коледа

[Guest valentinus]

Раждането на Светлината

За събитието във Витлеем в изобразителното изкуство на поколенията съществуват запазени художествени произведения едва от ІV век насам. От периода преди това са известни само символични рисунки и изображения на сцени от Стария завет. Първоначално случилото се във Витлеем може да бъде видяно само върху каменни саркофази, при това изваяно съвсем семпло и примитивно с длето.

Впоследствие в рисунките са прибавяни по един или двама пастири и едва през V век, след църковния събор в Ефес, на който Мария е обявена за Божия майка, Мария и Йосиф придобиват основно значение и получават постоянно място в картините, изобразяващи Рождеството. От този момент нататък вече не е възможно поставянето на ограничения пред въображението на художниците. Непрекъснато се добавят нови подробности, като през ХV век човек вече може да се възхищава на многообразните детайли в известните картини и произведения от дърворезба на големите майстори.

По-късно, по времето на Ренесанса, в изображението на сцената на Рождеството настъпва промяна. Изведнъж вече не детайлите са важни, а духовното съдържание на случилото се. Връхната точка в това развитие откриваме при Рембранд. В творбата му, пресъздаваща Рождеството, вниманието ни се приковава върху изобразената светлина. Единственият неин източник в картината на художника е яслата – светлината струи от яслата и осветява лицата на персонажите и на цялото околно пространство. Сякаш в картината се крие една неземна магия и наблюдателят чувства, че тук е пресъздадено нещо много повече от една човешка сцена, че става въпрос за едно дълбоко духовно събитие. Всички нарисувани по-късно картини от различни художници върху тази тема са сравнявани с това майсторско произведение на Рембранд и никоя от тях не го достига.

Когато днес наблюдаваме съзнателно това развитие в изобразителното изкуство, ние откриваме едно движение, насочено от ядрото (същността на събитието) към външната му страна и от външното към ядрото. В началото е изобразявана само яслата – заобиколена от един вол и магаре. С езика на изобразителното изкуство символично се представя едно ново раждане в едно бедно място, заобиколено от животински същества. Така художникът ни описва началото на новораждането на истинския човек всред една недостойна, животинска околна среда. Постепенно художниците започват да представят все повече само външната страна на събитието, тъй като те само частично или изобщо не разбират символичния език на случилото се.

Едва през Ренесанса, когато големите духовни импулси свързват хората с един нов светоглед, същността на посланието отново става видима: става дума за Светлината, която идва при хората, за да бъде посрещната и приета, за да могат те, благодарение на нея, да се променят и обновят.

Когато Светлината намери своето трайно жилище в нас хората, и понеже нашето сърце и нашето същество са се изчистили от всичко животинско, тогава тази Божествена Светлина ще отпразнува своето раждане в нас. Ако трябва да бъдем честни и отговорни днес, то ние трябва да приемем събитието във Витлеем като истинската Христова нощ – Святата нощ, която трябва да заживее в нас.

Затова още звучат отправените по онова време думи на Ангелус Силезиус към нас:

И дори хиляда пъти да се роди Христос във Витлеем,

но не и в теб, ти ще останеш завинаги загубен.

модераторска бележка: моля посочете източник на текста!

[Синева]

...

Какво друго въобще ми остава...

източник: "Казано от Йогананда" П. Иогананда

С други думи - това е предопределено.

Изпитвайте писанията.

И.5;39

Всичко що е от по-напред писано,

за поучение нам е преднаписано;

та чрез търпението и утешението

на писанията да имаме надежда.

Р. 15;4.

източник: Завета на Цветните Лъчи на Светлината

[Guest Мона]

25-ти декември, денят на зимното слънцестоене, денят на слънчевото раждане винаги е бил един от важните празници в култа към слънцето; рожденият ден на непобеденото слънце (Dies natalis solis invicti) в митраизма, когато силите на светлината побеждават тези на мрака. В Египет тогава Изида ражда бога на слънцето Хор; в Александрия едновременно се честват раждането на Озирис и на слънцето. Във Вавилон, съзвездието Дева, знака на Богинята майка-девица, ражда слънцето. В скандинавската митология Балдер се появява в навечерието на 25-ти декември. Християнското честване започва със служба точно в полунощ, в която се възпроизвежда сцената в яслата и се палят свещи за Богородица, "носителка на светлина". "Девицата роди, развиделява се" са думи, които са се повтаряли на този ден от най-древни времена в най-различни части на света.

[Синева]

Коя ли е девицата?

Как може девица да зачене, да износи плод и да го роди?

[Слънчева]

когато силите на светлината побеждават тези на мрака.

Раждане на Слънцето, раждане на Светлината.

Ако всеки ден ги допускаме да се раждат в нас ще бъде наистина по-светло.