Sova Добавено Ноември 30, 2015 Доклад Share Добавено Ноември 30, 2015 Здравейте, аз съм жена на 23 години, съвсем случайно попаднах на сайта и едва ли някога ми е минавало през ум, че ще споделя мислите и емоциите си по такъв начин, но ето....надявам се да се изненадам и да бъда поне от части разбрана, а дори да не се случи разчитам да се почувствам по добре, като споделя. Имам следния проблем, който до неотдавна дефинирах по - скоро, като сила и достойнство, та...живота ми бе труден, може би звучи малко вулгарно все пак съм на 23, но пожелах и ми се наложи да порасна бързо, а сега се чувствам изморена и претръпнала, ситуациите покрай израстването ми ме направиха високо принципен, строг към себе си и леко тъжен човек. Забраних си слабости, научих се да владея чувствата си и да бъда силна, преживявам всичко сама, не споделям, знам че мога да се справя, пък и помоща на хората винаги е формална и не безусловна, притежавам голяма смелост, хората около мен се възхищават на това, дори големи мъже със също толкова големи приятели при проблем звънят първо на мен, защото знаят, че се отзовавам веднага с адекватно решение. Аз съм човека бетон, пряма, никога - никой освен семейството ми не ме виждал да плача или да мрънкам, че нещо не мога, това от своя страна не отговаря на външният ми вид, който определян от околните е на една много, много красива млада дама...и е така, дори да звучи нескромно. Та същината на въпроса... толкова са ми сиви преживяванията на младите хора по клубовете, толкова са ми дребни любовните терзания на хората около мен, толкова излишни суетата и прищявките, толкова съм саможива, не допускам мъж до себе си и нови приятели, не се отпускам, винаги искам да съм крачка напред, всъщност май съм празна нищо не искам и не мога нищо да предложа..... Има ли си диагноза моя случай? Бях многословна и май не достатъчно конкретна, но е трудно да обясня в няколко изречения лудостта си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Ноември 30, 2015 Доклад Share Добавено Ноември 30, 2015 A защо търсите диагноза, а не ..... решение? Sova и Cveta5 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Cveta5 Добавено Ноември 30, 2015 Доклад Share Добавено Ноември 30, 2015 На 23 г без мъж до себе си и без нови познати? А не, живота е за живеене,не за бетониране. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Sova Добавено Декември 1, 2015 Автор Доклад Share Добавено Декември 1, 2015 На първо място благодаря за коментарите, мнението Ви е важно за мен! В отговор... - имам приятели, също и момче, което е около мен и много се старае, но аз няма какво да предложа, мога да съм всяка вечер навън с приятели, но това по скоро ме натоварва, отколкото да ми носи положителни емоции и когато на една покана за излизане отговоря, че ще остана вкъщи с чаша вино и ще чета книга, това се приема много остро, озадачаващо хората, та даже шокиращо. Оценявам реално нещата и допускам, че може би се самосъжалявам или самонаказвам по някакъв начин, емоционално изморена съм, може би е временно......надявам се. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Декември 4, 2015 Доклад Share Добавено Декември 4, 2015 Отговарям накратко. Минала си, както казваш, трудни периоди и неща. Докато си ги преживявала, си се научила да потискаш тревожността/ стреса и "да бъдеш бетон", тоест да си позволяваш да си само силна. Това ти поведение е станало модел. Така обаче живееш в маска-преструвка, която с времето все повече трупа подсъзнателна тревожност (тоест, не я съзнаваш пряко). Когато не е решавана, тя депресира, кара те да се чувстваш тъжна и уморена. Това е. Как да решиш нещата? Първо, като осъзнаеш какво потискаш, как го потискаш, да идентифицираш страховете си (имаш ги зад маската си на силна) и да възнамериш да общуваш с тях, вместо да ги изтласкваш. За целта ще ти се наложи да махнеш маската на силна... Защото истинската сила е на слабостта! Когато осъзнаеш автоматизираните мисли, идващи от страховите ти програми и самите програми, можеш да работиш по промяната им съзнателно. Чрез връзка с реалността, промяна на поведението, шегуване, през тялото развиване на усещане за доверие в... себе си и съдбата си, визуализации/ хипнотерапия и т.н. Ако можеш сама, хубаво. Ако не, потърси колега! Sova 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
katerina_84 Добавено Декември 4, 2015 Доклад Share Добавено Декември 4, 2015 В 1.12.2015 г.,, Sova каза: ....мога да съм всяка вечер навън с приятели, но това по скоро ме натоварва, отколкото да ми носи положителни емоции и когато на една покана за излизане отговоря, че ще остана вкъщи с чаша вино и ще чета книга, това се приема много остро, озадачаващо хората, та даже шокиращо... А щастлива ли си, когато си вкъщи с чаша вино и книга? И аз по същия начин доскоро изпитвах вина от това, че се деля от масата, но благодарение на хората в този форум преодолях това. Ето нещо, което ми написа в моята тема Божидар Цендов -"Умът винаги ще се чуди и ще се опитва да се подведе по някого". И не смятам, че си емоционално изморена, по-скоро си балансирана. Sova 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Декември 4, 2015 Доклад Share Добавено Декември 4, 2015 Катерина, дано сте права, въпреки че пренасяте себе си върху питащата. Sova 