В какво седи независимостта? Аз искам да бъда свободен. – В какво седи свободата на човека? – Свободен човек е онзи, който се движи с бързината на светлината. Съвременните хора говорят за свобода, но въпреки това, не са свободни. Те говорят за робството, като за нещо минало, въпреки това, сами се заробват. Някой станал пръв министър в своята държава и като такъв, подписва ред смъртни присъди. Това не е ли робство? Какво по-голямо заробване може да си представи човек от това, да подпише смъртна присъда на когото и да е? По цели дни той ходи натук-натам, не е свободен. Като го срещнеш, все бърза. Къде отива? Да оправя света. Римляните, които написаха закони, оправиха ли света? – Не го оправиха. Мойсей, който написа еврейските закони, оправи ли своя народ? – Не го оправи. Моисей беше учен, посветен човек, свърши науките си в Египет, но не можа да оправи еврейския народ. Като дойде Христос, същите тия евреи Го разпнаха. След като им се дадоха такива велики закони, след като с години очакваха своя Месия, когато дойде, те не Го познаха и Го разпнаха. На времето си, още Моисей се оплакваше от евреите, че въпреки грижите, които полага за тях, те са готови да го убият с камъни. – Защо щяха да го убият с камъни? – Има причина за това. Когато човек стане положителен, хората около него също стават положителни и започват да се отблъскват. Когато богатият дружи с бедни, той събужда в тях същото желание, да станат богати. Бедните казват: Вълк е този човек, изяде ни. – Какво лошо има в това, че вълкът изял една овца? Вълкът обича овцата, затова ходи около нея, пише й любовни писма, пее й хвалебни химни. Щом я хване за врата, всичко се свършва. В първо време овцата се тегли, не иска да отиде след него, но после му пристава. Той започва да й говори за любовта си, за жертвата, която прави за нея. И най-после казва: Вместо да те изяде човек, по-добре аз да те изям. Това е иносказателна реч, в която няма никаква последователност. Вълкът има голяма любов към овцата. Като приближи до някое стадо, той цял се изменя. Щом задоволи желанието си, в него настава мир и той се успокоява. На другия ден пак започва да мисли за някоя овца. Как се е създала тази връзка между вълка и овцата, не е важно. Важно е, че вълкът има голяма любов към месото на овцата. Обясненията не разрешават въпросите. Следователно, човек може правилно да разрешава въпросите си, без да знае причината и произхода на нещата. Когато изучаваме морето, ние се спираме върху въпроса за неговото образуване, без да обясняваме, защо морето се вълнува. Ученият констатира, че на известна дълбочина в морето става някакво голямо вълнение на водата, но защо става това вълнение, той не го обяснява. Обаче, между причината за създаване на морето и причината за вълнуването му, има известно съотношение. Следователно, общо може да се каже, че както между причините и последствията на нещата има известна връзка, така също, има връзка между причинния свят и физическия, който се явява последствие на първия. Значи, всеки дисонанс не е нищо друго, освен резултат на причината, която го произвежда. Когато две тела се сблъскват, непременно има някаква причина за това. И тогава, по-слабото тяло ще пострада. Ако човек се изпречи на пътя на тия тела, той неизбежно ще пострада. Умният, силният човек, който има будно съзнание и владее законите на своето тяло, ще може, като с манлихеровите пушки, да удари някого и да го изпрати на голямо разстояние от себе си. Това той може да направи с мисълта си, а не, с някаква пушка. Човешката мисъл е сила, която, употребена на място, дава добри резултати. Адептите се отличават със силна мисъл. Никаква външна сила не е в състояние да им се противопостави. „И видях друг ангел, че летеше по небето, като имаше вечното благовестие." Да благовествувате, това значи, да служите на Бога. Който служи на Бога, той забравя себе си. На първо място той поставя Бога, а после себе си. Понеже е излязъл от Бога, човек трябва да пази връзката си с Него. Прекъсне ли тази връзка, той е осъден на смърт, тъй както реката, която се отказва да черпи вода от главния извор, е осъдена на пресъхване. Както реката трябва да черпи вода от главния извор, за да поддържа живота си, така и човек трябва да е свързан с Първата Причина, за да запази своята сила, своя живот. В който момент се усъмни и се отдели от Бога, човек се помрачава, изпада в статично състояние и остава на едно място, като стълб. Такива стълбове в природата не съществуват. Всичко в природата е в движение. Тя не търпи никакво статично състояние... Вечно благовестие Рассвет и Розалина 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Рассвет Добавено Декември 6, 2015 Доклад Share Добавено Декември 6, 2015 Прекрасна беседа! Благодаря! ... Желанието на Бога е да живеем, а не да умираме. Той не е създал човека, за да се стреми към богатство, към слава. Богатството и сиромашията са дадени на човека като задачи, които го водят към усъвършенстване. Човек е дошъл на земята да учи, да разбере, че всички хора имат един Баща и трябва да изпълняват Неговата воля. … „И видях друг ангел, че летеше по небето, който имаше вечното благовестие." Този ангел благовествува на хората за великия живот, в който протича Божията Любов. Човек трябва да даде път в себе си, именно, на този живот. Който не е дал път на Божията Любов в себе си, той не може да каже, че живее. ... И тъй, първото нещо, което се изисква от човека е – да има връзка с Първата Причина. Това не се постига по някакъв външен начин, но чрез работа, чрез усилия на духа и на душата на човека. Вечно благовестие Слънчева и Розалина 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.