Shawne

[shawne]

"Стресовите хормони могат да прекъснат невронните мрежи - онази паяжиноподобна структура от мозъчни клетки, която служи като трезор, съхраняващ най-ценните виспомени Могат да попречат на хипокампа да ражда чисто нови неврончета. В екстремални условия стресовите хормони могат дори да убият клетките на хипокампа." 

А, ако както в случая при мен този стрес е постоянен, тоест хроничен, тази прекъсната "паяжиноподобна структура", която води до загубата на моите спомени, били те далечни или не възстановява ли се? Имам предвид един ден, когато се успкоя и премахна стресорите всичко, което съм изгубила от паметта си възстановява ли се? Защото някак да ми ги няма спомените от училищните години, забавите и университета не ме устройва. С ученето се справям сравнително добре, което е интересното. Просто ми е трудно да си възпроизвеждам вчерашния ден, а да не говорим за спомени от преди повече от 1 година, а попринцип съм изключително паметлив човек.. Та.. Ще се върнат ли спомените ми, когато всичко се подреди и вече съм спокойна? 

П.С. Обещавам да започна да бягам поне по 2-3 пъти в седмицата! Притеснявам се само, че когато се поизморя ми прилошава и съм стигала дори до спешното от сърцебиене, пребледняване и безсилие, а в това число и повишаване на кръвното налягане. 

Сърдечно ви благодаря, докторе! Бъдете жив и здрав! 

[д-р Тодор Първанов]

Разбира се, че се възстановяват.

Два - три пъти седмично е малко.

[shawne]

Много благодаря за помощта! Захващам се с редновно бягане в парка! 

За паметта ми казахте, че ще се възвърне, но имам само искам да попитам - дереализацията (чувството сякаш не съм на себе си и че сънувам, сякаш нищо не е реално) наистина ли е само симптом на стреса и не води до.. да кажем усложнения, защото не искам да споменавам болестите, от които се притеснявам? И след два месеца безсмислени сеанси при психоложката ми да продължа ли да я посещавам, или да дам всичко от себе си и да си помогна сама?

[д-р Тодор Първанов]

За дееализацията е отговаряно многократно, за това няма да ти отговоря на въпроса.За психолога, не знам.Ти си тази която трябва да вземеш решение, във всеки случай с психолог ще е по-лесно да се справиш със страхът си.

Аз обаче, ако работих с теб, не бих те обучавал на техники за запомняне.Напротив, бих започнал да те обучавам как по-ефективно да забравяш.Едва, след като се научиш ефективно да забравяш, бих обърнал внимание на процеса на запомняне.Така терапията ще е много по-лесна и бърза.