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bliss Добавено Декември 6, 2015 Доклад Share Добавено Декември 6, 2015 Здравей! Пише ти човек, който от горчив личен опит е разбрал, че капсуловането не е пътят, който ни води съм щастлив и смислен живот. При мен то беше основната причина не за една, а за цели две диагнози. Горещо ти препоръчвам да изгледаш това клипче за силата на уязвимостта : The Power of Vulnerability | Brene Brown | TED Talks (https://www.youtube.com/watch?v=iCvmsMzlF7o ) Тук е моментът да благодаря на доктор Първанов, че го е споделил в сайта, на мен лично ми беше много полезно. Надявам се да помогне и на теб да изследваш и преодолееш тази празнота, която описваш и която ми е до болка позната. А на любителите на хубавото вино и качествената литература (каквато виждам, че си и ти) бих препоръчала едно много интересно четиво: Сюзън Кейн - "Тихите: силата на интровертите в свят, който не млъква". Книгата дава отговор на въпроса "Какви сме като темперамент?", предлага любопитни и по-важното научно-обосновани хипотези по въпроса "Защо сме такива?", както и много съвети как да извлечем най-доброто от силните страни на темперамента си и да тушираме слабостите си. Казвам това, защото, ако и ти си интроверт (като мен) е напълно разбираем уклона ти към по-самотни занимания и това не би трябвало да те притеснява, стига да не изпадаш в крайности (всяка вечер да се завираш вкъщи, например). Може на моменти имаш нужда от малко спокойствие, за да презаредиш батериите и това е напълно в реда на нещата. Успех! Sova, katerina_84 и Орлин Баев 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Alexander Mitev Добавено Декември 10, 2015 Доклад Share Добавено Декември 10, 2015 Моето лично мнение, обаче, е че се намира всевъзможна литература, която да те оправдае да бъдеш всякакъв - интроверт, екстроверт, полигамен, моногамен, и т.н. Хората обичат да си намират оправдание "Аз си седя вкъщи, защото съм интроверт, а това е красиво, страхотно, силата на интровертите е навсякъде и т.н" Да, може да е така в 1 от 100 случаи, но в останалите 99 хората не искат да излезат от комфортната си зона:) За мен, не е лошо, колкото и готин интроверт да си, лекичко от време на време да се предизвикваш и правиш неща "против природата си". Поздрави Sova и Орлин Баев 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bliss Добавено Декември 10, 2015 Доклад Share Добавено Декември 10, 2015 Здравей, Александър! Никъде не твърдя обратното Аз, например, съм един много готин интроверт, който работи типично "екстравертна" професия - търговски представител съм. И то започнах точно тази работа съвсем целенасочено - тъкмо бях завършила висшето си образование и се замислих, че уменията за ми за общуване не са на висотата, на която ми се иска. Обаче практикувам тази професия по един по-скоро интровертен начин - не съм толкова общителна и агресивна в продажбите като колегите си, но за сметка на това съм постоянна, внимателна с детайлите, и смея да кажа, много добър слушател, което предразполага хората неимоверно. Резултатите ми са горе-долу същите като на останалите във фирмата и по-важното - изпитвам удоволствие от работата си, което може би нямаше да е така, ако постоянно се напрягах да се държа по начин, който не ми е присъщ. Наскоро попаднах на една сентенция, която ми направи голямо впечатление "Не съди за рибата по умението и да се катери по дърво". Мисля, че е доста уместна в случая. Тук не става въпрос да се оправдаваме или да се крием зад определения, а по-скоро да си кажем "Аз съм такъв какъвто съм, с всичките си качества и недостатъци, и ако използвам правилно силните си страни, мога да постигна всичко." Поздрави! П.С. Самата авторка на книгата също е интроверт, който преодолява страха си от говорене пред публика, за да упражнява професията си. Така че, моля, не ни обвинявай в мързел Alexander Mitev, Sova и Орлин Баев 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Sova Добавено Декември 12, 2015 Автор Доклад Share Добавено Декември 12, 2015 Еха, Благодаря Ви! Не очаквах такова отношение и разбиране, за това и не съм споделяла до сега, когато кажеш нещо такова хората го приемат....де да знам, като недъг (силно казано) пък на мен нищо ми няма, да държа се кофти и студено, но това държи околните на страна. Всичко, което казвате е абсолютно вярно, аз съм достатъчно разумна да го осъзная, но явно не чак толкова, че да го приложа на практика. Работя в едно от Софийските съдилища, също съм по цял ден сред хора и колеги, но някак, като че ли....моралните ми ценности не ми позволяват да ги харесам, преструвам се 8 часа и бързо се връщам в зоната си на комфорт. Зная, че един ден ще придобия носталгия по тези години, дето сега изживявам монотонно, но аз смятам, че човек се променя само, когато преживее, някакъв катарзис. Г-н Баев е прав, че съм натрупала умора и тъга у себе си, наистина ще положа усилия да променя това, макар че пътят към тази промяна ми е в мъгла. Благодаря Ви искрено за думите, и че ми позволихте да покажа слабостта си! bliss 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Декември 12, 2015 Доклад Share Добавено Декември 12, 2015 Има добри колеги в София, които с радост могат да асистират пътя! Успехи! Sova 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.